Хваща ли ръжда старата любов?

  • 43 632
  • 275
# 90
Моите са хванали ръжда, направо са умрели бих казала. И да се сетя по някакъв повод и да ги срещна, не ми трепва сърцето. Преживяни, неизживени, забравени са. Не съм правила нищо особено, просто съм такъв човек, в сърцето ми няма място за много хора. Трудно се влюбвам, още по трудно разлюбвам, но за сметка на това завинаги.

 Peace и аз съм така...
Виж целия пост
# 91
Според мене, много често бъркат чувствата към старата любов с носталгията към миналото. Всъщонст, те обичат себе си и спомените си, а респективно те са свързани с човека, с когото са били заедно по това време. Ако същият този човек, им се появи реално, ще установят, че даже няма вече какво да си кажат и ще му намерят хиляди кусури и във външност, и в маниери и в характер. Разбира се, не отричам, че поняга една силна любов, може да остави трайна следа, но тази следа е по-скоро спомен, а не онова чувство, което те кара да тръпнеш.
Виж целия пост
# 92
Моите са хванали ръжда, направо са умрели бих казала. И да се сетя по някакъв повод и да ги срещна, не ми трепва сърцето. Преживяни, неизживени, забравени са. Не съм правила нищо особено, просто съм такъв човек, в сърцето ми няма място за много хора. Трудно се влюбвам, още по трудно разлюбвам, но за сметка на това завинаги.

И аз така.  Hug
Виж целия пост
# 93
За идеализирането си е точно така.

 Аз имам лошия навик да свързвам песен с определен човек и примерно след време като я чуя се сещам за него , но нещо като лека носталгия  с усмивка на уста.
Peace
Виж целия пост
# 94
Моите са хванали ръжда, направо са умрели бих казала. И да се сетя по някакъв повод и да ги срещна, не ми трепва сърцето. Преживяни, неизживени, забравени са. Не съм правила нищо особено, просто съм такъв човек, в сърцето ми няма място за много хора. Трудно се влюбвам, още по трудно разлюбвам, но за сметка на това завинаги.                                                                                                                                                                                                                Аз сам на същото мнение.
Виж целия пост
# 95
Да.
Виж целия пост
# 96
О отдавна са "умрели"  Laughing
Виж целия пост
# 97
Дълги години повече от 15 си спомнях зя момчето в което бях влюбена като ученичка.Омъжена с деца  бленувах за него като за някой филмов герой.Рядко го виждах и това позволяваше на въображението ми да му приписва несъществуващи качества.През тези години не съм разменила повече от 5-6 бегли разговора с него.Пропуснах да кажа ,че чувствата ми в ученическите години не бяха споделени.Той ходеше със всичките ми съученички но н и с мен.Той видимо погрозня, но аз продължавах да съм в плен на илюзията която сама бях създала.И така до времето преди няколко месеца, когато започнах да работя с негов близък приятел.Подпитвайки за него разбрах що за човек е и балона взе да спихва.Не щеш ли веднъж се засякохме и вече би изгубил ореола си на божество за мен и можах да говоря с него спокойно без срам и притеснения.За пръв път ми каза че изглеждам превъзходно , че се радва да ме срещне и др.такива ,стана чудо сякаш някой ми отвори очите да го видя такъв какъвто е.Вярвай те ми излекувах се като по чудо.Вече не се сещам за него.Истината е че нараненото ми самолюбие е търсило възмездие.
Виж целия пост
# 98
При мен старата любов възкръсна след много години.Сега се виждаме от време на време
и е страхотно, нямам думи да ви опиша чувствата, които ме вълнуват
А иначе щастливо омъжена, наистина обичам съпруга си и живота си. Но когато съм с него  Heart Eyes просто невероятно. Радвам се , че се открихме
Виж целия пост
# 99
Според мене, много често бъркат чувствата към старата любов с носталгията към миналото. Всъщонст, те обичат себе си и спомените си, а респективно те са свързани с човека, с когото са били заедно по това време. Ако същият този човек, им се появи реално, ще установят, че даже няма вече какво да си кажат и ще му намерят хиляди кусури и във външност, и в маниери и в характер. Разбира се, не отричам, че поняга една силна любов, може да остави трайна следа, но тази следа е по-скоро спомен, а не онова чувство, което те кара да тръпнеш.
абсолютно вярно!
Виж целия пост
# 100
В повечето случаи, голямата любов е изгубена и се идиализира от изгубилите я.Определено за тези хора не хваща ръжда!
Виж целия пост
# 101
не хваща  Tired
Виж целия пост
# 102
Хваща  тогава, когато старата  любов  се замени от безразличие / както е към всички  досегашни  връзки  в живота ми/.  По отношение на мъжа, с който съм  сега, след толкова  години с него, съм сигурна, че ако любовта ни си отиде, или ще я замени  омраза, или  болка. Но безразличие / ръжда/- надали...
Виж целия пост
# 103
Моите са хванали ръжда, направо са умрели бих казала. И да се сетя по някакъв повод и да ги срещна, не ми трепва сърцето. Преживяни, неизживени, забравени са.
Peace
И аз съм така. Голямата ми любов е до мен в леглото всяка сутрин.
Виж целия пост
# 104
В живота ми някой са ръждясали,други не са и няма да ръждясат.
Едно обаче е сигурно-всичко е приключило!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия