Хваща ли ръжда старата любов?

  • 43 632
  • 275
# 105
От както съм с моя мъж, от тогава разбрах и що е любов  Heart Eyes Имала съм преди това връзки, но само сам си мислела, че е любов. Не, не ръждясва, защото друга няма и не познавам.
Виж целия пост
# 106
еми моята хвана вече-ама 7 години ме държа  #Crazy
Виж целия пост
# 107
Какво има да говоря, да мисля за нещо, което е минало-заминало,изживяно-преживяно...
Да,хваща ръжда.
Виж целия пост
# 108
хваща ръжда и още как...
аз нямам проблем, говоря си с някои от тях...понякога си мисля, даже сме се и виждали неведнъж......
но миналото си е минало, щастлива съм с настоящето си и толкова....
всеки понякога се обръща назад, но това са само мили детски спомени Wink
Виж целия пост
# 109
Тези неизживяните неща затова болят, защото са неизживяни и си живееш в спомени и мисли  тип Алиса в страната  на чудесата: "Ако беше - би било, но понеже не е - не е"
Онази, другата обаче - изживяна, споделена, но приключила по една или друга причина - не би трябвало да хваща ни ръжда, ни патина - ти си оставил част от душата и сърцето си в тази връзка - какво, да ги забравиш ли?
По темата  - имам такава любов - дълга, луда, споделена - приключена по стечение на обстоятелствата и...хубаво ми е, когато го видя, трепти ми в корема, носталгия ме обзема....не се тръшкам после и не се терзая в мисли какво би  станало....не искам да сме заедно - но ще го обичам, докато съм жива.
Виж целия пост
# 110
Хваща  Grinning.
Сещам се понякога за старата любов,но няма го онова стягане в корема... Wink.Понякога се срещаме случайно,разменяме 2-3 думи и това е,няма кой знае какво вълнение  Grinning.Всичко си е останало в миналото.Може би ръждата се е ''хванала'' когато срещнах настоящата си любов,защото допреди това години бяха минали,а потрепервах когато видех бившия.Вече не е така.
Виж целия пост
# 111
Много ми е неприятно,че влизам като гост,но близките ми също четат тук и се страхувам да не ме разпознаят.При мен старата любов не успя да хване ръжда-напротив като че ли се разгоря още по-силно.Така се случи ,че тогава не успяхме да си кажем всичко или по-точно аз се дърпах.Но 5 год след като се  омъжих всичко започна от там до където беше стигнало.Толкова години вече и двамата се чудим какво ли щеше да бъде, ако бяхме продължили заедно.Съпругът ми също ме обича,работим една и съща работа ,грижим се за децата ни,но просто сърцето ми копнее за първата ми любов.По някога се обвинявам,че той(съпругът ми) е толкова добър към мен и всеки път ми показва колко ме обича,а пък аз съм тръгнала , както  ще кажат някои да си виря краката,но пък в повечето случаи си мисля,че и аз имам право на щастливи мигове поне,ако не на цял живот с човека,когото наистина обичам.Неръждясалата ми любов също има жена до себе си,но и там не грее огън.Сега вече след като близо 7 години сме заедно не мога да си представя как ще живея,ако се разделим някога и не мога да се сетя как съм живяла без него преди това.Ами това е от мен.Който иска да ме хули ,който иска да ме плюе, но когато наистина е имало любов и 100 години да минат ,тя няма да ръждяса.
Виж целия пост
# 112
Много ми е неприятно,че влизам като гост,но близките ми също четат тук и се страхувам да не ме разпознаят.При мен старата любов не успя да хване ръжда-напротив като че ли се разгоря още по-силно.Така се случи ,че тогава не успяхме да си кажем всичко или по-точно аз се дърпах.Но 5 год след като се  омъжих всичко започна от там до където беше стигнало.Толкова години вече и двамата се чудим какво ли щеше да бъде, ако бяхме продължили заедно.Съпругът ми също ме обича,работим една и съща работа ,грижим се за децата ни,но просто сърцето ми копнее за първата ми любов.По някога се обвинявам,че той(съпругът ми) е толкова добър към мен и всеки път ми показва колко ме обича,а пък аз съм тръгнала , както  ще кажат някои да си виря краката,но пък в повечето случаи си мисля,че и аз имам право на щастливи мигове поне,ако не на цял живот с човека,когото наистина обичам.Неръждясалата ми любов също има жена до себе си,но и там не грее огън.Сега вече след като близо 7 години сме заедно не мога да си представя как ще живея,ако се разделим някога и не мога да се сетя как съм живяла без него преди това.Ами това е от мен.Който иска да ме хули ,който иска да ме плюе, но когато наистина е имало любов и 100 години да минат ,тя няма да ръждяса.
Струва ми се ,че прекално много се самонавиваш и идеализираш ситуацията.Може би сега ,когато имаш съпруг и деца да си с предишния ти се вижда съвсем "невъзможна любов" и това те кара да се настройваш по този начин.
Имаш право на щастливи мигове ,като всеки човек ,разбира се ,но сама си избрала положението ,в което си в момента-дом,съпруг ,деца.
Може би ежедневието ти е скучно и жадуваш разнообразие ,аз не смятам ,че това е начина ,но това си е мое мнение.
Това ,че м/у бившият ти и жената до него не греел огън ми се струва като твоя фантазия ,защото на теб така ти се иска да бъде.
п.п. Старата любов ръжда хваща ,моите не само са хванали ,а и умрели бих казала Laughing
Виж целия пост
# 113
Хваща, ако и позволиш да хване.
Ако непрекъснато я обгрижваш, лъскаш, полираш и идеализираш няма как да хване.
Виж целия пост
# 114
хваща и то толкова добре хваща ръжда,че чак забравям за нея Wink
Виж целия пост
# 115
Много ми е неприятно,че влизам като гост,но близките ми също четат тук и се страхувам да не ме разпознаят.При мен старата любов не успя да хване ръжда-напротив като че ли се разгоря още по-силно.Така се случи ,че тогава не успяхме да си кажем всичко или по-точно аз се дърпах.Но 5 год след като се  омъжих всичко започна от там до където беше стигнало.Толкова години вече и двамата се чудим какво ли щеше да бъде, ако бяхме продължили заедно.Съпругът ми също ме обича,работим една и съща работа ,грижим се за децата ни,но просто сърцето ми копнее за първата ми любов.По някога се обвинявам,че той(съпругът ми) е толкова добър към мен и всеки път ми показва колко ме обича,а пък аз съм тръгнала , както  ще кажат някои да си виря краката,но пък в повечето случаи си мисля,че и аз имам право на щастливи мигове поне,ако не на цял живот с човека,когото наистина обичам.Неръждясалата ми любов също има жена до себе си,но и там не грее огън.Сега вече след като близо 7 години сме заедно не мога да си представя как ще живея,ако се разделим някога и не мога да се сетя как съм живяла без него преди това.Ами това е от мен.Който иска да ме хули ,който иска да ме плюе, но когато наистина е имало любов и 100 години да минат ,тя няма да ръждяса.

Така е. ...
   А на тези, които говорят за "любовта" ,за която не им пука вече и не им трепка и ръжда е хванала и т.н, ще кажа, че просто не е било истинско, не е било любов. Въобще малко хора са познали истинската любов и затова я отричат като факт.
Виж целия пост
# 116

Така е. ...
   А на тези, които говорят за "любовта" ,за която не им пука вече и не им трепка и ръжда е хванала и т.н, ще кажа, че просто не е било истинско, не е било любов. Въобще малко хора са познали истинската любов и затова я отричат като факт.

 newsm10

напълно подкрепям горното мнение !!!
Виж целия пост
# 117

   А на тези, които говорят за "любовта" ,за която не им пука вече и не им трепка и ръжда е хванала и т.н, ще кажа, че просто не е било истинско, не е било любов. Въобще малко хора са познали истинската любов и затова я отричат като факт.

Защо не допускаш, че някои хора живеят именно с истинската си любов?
А това, той беше истинската ми любов, но аз се дърпах и после го осъзнах ... това пък що за голяма любов е, ако не можеш да я познаеш навреме.
Виж целия пост
# 118
Допускам, че много хора живеят с истинската си любов.
Но живота е непредвидим....
Виж целия пост
# 119
Хваща и още как. Щом не е била истинската...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия