Да живеем в хармония със себе си - 4

При нас ревността идва повече от малката. И двете са страшно привързани към мен и непрекъснато се съревновават за вниманието ми.

Да, ясно, при нас е малката е залепена за баща си, а малкия за мен.  Освен, когато единия родител се кара, другия веднага става номер 1, независимо кой кой е. 

Аз как искам поне едното да беше залепено за баща си, ама не... и двете са ми като ремаркета. Само се карат коя ме обича повече, коя да седне до мен, коя да слушам- а те все нещо имат да ми казват и двете... 

Ескориал, да ти е жив и здрав сина,да расте умен и палав!

Да кажа само,че много ми хареса това,което си написала по-горе
аз също бих искала да бъда цялостна в смисъла,който е вложила индийката от предаването
напоследък все за това ми се случва да чувам
познавам такива хора,които са завършени,хармонични,излъчващи спокойствие и увереност
аз работя над себе си,но има още хляб да ям

Моите деца са с разлика 2г и 8 месеца .Винаги съм искала деца с голяма разлика;между мен и брат ми има 7 г и аз много съм помагала на майка си и от такава гледна точка ми се искаше едното да е поотраснало.
Мъжа ми държеше на 3г и май е държал повече от мен,защото сина ни дойде точно тогава.
Беше лудница,разбира се,но сега като се върна назад си мисля,че все пак този вариант е бил по-добър.В един момент разбираш,че няма значение дали са две или три деца,просто се научаваш да се справяш и то по-добре и организирано.Ако с едно ви звучи тежко си мисля,че с две е по-хубаво макар трудните моменти.Особено със знанията,кото имате сега и начина по който искате да  си възпитавате децата.
Сина ми е ужасно ревнив и много се дразни със сестра си,тормози я,сега вече и пуберитета го тресе,но мисля,че аз съм била човека,който е можел да увладее ситуацията.Грешно съм подходила и резултата е виден.Вече има разлика,но тя е свързана с разговори и много работа,благодарение на това,че му бях изпуснала края.
Хубавото е,че играят заедно/тенис например/слушат музика и гледат филми,има за какво да си говорят.

Рени, като две капки вода са. Аз досега си мислех, че е едно момиче, даже не съм забелязала и разликата във възрастта. 

Благодаря на всички за поздравленията!
Ние днес си имаме двоен празник - Марти е именник, а Дани - рожденник

По въпроса с породените деца - ето и моят опит:
Разликата между двете момчета е 1 година и 4 месеца. Втората бременност изобщо не я усетих покрай бебето. Интересно, че откакто родих Марти и аз се чувствах все уморена и недоспала, но като забременях пък такава енергия ми дойде
Затова си мисля, че не бременността прави бебето, а бебето прави бременността.
Сега Дани е енергичен като за трима. Точно както аз бях, докато го носих. И непукист също
Първите 2 години ми бяха много напрегнати. Много се чувствах натоварена. Въпреки, че и детегледачка имахме.
Но след втората година нещата се поуспокоиха. Ревност не съм усещала. Те двамата са голяма комбина. Много се търсят и все питат един за друг. Ние никога не ги разделяме. Даже когато Марти тръгна на училище и напусна градината, в която ходеха заедно - Дани плака Обясняваше, че никой не го обичал в градината и явно се чувстваше самотно човечето

Разликата между Карина и другите две деца е почти 5 години. Отново никаква ревност не усещам. Може би, защото те двамата са си свикнали един с друг и не се чувстват изоставени, ако аз съм с нея.

По отношение на играчките, игрите, филмите и т.н. - аз имам едно правило. Когато се скарат за нещо - моментално им го вземам.
Без да им се карам или да обяснявам. Обяснявам само първия път, когато е нова ситуацията и се опитвам да ги науча как да го поделят. Тогава се успокояват и ме слушат - поделят го. На следващия път, когато има ситуация, която вече е обяснявана - просто нищо не им казвам - вземам им ябълката на раздора и им казвам, че ще им я върна, когато решат как ще играят и двамата с нея.
Така е и с компютъра и игрите - ако не играят заедно, просто не играе никой от тях
Това намалява многократно разправиите вкъщи. Е, пак се карат, бият, дразнят се, но обикновено е за кратко и бързо се намира решение.
А по отношение на Карина не съм усетила никакви лоши намерения - даже напротив - много се забавляват да и правят различни физиономии, защото тя се смее с глас като ги гледа. Марти също от време на време идва и казва: "Мамо, искам да ти помагам за Карина"

Само още нещо ще споделя с вас, т.е. две неща

Едното е стратегията, която съм изпозлвала, когато се скарат за нещо:
Слагам ги на дивана да седнат един срещу друг и им давам една топка.
Казвам им, че който държи топката може да говори, а другия няма право да говори, а само да слуша. Всеки си изказва болежките, докато накрая не стигнат до решение на ситуацията.
Това е работило доста успешно и виждам как в игрите си понякога вече успяват да се разберат, без да се скарат.

Другото е - как ги поощрявам да ми помагат:
Имаме на хладилника един лист - таблица. С две колони и пет реда.
Когато ми помогнат за нещо, или сами се справят с нещо, за което преди това са мрънкали да го направя вместо тях - давам им по една здвездичка. (Купувам едни лепенки - звездички).
Когато съберат 5 звездички - давам им награда, такава каквато те си пожелаят.
Обикновено искат паричка, като си събират паричките в едни касички.
Когато ходим по магазините и започнат да врънкат за някоя играчка - отиваме, вземаме паричките и си я купуват ако имат достатъчно.
Това е много печеливша идея. Страшно добре работи за нас.
А така даже се научават и да си пестят и събират парички за нещо, което искат. И знаят, че паричките не капят току така от небето.
Само нещо да допълня: НИКОГА не се отнемат звездички!
Когато съм дала звездичка - край, дала съм я, защото е заслужена.
Ако трябва да накажа детето по някакъв начин, никога не го заплашвам с отнемане на звездичка, а с нещо друго, в зависимост от ситуацията.
Заплашвам е груба дума....но ми схванахте идеята.
И никога, никога не казвам нещо, което не мога да изпълня после. Дори и да е заплаха!

И в крайна сметка, основата на всичко е много, много обяснения и разговори.
Обяснявам им като на големи хора. И те запомнят и след това питат!
Понякога ме изумяват колкото много неща успяват да обработят малките им главички

escorial, както винаги си уникална и ти се възхищавам   
Да са ти живи и здрави именяка и рожденника, весело празнуване.
Като казах празнуване, може ли да споделиш менюто, че с моето не дотам суровоядно мислене, не мога да си го представя.

Често ме питат дали са близначки, а те всъщност не си приличат

escorial, много хубави идеи
Да ти е жив и здрав рожденника

Ескориал, да са ти живи и здрави момчетата! Много приятни емоции и весел празник!   
Много ми хареса начина ти на възпитание и ще изпробвам да въведа някои от идеите ти. 

Ескориал,честито на момчетата ти,да са ти живи и здрави

Моите деца са с три години разлика-има и ревност,и сълзи често,но не мога да кажа,че ми е по-трудно...може би защото и аз като Клеми имам доста своенравно и темпераментно първо дете,но бебето расте някак неусетно и лесно Изкарахме цяла зима у дома трите(каката не беше на градина) и оцеляхме Само за домакинството вече нямам време,затова дойде една жена да ми помага.

Ео,много прегръдки и от мен Мъжът ми си е тръгвал така...знам как боли,пожелавам ти много скоро да се намериш отново!

Някоя от вас ще ходи ли на семинара на Шри Шри Рави Шанкар?За мен този човек е изключителен,много искам да го видя на живо....обмислям още,че с две деца и малка кола си е авантюра до София

escorial
 честит празник на момчетата ти- да растат здрави, усмихнати   

Благодаря Ви много за пожеланията!

e4o_me4o Още не съм измислила напълно менюто, но обикновено на такива празници се съобразявам с "готвено-ядящите" хора
Тортата обаче задължително е сурова!

И ми се иска да кажа....аз не съм уникална. Аз съм нормална като всички вас!
Просто когато прочета нещо и ми хареса като идея се опитвам да го приложа в живота си. Така съм си насъбрала и различни "възпитателни" идеи

escorial
             Честити Рожден и Имен ден! 
                  Да растете в хармония и безгрижно с игри и много усмивки!
                 За теб, мила- голямо Браво и много уханни цветя! 
Браво на теб като майка, жена  и човек!
Възхищавам ти се!
Начинът, по който възпитаваш децата си в игри - много много ми харесва!


Meg!,

в последната година и половина сериозно съм се замислила и аз за същите въпроси......
Така че сега ми е интересно и полезно да прочета тук още мнения от момичетата ......опит и различни случаи. 
Смятам, че всичко е много индивидуално........
Можеш да отгледаш и 5 деца и всичко да върви нормално и успешно, а може и с едно животът ти да се е преобърнал с главата надолу.........
Зависи от много неща- от самия теб, от възрастта, лесни или тежки бременности и раждания, лесни или трудни/болни(не дай Боже) деца............
Има ли чужда помощ - (при мен за сега в радиус от 2000 км няма баби или дядовци, лели или чичовци).......
Не на последно място е и материалния въпрос...
Когато децата са повече- често те си се гледат сами, помагат, играят си заедно........това много облекчава.

Вече за себе си съм стигнала до извода, че за съжаление колкото и да смятам, че е хубаво за детето и колкото и да искам, явно много трудно ще се справя с още една бременност, раждане и отглеждане .........

Оставила съм нещата да стават както ми е предопределено.

Ескориал, честит рожден ден на Дани! Да е здрав и весел, да следва своята пътека в живота като мама и тате! 

Моите наблюдения върху деца с разлика три години и половина са, че понякога си играят, доста често се карат и макар да се занимават заедно, за родителя остава тежката роля на съдия. Но удобството е, че голямото може да се храни, движи, облича и занимава само, така че родителят има едно бебе на ръцете си, а не две.

Във книгата на Уестън Прайс ли беше? за храненето и физическата дегенерация имаше пасаж посветен на някакви племена в Африка, които гледали да раждат деца не по-често от 3 години, за да може майката да се възстанови физически, да се отдаде изцяло на детето, докато е малко и безпомощно.

В крайна сметка, всяка разлика е добра, защото това са твоите деца и си ги обичате, и те се обичат. Трудности винаги има.

Ескориал 
и на мен много ми харесаха твоите подходи Майка ми навремето изболзаше същите, за да не се караме и от личен опит знам колко добре действат. Никога не се месеше в споровете ни като арбитър и съответно вземаше ябълката на раздора докато не намерим начин и двамата да сме доволни. Ревности също никога не е имало, дали защото сме разнополови или твърде различни, не знам.
Ние с брат ми бяхме много близки като деца, но после вече не. От друга страна гледам братовчедите ми със 6 г. разлика - в началото големия много се дразнеше, че трябва да влачи малката като ремарке, но сега са почти неразделни, макар и често да се карат.

Реалист, някак не очаквах точно от теб да прочета такава гледна точка. Изненада ме  И за ги въртя и суча нещата, най-вече как бих се справила с две бебета, ако разликата е 2, а не три години (за породените вече сме изпуснали влака  ) Но пък има кой да ми помага и то много, независимо каква ще бъде разликата. Най-много ме притеснява професионлно-финансовия въпрос - времето, когато аз няма да мога да работя или ще работя непълноценно 
Но то ще си покаже - важното е желание да има, всичко друго ще го следва

Лилибон, аз също съм срещала това разглеждане на нещата, особено при кърмени деца (което в масовия, вярно не и български случай, е до около 3 г.)

Май, май, няма да го мисля мнго, ами ще продължим да пестим от контрацептиви  пък каквото Господ е решеил