не хваща, но времето и е отминало вече, и не може да се върне
човек трябва да гледа само напред
Виж целия пост
човек трябва да гледа само напред
Хваща ли ръжда старата любов?
- Публикувана: 27 март 2009, 20:21 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2009, 09:33 ч.
# 181
23 юли 2009, 17:20 ч.
Остави нещата така и не се обяснявай повече .Поне аз така направих преди доста години. Имах един такъв обожател още преди да сме женени със съпруга ми .Той живее доста далеч от нашия град, но когато се видим се държа съвсем нормално, не давам никакъв повод от моя страна .Усещам как ме гледа, но това няма значение за мен, защото съм щастлива със съпруга си .Разума понякога трябва да надделее над чувствата.И ние трябва да се постараем за това .Няма невъзможни неща.
Виж целия пост
# 182
23 юли 2009, 17:28 ч.
ръжда хва6та сигурна съм...... но понякога се се6там zа бив6о гадже, пасвахме си страхотно в леглото 
...zа 6тастие е само на моменти 
Виж целия пост
...zа 6тастие е само на моменти
# 183
23 юли 2009, 19:35 ч.
Гостенка от бъдещето, как да постъпиш в случая, сама трябва да решиш.
Аз, преди десетина дена, под влияние на повечко изпито количество алкохол, също изпратих съобщение на "моя" човек. Написах му, че знам, че не трябва, но мисля за него. После съжалих изобщо, че съм му го пратила, но беше късно. Язък за хладината, която се стараех да поддържам в нашите Скайп отношения. След този СМС се покрих за седмица поне, изобщо не влизах в Скайп, не исках да се засичаме.
После ми попремина срамът и взех да се появявам. Той ми писа, но не си писахме много, защото той пишеше от работата си. Е, аз му се извиних за глупавия според мен СМС и си казах, че съм го писала под влияние на алкохола. Но той нищо не написа. Изобщо, все едно не се е случвало...
Иначе и аз отначало се чудех как да постъпя след СМСа, мислех и аз да се държа, все едно нищо не се е случило. Но в крайна сметка рещих друго. Ама то все тая...
Виж целия пост
Аз, преди десетина дена, под влияние на повечко изпито количество алкохол, също изпратих съобщение на "моя" човек. Написах му, че знам, че не трябва, но мисля за него. После съжалих изобщо, че съм му го пратила, но беше късно. Язък за хладината, която се стараех да поддържам в нашите Скайп отношения. След този СМС се покрих за седмица поне, изобщо не влизах в Скайп, не исках да се засичаме.
После ми попремина срамът и взех да се появявам. Той ми писа, но не си писахме много, защото той пишеше от работата си. Е, аз му се извиних за глупавия според мен СМС и си казах, че съм го писала под влияние на алкохола. Но той нищо не написа. Изобщо, все едно не се е случвало...
Иначе и аз отначало се чудех как да постъпя след СМСа, мислех и аз да се държа, все едно нищо не се е случило. Но в крайна сметка рещих друго. Ама то все тая...
# 184
23 юли 2009, 20:03 ч.
Старата любов .... интересен въпрос, май не хваща. Но не означава, че човек трябва да се поддава на моментни трепети и да си разваля семейството.
Гостенка от бъдещето, всички правим разни глупости в момент на афект, добре си направила, че си му изтрила номера. Според мен не му се обяснявай. Щом не ти е отговорил най-вероятно сам се е досетил затова.
Виж целия пост
Гостенка от бъдещето, всички правим разни глупости в момент на афект, добре си направила, че си му изтрила номера. Според мен не му се обяснявай. Щом не ти е отговорил най-вероятно сам се е досетил затова.
# 185
23 юли 2009, 22:17 ч.
Хващат ръжда, ми, при мен, например, всичко е минало.
С изключение на ХХ, с който се имахме като ученици, ех, че момченце беше! Сега челцето му е пораснало, но очичките все тъй страстно гледат...
А, и на УУ, с него пък като студенти, изпепеляваща любов, но той Дон Жуан, не ставаше за връзка
Само това е! Е, може би е редно да включа и ZZ, каква химия...
Иначе много обичам мъжа си и настрани не поглеждам
Виж целия пост
С изключение на ХХ, с който се имахме като ученици, ех, че момченце беше! Сега челцето му е пораснало, но очичките все тъй страстно гледат...
А, и на УУ, с него пък като студенти, изпепеляваща любов, но той Дон Жуан, не ставаше за връзка
Само това е! Е, може би е редно да включа и ZZ, каква химия...
Иначе много обичам мъжа си и настрани не поглеждам
# 186
23 юли 2009, 22:52 ч.
Зависи от любовта 
С първата ми любов се разделяхме, година-две, когато се разочаровахме от другите, все един при друг тичахме
Сега като погледна този човек и се чудя какво съм намирала в него... виждам го 1-2 пъти в годината, в прекрасни отношения сме и никаква тръпка
Друга е въпроса за момчето преди мъжа ми... разделихме се доста гадно и от тогава не сме се виждали, имаше много неизказани неща помежду ни и може би заради това от време на време се сещам за него... силно се надявам ако го видя случайно да няма тръпка
Виж целия пост
С първата ми любов се разделяхме, година-две, когато се разочаровахме от другите, все един при друг тичахме
Сега като погледна този човек и се чудя какво съм намирала в него... виждам го 1-2 пъти в годината, в прекрасни отношения сме и никаква тръпка Друга е въпроса за момчето преди мъжа ми... разделихме се доста гадно и от тогава не сме се виждали, имаше много неизказани неща помежду ни и може би заради това от време на време се сещам за него... силно се надявам ако го видя случайно да няма тръпка
# 187
24 юли 2009, 09:22 ч.
зависи. онзи ден се срещнах със стара любов - мислех, че пеперудите ще запърхат, но не. напротив - сравнявах го постоянно и излезе на пълен минус.
вероятно сме изконсумирали всичко навремето.
Виж целия пост
вероятно сме изконсумирали всичко навремето.
# 188
24 юли 2009, 10:02 ч.
Старата любов ....ми тя е стара, човек трябва да живее в настоящето с една идея към бъдещето.... 
Въх! Как го казах само? 
Всички наши несподелени, неизживени, неизконсумирани и т.н.т. любови оставят един особен вкус в душата ни.
Аз също имам две такива любови.
Едната я срещнах прекалено рано, не бях готова за него, нито той за мен, но понеже се оказа първия мъж в живота ми цели 10 години не го забравих....
, но на един купон си върнахме част от стария блясък и всичко свърши..... / и апропо нито той, нито аз сме се променили кардинално до ден днешен - 13 години след това /
Другата ....е тя е тази самоунищожителната, крещяща, дива, страстна, безумна, осъзната и ох, Боже колко още прилагателни знам....но, изживях раздялата за има-няма две години агония, и той не е същия човек от тогава, много се промени.
И тъй седя си аз самотна, изтормозена, нещастна и хоп
онемявам, защото в сърцето ми влезна без да почука въобще, таткото на моето бъдещо дете .... 
Човек като губи, не знае какво печели.
Виж целия пост
Въх! Как го казах само? Всички наши несподелени, неизживени, неизконсумирани и т.н.т. любови оставят един особен вкус в душата ни.
Аз също имам две такива любови.
Едната я срещнах прекалено рано, не бях готова за него, нито той за мен, но понеже се оказа първия мъж в живота ми цели 10 години не го забравих....
, но на един купон си върнахме част от стария блясък и всичко свърши..... / и апропо нито той, нито аз сме се променили кардинално до ден днешен - 13 години след това /Другата ....е тя е тази самоунищожителната, крещяща, дива, страстна, безумна, осъзната и ох, Боже колко още прилагателни знам....но, изживях раздялата за има-няма две години агония, и той не е същия човек от тогава, много се промени.
И тъй седя си аз самотна, изтормозена, нещастна и хоп
онемявам, защото в сърцето ми влезна без да почука въобще, таткото на моето бъдещо дете .... Човек като губи, не знае какво печели.
# 189
24 юли 2009, 10:07 ч.
Да,една такава остава някъде в миналото..Остава спомена и мъката по нея паралелно,но и щастието,че си обичал и си бил обичан.Много.
В един момент след n броя години ти се струва почти нереално случила се,защото трябва да живеем с настоящето и реалността.Което за мен се отъждествяват със съпруга ми,когото също обичам.Но не така.Друго е.
Просто нека бъдем благодарни,че сме я имали.
Виж целия пост
Другата ....е тя е тази самоунищожителната, крещяща, дива, страстна, безумна, осъзната и ох, Боже колко още прилагателни знам....но, изживях раздялата ...
Да,една такава остава някъде в миналото..Остава спомена и мъката по нея паралелно,но и щастието,че си обичал и си бил обичан.Много.
В един момент след n броя години ти се струва почти нереално случила се,защото трябва да живеем с настоящето и реалността.Което за мен се отъждествяват със съпруга ми,когото също обичам.Но не така.Друго е.
Просто нека бъдем благодарни,че сме я имали.
# 190
24 юли 2009, 10:28 ч.
Преди да напиша нещо по темата - признание: Аз съм млад мъж, неженен и без деца.
И все пак моля след моя коментар да няма нападки по тези въпроси. Знам си, че имам още много хляб да изям, но все пак не съм вече на 16.
Сега, след като изхвърлих страха и несигурността си, по темата...
Аз самия никога не съм успявал да забравя каквото и да било чувство. Просто не мога. За това и няма да пиша толкова много на базата на собствения си опит, колкото на база наблюдение на света и хората около мен.
Следейки своя живот, и по-важно - този на хората около мен, съм стигнал до извода, че старата любов наистина не хваща ръжда.
Вярно - често красивите моменти и възможности, по които въздишаме, са безвъзвратно отминали, но някак някъде вътре в нас все още остава една малка струна, която трепти при спомена за отминалите любови.
Лично аз съм влюбчива натура, заради което и съм обичал истински не веднъж. И макар нещата да са приключили вече (или никога да не са започвали), било то грозно или по взаимно съгласие, струната си трепти. Но аз знам - не може да има любов без приятелство. И за това вместо да ламтя за отминалите страсти, оставам верен приятел, знаейки, че тези жени и девойки, с които съм бил, са ценни и близки за мен създания, които винаги ще подкрепя и на които винаги ще се опитам да помогна.
Що се отнася до опита на повечето мои познати - много от тях се отчуждават от своите бивши, опитвайки се всячески да не поддържат контакт с тях. След многобройни разговори по темата, открих, че се дължи именно на стряха от самите тях - страха, че чувствата още са там и ще съгрешат.
Имам приятел(к)и, които вече се ожениха/омъжиха. Говорил съм с тях доста по темата, знаейки кои хора от миналото им са тяхна слабост и нееднократно съм се сблъсквал с тази тяхна дилема "Ами ако се появи и иска пак да сме заедно? Ще имам ли сили да откажа?"
И дори в случаите, когато всичко е отминало леко и кротко - когато те все още се срещат на по кафе с бившите си, било то на саме или с новите си партньори, съм забелязал, че струната си звъни.
И това се случва при всички хора, които съм имал щастието да познавам и с които съм имал удоволствието да дискутирам темата.
Човек не спира да обича.
По-важния въпрос е какво правиш със себе си в момента и за напред.
Виж целия пост
И все пак моля след моя коментар да няма нападки по тези въпроси. Знам си, че имам още много хляб да изям, но все пак не съм вече на 16.
Сега, след като изхвърлих страха и несигурността си, по темата...
Аз самия никога не съм успявал да забравя каквото и да било чувство. Просто не мога. За това и няма да пиша толкова много на базата на собствения си опит, колкото на база наблюдение на света и хората около мен.
Следейки своя живот, и по-важно - този на хората около мен, съм стигнал до извода, че старата любов наистина не хваща ръжда.
Вярно - често красивите моменти и възможности, по които въздишаме, са безвъзвратно отминали, но някак някъде вътре в нас все още остава една малка струна, която трепти при спомена за отминалите любови.
Лично аз съм влюбчива натура, заради което и съм обичал истински не веднъж. И макар нещата да са приключили вече (или никога да не са започвали), било то грозно или по взаимно съгласие, струната си трепти. Но аз знам - не може да има любов без приятелство. И за това вместо да ламтя за отминалите страсти, оставам верен приятел, знаейки, че тези жени и девойки, с които съм бил, са ценни и близки за мен създания, които винаги ще подкрепя и на които винаги ще се опитам да помогна.
Що се отнася до опита на повечето мои познати - много от тях се отчуждават от своите бивши, опитвайки се всячески да не поддържат контакт с тях. След многобройни разговори по темата, открих, че се дължи именно на стряха от самите тях - страха, че чувствата още са там и ще съгрешат.
Имам приятел(к)и, които вече се ожениха/омъжиха. Говорил съм с тях доста по темата, знаейки кои хора от миналото им са тяхна слабост и нееднократно съм се сблъсквал с тази тяхна дилема "Ами ако се появи и иска пак да сме заедно? Ще имам ли сили да откажа?"
И дори в случаите, когато всичко е отминало леко и кротко - когато те все още се срещат на по кафе с бившите си, било то на саме или с новите си партньори, съм забелязал, че струната си звъни.
И това се случва при всички хора, които съм имал щастието да познавам и с които съм имал удоволствието да дискутирам темата.
Човек не спира да обича.
По-важния въпрос е какво правиш със себе си в момента и за напред.
# 191
24 юли 2009, 10:40 ч.
Относно предния пост- може би човек не спира да обича..Може би
Но когато то си създал вече семейство / Моля за извинение за последващите шаблони, но...
/, ценностите БИ ТРЯБВАЛО да се променят в някаква степен. Казвам би трябвало поради изключенията,че много хора изневеряват.
И в този смисъл дори и у теб да трепти струната, да си го спомняш в единствените твои моменти преди да заспиш..няма да се поддаде на изкушението.Вече не. Има друг живот и хора, наречени семейство.
Поне това е за мен.
Виж целия пост
Но когато то си създал вече семейство / Моля за извинение за последващите шаблони, но...
/, ценностите БИ ТРЯБВАЛО да се променят в някаква степен. Казвам би трябвало поради изключенията,че много хора изневеряват.И в този смисъл дори и у теб да трепти струната, да си го спомняш в единствените твои моменти преди да заспиш..няма да се поддаде на изкушението.Вече не. Има друг живот и хора, наречени семейство.
Поне това е за мен.
# 192
24 юли 2009, 10:49 ч.
Аз лично се страхувам от себе си. Миналата седмица бях на морето в един хубав, хубав град, вечерта се прибирах към квартирата леко подпийнала, с настроение...помислих си, ами ако сега тук ненадейно Го видя, какво ще правя, как ще реагирам...побиха ме тръпки, хвана ме страх, че все още изпитвам тръпка към онзи човек и дори и никога да не го видя, или пък го видя, тръпката си остава. Но това е тръпка, основаваща се на миналото, захранваща се от това, което съм изпитвала преди. Имам надежда, че евентуалната среща в реалността не би била толкова магична.
Виж целия пост
# 193
24 юли 2009, 10:52 ч.
и аз да се изкажа по повод по-горния пост.та,всеки има гледна точка и начин на разбиране на живота.а моя е,че миналото си е минало и назад не се връщам.т.е. имала съм стара любов,но тя е останала в миналото и чувствата ми там завинаги са си отишли.концентрирам се изцяло и в/у чувствата си в настоящото време. няма смисал да ги пилея по отминали неща. това правя в момента и за напред.
Виж целия пост
това правя в момента и за напред.
# 194
24 юли 2009, 11:03 ч.
Лично аз съм влюбчива натура, заради което и съм обичал истински не веднъж. И макар нещата да са приключили вече (или никога да не са започвали), било то грозно или по взаимно съгласие, струната си трепти. Но аз знам - не може да има любов без приятелство. И за това вместо да ламтя за отминалите страсти, оставам верен приятел, знаейки, че тези жени и девойки, с които съм бил, са ценни и близки за мен създания, които винаги ще подкрепя и на които винаги ще се опитам да помогна.
По-важния въпрос е какво правиш със себе си в момента и за напред.
Оооо за приятелството...труден въпрос...
Ако ме разбираш тази .... Голямата Любов...дето не ти дава да спиш, ядеш, мислиш, работиш....дето си в състояние на абсолютен екстаз.... Ей хора...толкова обичаш, че боли, кърви... не стига въздух....страшно е....
Та с нея не се вързва думата приятелство. Аз благодаря на Бог, че дари с усещането да обичам и да бъда обичана....по този начин...защото това е чиста проба наркомания без да са включени никакви опиятни вещества....и вечно си в абстиненция, а делируама е агонията след нея...
Ох ...не устоях да не ти отговоря
Виж целия пост
Лично аз съм влюбчива натура, заради което и съм обичал истински не веднъж. И макар нещата да са приключили вече (или никога да не са започвали), било то грозно или по взаимно съгласие, струната си трепти. Но аз знам - не може да има любов без приятелство. И за това вместо да ламтя за отминалите страсти, оставам верен приятел, знаейки, че тези жени и девойки, с които съм бил, са ценни и близки за мен създания, които винаги ще подкрепя и на които винаги ще се опитам да помогна.
По-важния въпрос е какво правиш със себе си в момента и за напред.
Ако ме разбираш тази .... Голямата Любов...дето не ти дава да спиш, ядеш, мислиш, работиш....дето си в състояние на абсолютен екстаз.... Ей хора...толкова обичаш, че боли, кърви... не стига въздух....страшно е....
Та с нея не се вързва думата приятелство. Аз благодаря на Бог, че дари с усещането да обичам и да бъда обичана....по този начин...защото това е чиста проба наркомания без да са включени никакви опиятни вещества....и вечно си в абстиненция, а делируама е агонията след нея...
Ох ...не устоях да не ти отговоря
Препоръчани теми