Хваща ли ръжда старата любов?

От На кафе са свили тази тема и утре ще я разискват в предаването.

Здравейте, пак съм аз. Историята ми има развитие, което наистина не очаквах.
С въпросната ми неосъществена ученическа любов спряхме да си пишем и дотам, аз почти забравих... Докато един слънчев ден не ми звънна телефонът, номер, нефигуриращ в телефонния ми указател. Вдигнах, беше той. Искал да ме чуе и да ми поиска прошка за преди. Поговорихме съвсем малко, аз просто не знаех какво да му кажа. А после... пак ми писа по Скайп. Каза ми, че изглежда всичко на този свят се връща и сега той се влюбил в мен, не можел да си го обясни, не искал да става така, но трябвало да ми каже. Още съм объркана и ми е едно криво, такова. Не знам и аз защо. Трябваше да го споделя, иначе се задушавам. Но определено мисля за него, по-силно е от мен, макар че нямам никакви намерения да се срещаме.
С две думи, интернет закачките не са шега работа...

Ами не знам за ръжда, но любовите или по-скоро трепетите ги помня само с хубаво и усмивка

Моите всички са ръждясали!
Ей тъй подарък да ми ги дават,не ги ща

В темата не става въпрос /доколкото разбрах/ за истинската любов, а за стара/първа.
Тя именно затова се именува стара, защото е останала в миналото, докато в настоящето е другата - дали е истинска, голяма, единствена - всеки сам определя за себе си.

Може и да бъркам, аз и без това случайно наминавам, но ето ги и мойте размисли.

Такова присещане изведнъж най-вероятно е свързано с някакви липси в момента, дори и да са неосъзнати още. Имаш въпроси без отговор, неща да научиш, неща да разбереш. Не само за старата ти любов, а за себе си, за усещането ти за любов, семейство, и т.н., коя си и какво искаш.

Не вярвам, че пориви като този са случайни, каквото и да значат. Може би не е чак толкова лоша идея да разбереш, щом толкова те занимава. Може да научиш нещо ново за себе си.

Ако си късметлийка, той ще се окаже пълен муньо или достатъчно разочароващ, за да се прибереш облекчено в къщи.

Ако не си и има "тръпка"... кофти, макар и да изглежда прекрасно. Дори и да е мимолетна, тя може да разруши семейството ти. Може след време да ти е трудно повярваш колко точно вреда е нанесла тази странична, тайна, несвързана с настоящия ти живот емоция. А ако не е мимолента... ще можеш ли да си достатъчно смела, за да станеш и напуснеш съпруга ти и да започнеш отначало? Или ще предпочетеш да живееш тайни паралелни животи, които са доста унизителни за някои от участниците?

Знам, че рибата още в морето, а аз с големите въпроси... Просто ми се прииска да те предупредя за рисковете, но това не означава, че не трябва да го направиш. Напротив, кой е казал, че трябва да живеем живота си страхливо? Иди и разбери. Може да научиш нещо и за старата и за новата си любов и за себе си най-вече, даже повече отколкото си искала да знаеш.

Ако не го направиш, въпросите ще останат. И може да се превърнат в неясна неудовлетореност от живота, дори и да забравиш за младежа от миналото. Така че, ти избираш, макар че много избор нямаш, щом въпросите вече са те връхлетяли. Просто ти трябва смелост, почтенност и късмет

Дааа, трябва да се прекръстя на "дълбока мисъл" явно... Толкова дълбока, че сама не я разбирам, докато някой не построи още един супер компютър.

И аз имам една любов, която не можа да се осъществи и двамата не знаем защо

колко точно казано!

ееееееххххххх, моят съвет е да си гледаш мъжа и семейството. Аз лично така бих постъпила.

 Забраненият плод е най-сладък!

  много хваща даже.

 Забраненият плод е най-сладък!
[/quote]


да, но понякога разваля семейства,
волята - това ни отличава от животните.

Преди години си мислех , че обичам един човек, но след като срещнах мъжът ми разбрах, че не съм го обичала истински. Така че - да, хваща ръжда, но не и истинската любов.

Да, но понякога създава нови семейства.
Дилема?! Как може да се каже кое е по-правилно?

ne moje da se kaje koe e prawilno,
wseki sam si reshawa struwa li si riska