Хваща ли ръжда старата любов?

Здравейте всички!  Случайно попаднах на тази тема, по принцип рядко влизам в този подфорум, но така се получи, че точно тази тема е актуална за мен в този момент от живота ми, за съжаление... ще се опитам да не ви отегчавам с дълги писания:
Щастливо омъжена жена съм,наистина смея да твърдя. Със съпруга ми минахме през много болезнена раздяла след 2 годишна връзка и планове за сватба, без особена причина за раздялата. Разбрахме, в крайна сметка, че не можем да живеем един без друг и след дву-месечна раздяла се събрахме отново и сега вече имаме 4,5 години щастлив брак.Обичаме се и се подкрепяме в Борбата за дете, която се оказа нелека.
Но,тук идната и но-то. Докато бяхме разделени аз излизах с 1 момче, момче, което буквално на ръце ме носеше, и на което така и не му отвърнах с нежността, която заслужава. Обясних му, че след тази сериозна връзка и последвалата раздяла съм много нестабилна психически и физически, че не може да очаква за момента нищо кой знае какво от мен и ако това положение го задоволява нямам против да излизаме. И наистина продължихме да излизаме, обаждаше ми се по 3 пъти на ден да ме пита как съм, вечер ме забираше и ме оставяше. Никога не ми е намеквал за секс, чакаше ме сама да реша дали въобще и кога.......с една дума получих супер отношение и толерантност от въпросното момче. И един слънчев ден звънна телефона и отсреща беше най-блянувания за мен човек, с когото се бях разделила, който ми призна, че не може без мен и иска да създадем семейство, и който по настоящем е мой съпруг...........
Разплаках се, седнах, взех телефона и се обадих на въпросното момче, с което излизах, че нямам  очи да му го кажа на среща поради прекрасното му отношение към мен, но се връщам при стария си приятел, с когото плануваме сватба....Той ми отговори единствено, че бил свикнал да го изоставят И така, по телефона прекъснах връзката си с него.........Това беше преди 5 години близо. Съпругът ми знае за всичко това, познават се(не са приятели, просто градът ни е малък и всички се познаваме), говорят си, а аз съм му пращала смс-и по празници, никой на никого не е сърдит и така.........Винаги когато съм го срещала случайно съм получавала същото прекрасно отношение от него. Обаче напоследък се случи така, че две големи компании се сляха почти в една-нашата и неговата. Започнахме да се виждаме по-често, седим на 1 маса, често се случва и на пикник да сме заедно през уикендите.....И изведнъж нещо в мен взе да трепка, не знам как да го определя......но взе да ми харесва да е около мен Направо не се понасям заради това. Още повече като разбрах, че и той разпитвал за живота ми, как са ми семейните отношения, и въобще....Последствие разбрах от общ познат(в което не мога да съм напълно сигурна), че той все още не ме бил "прежалил" и все още не съм му безразлична, въпреки 2- те сравнително сериозни връзки, които е имал(в момента е сам) през тези 5 години.
Една вечер, в момент на афект от мъжа ми, взех, че му пуснах на момчето 1 съобщение, в което му написах, че въпреки че съм го изоставила и аз помня хубавите ни моменти заедно....пусти дявол
Нищо не ми отговори до ден днешен, а аз веднага след това изтрих телефона му, за да не се поддам отново на тъпата си прищявка.После се видяхме, но бяхме страшно много хора и само усещах погледа му върху себе си, а аз не смеех да го погледна........
Нито имам намерение да изневерявам на съпруга си, нито пък да се подигравам с чувствата на момчето, ако въобще ги има де, ако не са само приказки на общия ни познат............
Вярвате ли, хора, че не мога да се понасям заради тази си постъпка, особено като знам какво преживяваме със съпруга ми, за да имаме дете.........
И сега Ви моля за съвет, дали да обясня на момчето, че не съм вложила нищо в този смс и е било моментна слабост, или да оставя нещата така, сигурна съм, че той не би се намесил в брака ни, доказвал е лоялността си.........и въобще как да се държа отсега нататък с него-както споменах то така се получи, че вече сме почти в една компания.........
Бих се радвала на всеки съвет за излизане от това абсурдно положение.
Предварително благодаря! 

Мислех да не е дълго писанието ми, но то точно такова се получи, за което се извинявам