Приобщаване на децата към втория татко ???!!!

  • 2 969
  • 37
Здравейте,намерих тема от друг форум  която живо ме интересува,но просто малко се коментира там.
Темата е деликатна и ако някои се е сблъсквал с нея , има опит и съвети моля за помощ.
Копирам цитата така както е публикуван,моят случаи е идентичен.

"Надявам се да получа савет от някои които е минал през това или има опит...С приятелката ми съм от 2 години нещата вървят добре и плануваме да се саберем тя има 2 много мили и красиви дечица ,които обичам с цялото си сърце и душа, момиченце на 6 и момченце на 7 годинки.Интересува ме мнението на хора които са минали през това как може да се приобщат децата кам втория татко за евентуални грешки и недопускането им нататък...интересуват ме евентуални грешки в приобштаването на децата за да не ги допускам...от моя страна бих казал че бих направил всичко за жена ми и децата защото те са целия ми свят....Уважавам ролята на техния баща никога не бих го изместил от тяхното съзнание,но просто искам да предотвратя бъдещи грешки които мога да допусна."
Виж целия пост
# 1
Уважавам ролята на техния баща никога не бих го изместил от тяхното съзнание,но просто искам да предотвратя бъдещи грешки които мога да допусна."


Ами тогава гледай да не се напъваш да бъдеш "втори татко", ако първият е свестен човек, който не е забравил за децата си. Да си женен за майка им не означава задължително, че трябва да си им и баща. Можеш да бъдеш нещо повече - просто приятел.

ПП Съжалявам, че се меся в неща, в които нямам личен опит, но ми стана жал като гледам, че никой не е отговорил.  Confused
Виж целия пост
# 2
Како Сийке, авторката е майка на децата, не техен баща, още по-малко втори. Просто е използвала чужд цитат, за да изложи темата си  Thinking
Виж целия пост
# 3
Е, аз на автора на въпроса отговарям, не на авторката (ако случайно няма нищо общо с темата  Wink).  Laughing
Виж целия пост
# 4
Е, аз на автора на въпроса отговарям, не на авторката (ако случайно няма нищо общо с темата  Wink).  Laughing
E, не съм разбрала, сори  Peace
Виж целия пост
# 5
При мен не беше трудно (бях на 4 като се ожениха, помня го ясно). Виждах колко обича майка ми, грижеше се за мен... Когато майка ми роди второто си дете не чувствах никаква разлика в отношението му към него и към мен. Сега е любимият дядо на моите деца.
Няма конкретен подход, важното е да е искрен- децата усещат това.
Виж целия пост
# 6
Интересна е темата.

Мисля, че неподправеност и любов са " нужните продукти".
Виж целия пост
# 7
аз съм израстнала с втори баща,който и до днес наричам "чичо".не измести истинския ми баща,но винаги ми даваше много повече от него.колкото и малка да бях усещах,че човекът ни обича и се грижи за нас.
някои деца по-трудно приемат втория татко,но мисля,че просто трябва време...
Виж целия пост
# 8
И майка ми беше след втори брак, мисля че най добрия подход на втория татко е да се опита да стане много добър приятел с децата на който могат да разчитат за помощ и съвет, мисля че напъните да замести биологичния баща могат да са фатални понякога.
Виж целия пост
# 9
Не се заяждам, наистина, ама адски много време ли щеше да отнеме на авторката да опише положението си и да поиска съвет, вместо да слага цитат?
Бих искала да напиша мнение, в такава ситуация съм (живеем със сина ми и приятеля ми), но истината е, че не разбрах кой търси съвет - майката или приятеля.
Да не говорим, че ми се струва супер неуважително към нас да се пляскат цитати, което освен това пък на мен ми говори и за несериозно отношение към проблема.
Така че ако авторката (или автора, честно, не разбрах) иска да разкаже нещо и да пита нещо - да заповяда.
Виж целия пост
# 10
Няма такова понятие "Втори татко".
Таткото е само един и няма втори и трети.
Виж целия пост
# 11
Няма такова понятие "Втори татко".
Таткото е само един и няма втори и трети.

Само биологичният родител е един. Което в никакъв случай не е тъждествено с "татко".

Пп. - виждала съм дете, което казва "Искаш ли да ми бъдеш татко." Е, никой не може да ме убеди, че човека не заслужава да бъде наречен "татко".
Виж целия пост
# 12
Не се заяждам, наистина, ама адски много време ли щеше да отнеме на авторката да опише положението си и да поиска съвет, вместо да слага цитат?
Бих искала да напиша мнение, в такава ситуация съм (живеем със сина ми и приятеля ми), но истината е, че не разбрах кой търси съвет - майката или приятеля.
Да не говорим, че ми се струва супер неуважително към нас да се пляскат цитати, което освен това пък на мен ми говори и за несериозно отношение към проблема.
Така че ако авторката (или автора, честно, не разбрах) иска да разкаже нещо и да пита нещо - да заповяда.
Барди,не приех думите ти за заяждане,няма проблем.  friendship
Както има ситуации  по филмите и в реалният живот също ни се slucvат.Имах в предвид, че точно тази тема пусната в друг форум я е пуснал моят приятел.Просто и за двамата ситуацията е нова и търсим почти навсякъде отговорите които не знаем .
Не бях много изненадана че е той ,защото и двамата четем и пишем в еднакви форуми.
Нещата които ни вълнуват са едни и същи както се вижда,така че сега мога да заменя думата "идентичен " в темата ми със ТОВА Е МОЯТ,НАШИЯТ СЛУЧАИ.Ще бъдем благодарни на съветите ви,просто защото и двамата до болка обичаме децата и искаме най-доброто за тях. family
Виж целия пост
# 13
Няма такова понятие "Втори татко".
Таткото е само един и няма втори и трети.

Само биологичният родител е един. Което в никакъв случай не е тъждествено с "татко".

Пп. - виждала съм дете, което казва "Искаш ли да ми бъдеш татко." Е, никой не може да ме убеди, че човека не заслужава да бъде наречен "татко".


Иска да отбележа че нито той нито аз ,ни най-малко искаме той да измести мястото на таткото:

"Уважавам ролята на техния баща никога не бих го изместил от тяхното съзнание,но просто искам да предотвратя бъдещи грешки които мога да допусна."

Биологичният им баща е много добър и свестен мъж,които им е дал много и се надявам че така и ще продължава.Аз държа страшно много те да си запазят връзката с него .Може да съм малко "летяща в облаците",но  мечтая в бъдеще когато бившият ми мъж намери пак любовта, да станем общи приятели.Не че не съществуват такива връзки,но знам че се отбягват.За мен са пример  Брус Уилис и Деми Мур...е не  сме звезди като тях,но сме позитивно настроени към живота и неговите дадености.
 Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Аз всъщност не разбрах децата не харесват ли приятеля ти? В смисъл как го приемат?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия