Да живеем в хармония със себе си - 4

Благодаря ви на всички, много.
Ще се опитам да бъда по-позитивна, да си залепя парченцата.
Това си мислех вчера, че поне ще мога да пътувам повече...
Толкова обичам да пътувам и да снимам...
Ще имам време и да пиша, и да уча...
Но просто няма да има кой да ме прегръща нощем.

Еовин, не се притеснявай за това. Явно връзката ви се е изчерпала. Станали сте прекалено различни за да сте под един покрив. Хубаво е, че виждаш и хубаво - пътуванията, в цялата ситуация. Те ще те заредят и разсеят.  Поплачи си, поразмисли се и давай напред. Трудно е, особено първият месец, особено ако връзката е по-дълга. Но гледай да си осигуриш повече положителни емоции, отдай се на хобито си, гледай да имаш с теб хора вечер и повече приятелки. Запиши някой курс или танци, рисуване, йога, гимнастика, нещо което винаги си искала, но не ти е оставало време. Всичко се преболедува. Но трябва време...  С теб сме!

Еовин, 
Момичетата са ти казали вече прекрасни неща! Аз допълвам, че те очакват много изненади, не затваряй вратите пред себе си.

И малко личен опит - след раздяла, винаги предизвиквах в живота си нови и интересни неща - ходех да карам каяк, на рафтинг, на езда, записах се да тренирам тенис, полетях с парапланер
И така не само, че се разведряваш и откриваш нови неща у себе си, но и срещаш нови и интересни хора.   

Еовин,
Всеки край е едно ново начало, а животът е като зебра - повтарят се бели и черни линии.
Нищо не се случва случайно, и нищо не е нито хубаво, нито лошо!

Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек наоколо, който да не бил чувал за това великолепно животно. Той имал дълги, прекрасни крака и когато препускал буйно, мускулите му играели с копринен блясък.

Чул Великият Вожд за коня и изпратил пратеник да пита стареца дали не може да ги купи. Препуснал воинът до типито на стареца и скочил от коня си. Когато мокасините му докоснали земята, се вдигнал прах във всички посоки. „Старче, изпраща ме Великият вожд. Той те поздравява и пита може ли да купи коня ти?”

Старецът имал величествена осанка и благородни маниери. Помислил, помислил и казал: „Поздрави от мен Великия Вожд и му благодари за любезното предложение да купи коня ми. Този кон е мой приятел. Ние с него сме спътници. Не мога да продам своя приятел.”

И пратеникът си тръгнал.

След две седмици конят изчезнал.

Когато обитателите на селището чули, че конят го няма, всички се струпали около стареца и завикали: „О, стари човече, какво нещастие! Можеше да продадеш коня си на Великия Вожд. Сега нямаш нито кон, нито платата за него. Каква зла съдба!”

Старият човек погледнал всички с мек, благ поглед и казал: „Това не е нито зла, нито добра съдба. Не знаем цялата история. Нека просто да кажем, че конят е избягал.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях това било нещастие.

Месец по-късно конят на стария човек се върнал, следван от двадесет великолепни коня. Буйни и прекрасни били те и от ноздрите им излизали пламъци. Хората от селището изтичали при стареца: „О, старче, ти беше прав. Не беше зла съдба бягството на коня ти. На добро беше. Сега не само конят ти се върна, но имаш още двадесет прекрасни коня. Това е добра съдба!”

Старият човек поклатил бавно глава и с върховно проникновение казал: „Това не е нито добре, нито зле. Не знаем цялата история. Нека само да кажем, че конят се върна.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях да имаш двадесет прекрасни коне било голямо щастие.

Старецът имал син, който започнал да обяздва конете. Всеки ден той ставал рано, за да си върши работата. Една сутрин старецът отишъл да погледа работата му. Младият мъж се носел в грациозен тръст върху голия гръб на необязден петнист кон. Внезапно конят се хвърлил наляво, после се извъртял надясно и с яростен скок на задните си крака хвърлил младежа високо във въздуха. Момчето паднало и ме мръднало. Двата му крака били счупени.

Всички обитатели на селището се събрали и започнали да се вайкат и оплакват: „О, не! О, не! Старче, ти беше прав. Връщането на твоя кон ти донесе нещастие. Сега твоят единствен син е осакатен, със счупени крака. Кой ще се грижи за теб в твоята старост? Това е голямо нещастие.”

Старият човек се изправил и казал спокойно: „ Това не е нито нещастие, нито щастие. Нека просто да кажем, че синът ми си е счупил краката. Ние не знаем цялата история.” Хората от селището се разотишли, клатейки глави. За тях падането на момчето било голямо нещастие.

Скоро по тези земи пламнал голяма война и Великият Вожд призовал всички млади мъже в селището да се бият. Войната била дълга и изтощителна и хората знаели, че повече няма да видят децата си. И те пак се събрали около стария човек: „Старче, ти беше прав. Не е нещастие, че синът ти си счупи краката. Макар и сакат, той е с теб. Ние никога повече няма да видим синовете си. Това беше щастие за теб.” И още веднъж старият човек им казал: „Това не е щастие, нито нещастие. Ние не знаем цялата история.”

Какво можем да разберем от тази поучителна история? Има моменти, когато се чувствате като жертва и други, когато ролите са сменени. Не трябва да съдите с мерките на доброто и злото. Това, което сте преживели, не е нито хубаво, нито лошо. Просто не знаете цялата история.

Всяко преживяване, всичко, което са ви причинили или вие сте причинили на другите, е страшно важно за развитието ви. Дори лъжите ви, жестокостта и несправедливостта към другите, дори и те са много важни. И това, което криете със срам в душата си, също е много важно, защото ви е помогнало да станете това, което сте. Всичко преживяно ви помага да станете милосърдни, цялостни и изпълнени с любов. Ако успеете да си простите и да се приемете такива, каквито сте, ще излекувате себе си, а заедно със себе си и планетата.
Помнете: Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история.

Много интересна приказка, Ечо, поучителна .

Еовин,искам да ти кажа да чуеш себе си
дали наистина искаш раздяла,щом толкова е болезнено
ако няма какво повече да се направи не би ли трябвало за теб да е облекчение?
имала съм такива периоди и знам,че боли ужасно,сърцето се къса,от неразбиране,от болка,за ласка,за една казана човешка дума
намерих своя отговор макар,че много ми е трудно понякога да се взирам отвъд физическите взаимоотношения
нали знаеш,че всяка връзка е договор
че има защо да бъдеш с хората около теб и това не са случайни неща
много ме боля като разбрах каква е била моята връзка с мъжа ми в предишните ми животи
тук не ми се говори,но бих ти казала ако има у теб и малка частица"защо" бъди с него
ако това ти е физически непоносимо попитай себе си къде грешиш и тогава си тръгни с разбирането,че някъде навън живее човек,който те очаква
не затваряй вратите пред себе си
знам как за себе си да намаля болката,но си спомням,че даже нямах сили да го направя
просто един ден спрях да плача и реших,че няма какво да губя и освен да играя себе си нищо не ми остава
знаеш ли колко същества стоят до теб и милват косите ти и чакат да бъдат повикани на помощ
не знам в какво вярваш,повикай за помощ и ще ти бъде дадена
чувствала съм се все едно гушната като бебе и както майка би ми попила сълзите  ,така изчезваха от лицето ми
понякога една казана дума може да ти даде криле
продължавай да търсиш,не спирай да искаш
когато боли храната не е важна,важен е духа

имам мантри,които ползвам,ако ти се чете пиши,ще ти пратя   

Аз имам защо...той няма защо...
За мен това беше...може би дори още е...идеалният човек...човекът, предопределен за мен.
Явно съм се лъгала обаче.
Той иска да си тръгне, не аз.
Бих дала всичко, за да остане, но той не иска.
Прати ми нещо успокояващо, моля те.

Идеални хора няма. Не го оправдавам, но дали той не е играл роля да бъде идеалния за теб? Аз съм била от другата страна на тази граница и повярвай ми, да играеш така, да не бъдеш себе си, само, за да не разочароваш този, когото обичаш, е много трудно.

О, не, никаква роля не е играл...
Той просто е това, което търсех...силен, умен, красив, нежен...занимава се с неща, които мен страшно много ме интересуват - оръжия, бойни изкуства...много научих от него, много...
Приличаме си много...Бяхме идеалната двойка в очите на всичките си познати.
абе, сапунка 

Ами... ако си приличате и допълвате... , тогава би трябвало да има някаква сериозна причина да си тръгне... Оф, не знам. По-добре повече гушки да ти пращаме, в момента друго едва ли е уместно 

Да, миличка и аз мисля така. Вие най-добре си знаете какво ви се случва. Ние можем само да те подкрепим в този труден момент

Малеее, ами че той си е за влюбване ... Имах такъв и той си тръгна, след като ме увери, че съм жената на живота му! Дълго се освобождавах от него, но пък тогава научих колко съм готина всъщност, колко добре успявам да правя хиляди неща, и особено да се чувствам пълноценна, щастлива и в хармония със себе си (това след първоначалната тъга, разбира се!) И когато една жена е в такава хармония със себе си, това се излъчва от нея и прилвича мнооого, включително и точния човек
С две думи - възползвай се от ситуацията, ако не можеш да я промениш. Прави неща за себе си и ги разгледай по нов начин, неща, които си искала, но не си правила преди по куп причини.
Ама първо си поплачи, не дръж тъгата в себе си, излея я навън и после продължи нататак. Тя, реалист, много добре го е написала.
За теб много  и 

Еовин  
Дай си време да изживееш този период от живота ти. Сега може да ти се струва труден, но никога не знаеш какво печелиш, когато губиш нещо.
За да има място за нещо ново, първо старото трябва да си отиде.
Рутината и комфорта на една постоянна връзка е нещо, с което се свиква и дори приемаме за даденост, но всъщност никъде никой не гарантира, че така ще е завинаги.
Наскоро гледах едно предаване по една от американските телевизии тук. Основната идея беше да разкажат как хората намират сродните си души, половинките си, и как и защо се женят за тях.
Даваха най-различни двойки като националност и религия и им задаваха въпроси.
Една от двойките беше индийци, които живеят в Щатите, но ще се женят по индийските традиции. Включително и това, че семейството на момичето (или момчето - не помня вече) е намерило бъдещия съпруг.
В предаването попитаха момичето:
"Как така ще се ожениш за някой, който не познаваш? Ами ако се окаже, че той не е твоята сродна душа?"
Тя отговори:
"Аз не се омъжвам с очакването да съм с човек, който ме допълва. Аз съм цялостен човек, който няма нужда от допълване. Затова не ме притеснява това, че човека е непознат. Той би трябвало да въприема себе си по същия начин. Всичко останало е просто въпрос на време."

Много ми хареса това разсъждение.
Аз също мисля, че съм цялостен, пълноценен човек и всеки един от нас е такъв.
Да, приятно е да си с някой. Да, хората са си стадни животни и обичат компанията на себеподобни.
Но това не означава, че без нечия компания, аз ще бъда никой.
Прекалената рутина и навика да си с мъжа си е нещото, което е трудно да преодолееш, но не е непреодолимо. И съм сигурна, че ще научиш страшно много от точно тази ситуация и ще бъдеш още по-силна и хармонична!
Изпращам ти много прегръдки и целувки! 

Момичета, аз одавна се каня да питам тези от вас, които имат повече от едно дете:
Как се справяте? По-трудно или по-лесно е с породени деца? Или е по-добре да има поне 2 години разлика? Аз си мисля за следващото дете горо-долу откакто това се роди, но по-сериозно от 2-3 месеца. (само си мисля засега, но както знаем тя мисълта е 50%  ). Моето бебе, вече не е бебе - много е голям, разбира много неща, естествено още има нужда от много гушкане и внимание, но не го чувствам вече като бебе. Обече все още ми отнеме много време и енергия, не мога да си почина качествено, а искам на следващото бебе да дам поне същото спокойствие през бременността както и на това. А и аз ще трябва да си почивам все пак.
И друго ме притеснява - работата. В момента сме малко в спад на натоварването и това е супер - успявам да се справя много добре и за половин ден, както ходя сега. Но не знам как ще е след година-две примерно. А семейният бюджет и стандарт на живот зависи в голямата си част от моя доход. Или да не го мисля, а направо да оставя Вселената да увеличи двойно доходите на мъжа ми 
Ей такива неща ми се въртят. Много ми се иска да се занимавам пак с бебе (луда трябва да съм, че хич не е лесно, ама явно бързо забравям  )

Ескориал, рожденик ли имаш?
Честито 
Разсъждението е много хубаво, да.
Започнах да се успокоявам леко...и да огладнявам, значи вървя на добре. Няма да се самоуморя от глад.
На Мег без опит съвет няма да давам, лично за себе си, трудничко бих се справила с породени, си мисля