Хваща ли ръжда старата любов?

  • 41 725
  • 275
# 15
2 пъти обичах
за първия се сещам с осталгия, тъга, ирония, злоба, завист...треперят ми краката, когато се видим
втория ... ех, старата любов ръжда не хваща - гаджета в ученическите години ... раздяла...живот на семейни начала...все още ми треперят краката, когато го видя по улицата, обичам го, харесвам го, желая го, но незнайно защо не изпитвам същите чувства като се прибере у нас  Joy
Виж целия пост
# 16
... координатите на една моя стара неосъществена любов в Скайп. ...

Ей тука е ключа - че е неосъществена  Peace т.е. имала е шанса да остане идеалната мечта. Той така и никога не ти е вързал тенекия, не се е зазяпвал по твоята най-добра приятелка в гимназията, не сте се разделяли два-три пъти и пр.
Виж целия пост
# 17
имам си собствена теория за платоничната любов. тя се препокрива донякъде с едно есенце на ина григорова от преди 10-тина и повече години. в общи линии, платоничната любов е идеална. платоничният любовник никога не хърка, понеже никога не сте спали заедно. никога не подсмърча грозно на масата, понеже не сте вечеряли заедно. никога не мрънка по твоите недостатъци, понеже не ги познава. никога не се карате, понеже... понеже е платоничния ти любовник. това естествено, са само щрихи, защото ме мързи да пиша (респективно, после да си защитавам становището, когато вълчиците ме емнат).

практически съвет за преодоляване на ситуацията: хвани се на работа.

успех!
Виж целия пост
# 18
Ееееех, и аз имам такава любов.
Пиша анонимно за да не прочете съпругът ми.
Точно от гимназията ми е моята стара любов. Обичахме се безумно, всички знаеха за това, но от срам ли, от страх ли така и нищо не се получи. Имаше само няколко целувки. Много пъти съм се оптвала да говоря с него, но все не се престрашавах. Времето си мина и завършихме. И ето ме вече 12 години след това още мисля за него почти всеки ден. Понякога плача, мразя се, обвинявам се. Тъгувам за него и за това което не изживяхме. Опитвам се да го намеря, но не успявам. Сякаш потъна в дън земя. Нито съучиниците ни, нито познати от неговият град знаят нещо за него. Разбира се аз питам така между другото за да не заподозре някой нещо, защото съм щастливо омъжена. Наистина е така. Срещнах съпругът си още докато учехме. Обичам го и съм щастлива с него. Но, другият е постоянно в мислите ми и винаги е бил от моментът в който го обикнах. Моля ви не ме мислете за луда и за незнаеща какво иска. Аз това нещо не съм способна да го контролирам. Мисля си, ако поне можех да го видя и да поговорим малко, всичко ще ми мине. Защото и аз понякога се обвинявам че  идеализирам тази неусъществена любов. Но къде подяволите изчезна това момче? Моля се само да не го срещна някъде случайно, защото сигурно ще ми проличи много.
Благодаря на всеки който ме изчете, имам нужда да споделя с някого, а няма с кого. Съпругът ми е най-добрият ми приятел и най- близък човек, а с него разбирате няма как да споделя. най - малкото ще стана смешна.
Та така...страрата любов ако е била силна и истинска, според мен ръжда не хваща.


с теб сме на едно и също мнение  Hug
Виж целия пост
# 19
Всичко минало е свършило. Хич не се кося. Затварям страниците, прочетени са.
Виж целия пост
# 20
Абе кви истински любови в гимназията, че и неосъществени?!  Crazy

 Дали гимназиалната любов е истинска не знам, но със сигурност е най-силната. И аз имах такава - неосъществена, защото човекът дори не ми знаеше името, но тръпката, която изпитвах като го видя, не може да се сравни с нищо.

 Идеализирането идва от факта, че не е имало развитие, оттам и разочарование. Липсата на информация води до игра на фантазията.

 И на мен ми тежат несторените грехове, а конкретно по темата - не хваща много ръжда.
Виж целия пост
# 21
Всичко е минало, но ... май понякога остава тръпката, или част от тръпката, към дадения човек.  Thinking Това наблюдавам при приятелки, за себе си не мога твърдя същото.

2 пъти обичах
за първия се сещам с осталгия, тъга, ирония, злоба, завист...треперят ми краката, когато се видим
втория ... ех, старата любов ръжда не хваща - гаджета в ученическите години ... раздяла...живот на семейни начала...все още ми треперят краката, когато го видя по улицата, обичам го, харесвам го, желая го, но незнайно защо не изпитвам същите чувства като се прибере у нас  Joy

Ей това ме учуди...  Hug
Виж целия пост
# 22
Човек винаги ли гони дивото и изтърва питомното!? Thinking
Виж целия пост
# 23

2 пъти обичах
за първия се сещам с осталгия, тъга, ирония, злоба, завист...треперят ми краката, когато се видим
втория ... ех, старата любов ръжда не хваща - гаджета в ученическите години ... раздяла...живот на семейни начала...все още ми треперят краката, когато го видя по улицата, обичам го, харесвам го, желая го, но незнайно защо не изпитвам същите чувства като се прибере у нас  Joy

Ей това ме учуди...  Hug

Защото го има и е при нея, затова ! Любовта е противоречива- хем чрез тръпката се среми към сближаване и достигане състояние на спокойствие, хем като я няма, скучно.
Виж целия пост
# 24
Ми защо да те учудва. Желая го, обичам го, ревнувам го.
В момента съм леко бясна- погледни часовника. Аз - в къщи пред компютъра
Той ... нямам право да питам  Joy а и защо ли да го правя
Ще се прибере, къде да иде. Сложи вечеря, прибери мръсните дрехи....хм.... така нататък
Но не ща друг.
Искам го, бе. Искам го  Peace

Виж целия пост
# 25
Човек винаги ли гони дивото и изтърва питомното!? Thinking

Ъхъм. Защото при другия вариант цял живот се тормози "Какво можеше да бъде, ако..."
Виж целия пост
# 26
Ми защо да те учудва. Желая го, обичам го, ревнувам го.
В момента съм леко бясна- погледни часовника. Аз - в къщи пред компютъра
Той ... нямам право да питам  Joy а и защо ли да го правя
Ще се прибере, къде да иде. Сложи вечеря, прибери мръсните дрехи....хм.... така нататък
Но не ща друг.
Искам го, бе. Искам го  Peace



Мила,  Hug
Щом това е твоят човек, само мога да ти пожелая много щастие и Любов (с главно Л) с него!

И аз съм пред компа  Simple Smile и с теб се следваме по темите в ДС  Mr. Green

Човек винаги ли гони дивото и изтърва питомното!? Thinking

Ъхъм. Защото при другия вариант цял живот се тормози "Какво можеше да бъде, ако..."
Мда, има го и това.  Peace
Виж целия пост
# 27
Мисля,че темата трябва да се казва " Хваща ли ръжда истинската любов". Сега за незнаещите които не са се докосвали до истинската любов,ще обясня.Истинската любов е двустранна -споделена,и едностранна-несподелена!Истината е проста и се знае от всички които са имали такава истинска любов или са се докосвали до нея,и тя е ,че истинската любов РЪЖДА НЕ ХВАЩА!!! Тя е в теб поостоянно ,в сърцето ,в мислите ти ,и около теб,докато човека е жив!Имо доста хора които са изпитвали тази любов но едностранна-несподелена,и тази любов им и донисла много мъка ,сълзи и безсънни нощи.Тези хора мразят тази любов и затова често казват ,че такава истинска голяма любов не съществува или тя ръждясва,но си слушат често песента на Софи Маринова " Единствен мой" и скришом плачат от мъжете си!Всяка прилика с посетители на форума е съвсем случайна,не визирам конретни никове но всеки ще се разпознае!!!
Виж целия пост
# 28
ох, добре че не ме е тръшвала още такава любов... чак софи маринова да си пусна...
Виж целия пост
# 29
Айде и аз да се наредя на опашката на незнаещите веднага след Карма. То любов, любов... ама чак пък Софи Маринова и да се крия от мъжа ми...
пп Това означава ли, че истинската любов задължително е извън семейството?

... Сега за незнаещите които не са се докосвали до истинската любов,ще обясня.....

 Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия