В момента, в който излязох от пълна упойка си помислих: "Искам да се обърна на една страна, лежането по гръб винаги ми е било проблем!" и не само си го помислих, ами и го казах на екипа 
Виж целия пост
Коя беше първата ви мисъл, когато родихте? (ако помните)
- Публикувана: 10 авг. 2005, 19:58 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2005, 17:10 ч.
# 15
10 авг. 2005, 21:31 ч.
# 16
10 авг. 2005, 21:39 ч.
"Свърши се, толкова болезнено, но бързо! Къде е бебо? Вече ще го гушкам! Сега ще спя по корем, когато мога изобщо да спя!"
А първия път:"Кога ще дойде мъжът ми да ни види?" Бях много горда от себе си. Е, и сега също.
Виж целия пост
А първия път:"Кога ще дойде мъжът ми да ни види?" Бях много горда от себе си. Е, и сега също.
# 17
10 авг. 2005, 21:45 ч.
При първото раждане първото,което ме завладя беше облекчението,че излезе най-после,а след това си помислих-"Има брадичката на баща си"
При второто-"има брадичката на баща си"
При третото-"Има брадичката на баща си"
Ако щете вярвайте,и трите пъти най ми беше интересно на кого приличат дечковците ми!
Виж целия пост
При второто-"има брадичката на баща си"
При третото-"Има брадичката на баща си"
Ако щете вярвайте,и трите пъти най ми беше интересно на кого приличат дечковците ми!
# 18
10 авг. 2005, 21:58 ч.
Раждах секцио с пълна упойка, която не ме “хвана” както трябва и първата ми мисъл като му чух гласа след изваждането/щото си го чух/ беше-“нали искаше спинална- ето и без нея пак всичко усети и чу” ...
Виж целия пост
# 19
10 авг. 2005, 21:59 ч.
Ами ... трябва да помисля.
Естествено, че 1вото беше облекчение
След това даже не си спомням какво говореха докторите (раждах пред цялото отделение) ... аз само бебчето си гледах
А да мислех си "защо изглежда така червена" и "защо й слагат сонда".
После на мъж ми и на един приятел (като дойдоха да ме видят) само това повтарях "На това дете му има нещо. Глей го какво е червено"
Виж целия пост
Естествено, че 1вото беше облекчение
След това даже не си спомням какво говореха докторите (раждах пред цялото отделение) ... аз само бебчето си гледах А да мислех си "защо изглежда така червена"
и "защо й слагат сонда".После на мъж ми и на един приятел (като дойдоха да ме видят) само това повтарях "На това дете му има нещо. Глей го какво е червено"
# 20
10 авг. 2005, 22:02 ч.
ами в момента, в който я родих казах:"боже, имам чувството, че олекнах с 20 кила", та след това голям смях падна, после като ми я дадоха се разплаках и аз незнам защо 
Виж целия пост
# 21
10 авг. 2005, 22:11 ч.
Понеже раждах почти месец по рано от предвиденото след като родих Анна първото нещо, което попитах е колко тежи и как е тя. След като ми казаха, че всичко е наред не спирах да благодаря на акушерката и на докторката в чието лице виждах огромното облекчение след раждането...
Виж целия пост
# 22
10 авг. 2005, 22:22 ч.
"Господи, РОДИХ!" това бяха първите ми мисли.
А "първото", което видях бяха огромните сини очи и чипото носле.
Виж целия пост
А "първото", което видях бяха огромните сини очи и чипото носле.
# 23
10 авг. 2005, 22:30 ч.
Помислих си, защо ли е толкова синичко и мръсничко 
Исках да го пипна, но не ми дадоха.
Виж целия пост
Исках да го пипна, но не ми дадоха.
# 24
10 авг. 2005, 22:41 ч.
Свърши се ! Като ми я сложиха на корема си казах : 'колко е сладка' .
А от първия път - просто много време мина и спомените ми са поизбледнели , но определено си помислих същото ' Свърши се ' , защото и двата пъти раждането продължи около 16 ч .
Но сега знам със сигурност че си е струвало и че болката се забравя .
Виж целия пост
А от първия път - просто много време мина и спомените ми са поизбледнели , но определено си помислих същото ' Свърши се ' , защото и двата пъти раждането продължи около 16 ч .
Но сега знам със сигурност че си е струвало и че болката се забравя .
# 25
10 авг. 2005, 22:41 ч.
Когато родих голямата дъщеря-нормално и ми я показаха,съвсем изкрено възкликнах-Господи,колко е грозна!А мъжът ми рече-а ти какво си очаквала......Пък сме си хубавки,да му се не види,до ден-днешен,след 15 години.За второто ме беше много страх,защото знаех повече,страхувах се и първвите ми думи бяха-Бебето,как е бебето.Е,сега ми е смешно,но никога няма да забравя тези първи мигове....Дано при вас емоциите са по-позитивни!Чао!Ние заминаваме за море!!!
Виж целия пост
# 26
10 авг. 2005, 22:44 ч.
Помислих си: " Все пак е момче",защото въпреки,че три пъти ясно се видя на видеозона,че е момиче,аз до последно не вярвах и исках да е момче.Веднага казах"Момче е,нали?", докторката- "Какво ти момче,я виж колко е дебела и красива момата".После се разплаках от облекчение,че всичко свърши и беболина е добре
Виж целия пост
# 27
10 авг. 2005, 22:48 ч.
Първите ми думи бяха: "Какво е?", защото не чух акушерката, а когато ми показаха Мони си помислих: "Колко е красива!". Наистина беше - съвсем беличка, с широко отворени сини очички и голяма черна коса.
Виж целия пост
# 28
10 авг. 2005, 22:51 ч.
Първата ми мисъл, която изказах и на глас, беше "Защо не изплака???". Веднага след като го чух да изплаче си помислих "Следващия път - секцио". Интересно, втората мисъл спря да ме спохожда още същия ден
Виж целия пост
# 29
10 авг. 2005, 22:52 ч.
Първата мисъл в главата ми беше:”Колко много прилича на татко си”, а първите ми думи като ми го сложиха на корема бяха:”Моето бебче, мъничкото ми бебенце” и след това съзерцавах как го мият и повиват като повтарях само това.
Виж целия пост
Препоръчани теми