Кога ви беше най-трудно?

  • 4 799
  • 103
# 90
Аз мода да кажа че моето дете е от спокойните и до сега проблем не съм имала.Е,нормалното-колики,зъбки...
Но като че ли сега е най-трудния ми период-докато проходи,защото иска да ходи,а не може и все трябва да съм до него,ако не ходи-пък лази и пак така...та за мен това е най-трудния период,защото съм сама по цял ден с него и нищо не мога да свърша-дето се вика до тоалетна не мога да отида Crazy
Виж целия пост
# 91
Първата нощ у дома. Безсънието в първите месеци като цяло. После с всеки ден става все по-лесно. Хич не е вярно онова за малки деца - малки ядове, големи деца - големи. Няма нищо по-ужасно на света от това едно новородено бебенце да плаче и да не може да си каже какво му е, нито пък да знаеш как да му помогнеш. Всичко останало с разни предучилищни или тийн проблеми са бели кахъри. Ще ме извинявате, ама оная максима по-горе е извинение за родители, които малко общуват с децата си.

Виж целия пост
# 92
Първата нощ у дома. Безсънието в първите месеци като цяло. После с всеки ден става все по-лесно. Хич не е вярно онова за малки деца - малки ядове, големи деца - големи. Няма нищо по-ужасно на света от това едно новородено бебенце да плаче и да не може да си каже какво му е, нито пък да знаеш как да му помогнеш. Всичко останало с разни предучилищни или тийн проблеми са бели кахъри. Ще ме извинявате, ама оная максима по-горе е извинение за родители, които малко общуват с децата си.


Аз не съм съгласна!

Въпреки че опитът ми до тук е само 8 годишен, но определено мога да кажа, че "по-големи деца, наистина значат по-големи проблеми". Виждам го с всяка изминала година. Трябва да се преживее, за да се разбере.

Виж целия пост
# 93
Коликите - без да се замислям!
Виж целия пост
# 94
Въпреки че опитът ми до тук е само 8 годишен, но определено мога да кажа, че "по-големи деца, наистина значат по-големи проблеми". Виждам го с всяка изминала година. Трябва да се преживее, за да се разбере.

Ами свеки има трийсет и кусур годишен опит и е на моето мнение. Казва, че действително детето си ти е детенце докрай и все си го мислиш, но с всяка изминала година се чувства все по-спокойна за децата си. С голямо дете можеш да говориш за проблема. С бебето понякога дори не знаеш какъв е. А няма нищо по-страшно от неизвестното.
Виж целия пост
# 95
Илит, това е един въпрос, по който си пожелавам наистина твоето свеки и ти да сте прави   Simple Smile
Виж целия пост
# 96
Най-труден ми беше първият месец, макар че почти през цялото време моята майка ми помагаше. От недоспиването и самия стрес от свикването с новия член на семейството буквално бях "вампирясала".  smile3507 Пък и не можех нормално да си седна на задника от възголямата епизиотомия ...
Виж целия пост
# 97
Засега най-трудно ми е било да се справя с истериите и тръшкането покрай прословутата криза на 2-годишната възраст и да съумея да запазя спокойствие и самообладание в такива моменти.

И на мен. Това е почти непрекъснато тръшкане за нещо, с НЕ се отговаря на всичко, ужас!!! Докато беше бебе не съм имала никакви проблеми. Коликите бяха за две-три седмици и не драматични, зъбите също леко ги понесе.
Виж целия пост
# 98

Цитат
Въпреки че опитът ми до тук е само 8 годишен, но определено мога да кажа, че "по-големи деца, наистина значат по-големи проблеми". Виждам го с всяка изминала година. Трябва да се преживее, за да се разбере.


Абсолютно  съм съгласна с теб!!!Сега имам и двата примера паралелно и определено се притеснявам повече с проблемите на баткото, отколкото на малката принцеска, която слава богу е от по-малко проблемните Wink Понякога ми се приисква и двамата да са мънички... Peace
Виж целия пост
# 99
кое ми беше най-трудно?може би постоянното изпомпване на кърма,защото иначе си течеше сама! Blush
отношенията в семейството се промениха но към много по-добро! smile3521 и първата седмица изпитвах много умора!
а относно детето моето не го бях чувала да плаче до към 6-7 месец!просто бебе мечта!
Виж целия пост
# 100
Мисля, че на първо място шокът за мен беше от тоталната промяна на ежедневието, на всичко.
Виж целия пост
# 101
Никое от изброените от теб неща не ме е затруднявало. Детето ми нямаше колики, спеше по цяла нощ. През деня имах достатъчно време за себе си, за хоби и спорт също. Контакти не ми липсваха, освен старите познати се появиха и много нови. Simple Smile
Виж целия пост
# 102
Може би първите 1-2 месеца. Имах здравословни проблеми след раждането, съчетани със следродилна депресия и липса на елементарна почивка и помощ /за последното сама съм си виновна, де/.
Виж целия пост
# 103
Първите 2 месеца,когато само я кърмех.Ужасссс!Зърната ми бяха нацепени,тя обичаше да цока по цял час и след още един айде пак.Цокахме и половината нощ.Не искам да си спомням.Естествено и безсънието.Заспивала съм седнала докато кърмя.Добре,че не сме се търкулвали с бебка на земята.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия