....имаше една тема, в която разказвах как Елина се буди нощем и идва при нас с целия плюшен антураж...
живеем в доста мако жилище с един коридор ..има-няма 4 метра.
Та тази нощ както била тръгнала на нощен поход към нас, явно се е загубила в големия, тъмен коридор, уплашила се и така внезапно се разплака.....
Беше тъжна гледка:)
Стиснала всички плюшковци в ръце, по средата на коридора....
Баща и отиде и я спаси...гушна се до нас и заспа с една голяма въздишка на утеха.....
Толкова ми е смешно цял ден като се сетя за това...че реших да го напиша тук:)
НО истината е, че тръпки ме побиват от вероятността някой ден да се загуби наистина навън.
На мен ми се е случвало като малка и беше такъв кошмар, че си го спомням до днес!.....
Виж целия пост
живеем в доста мако жилище с един коридор ..има-няма 4 метра.
Та тази нощ както била тръгнала на нощен поход към нас, явно се е загубила в големия, тъмен коридор, уплашила се и така внезапно се разплака.....
Беше тъжна гледка:)
Стиснала всички плюшковци в ръце, по средата на коридора....
Баща и отиде и я спаси...гушна се до нас и заспа с една голяма въздишка на утеха.....
Толкова ми е смешно цял ден като се сетя за това...че реших да го напиша тук:)
НО истината е, че тръпки ме побиват от вероятността някой ден да се загуби наистина навън.
На мен ми се е случвало като малка и беше такъв кошмар, че си го спомням до днес!.....
А мойто дете 
се опита да скочи в морето от буните, че и по тъмно...агх...едвам я опазих и после като разисквахме със съпруга ми какво би станало....ау....че и с дрехи, и е тъмно...кошмар... 
след което се плашим до смърт и даже се надава вой.. който не е полакане.. а по-скоро вик - да разкараме тези боклуци от него 
.... 