Да живеем в хармония със себе си - 4

Klemy ,
Благодаря ти за отговора!
Окуражава ме!

Искам само да уточня, че не държа детето си само до мен- редовно ходим на "spiele gruppen"- детски групи, където сина ми играе с деца на подобна на неговата възраст.
На детски площадки и места, които са само или предимно за деца.

Не съм казвала, че държиш детето само при теб. 
Всеки родител приживява шок при първото по-сериозно отделяне на детето. И минава бързо, повярвай ми. С дъщеря ми беше, когато тя беше на 6 месеца, отидохме за 5 дни на море без нея. Първите 30 минути се чудихме дали да не обърнем колата и да се откажем от морето; първия ден ни беше странно, след това се отпуснахме. С второто дете...оставихме го на почти 2 години, но пак първия ден ни беше критичен. Нормално е. Тревогата е разбираема. Но не се поддавай на нея. Децата имат нужда да се отделят от 100% контрол, но родителите имат същата, даже по-голяма нужда. Здравословно е.

Момичета,благодаря за последните няколко поста 

Realist,моето момче е малко по-малко от твоето и от понеделник тръгва на градина.Страховете ми са същите като твоите,въпреки че аз реално се върнах на работа,когато той беше на година и три месеца,но на градина не е ходил досега.
И мен ме е страх...знам,че страховете се материализират и гледам да ги подтискам всячески,но все пак ги има...
Аз му давам комбинация от Бахови есенции, хомеопатия,прилагам по малко мама-терапията,Рейки,изобщо каквото се сетя.При него стресът ще е освен от градината и от това,че ще е на непознат за него език.Но и двамата нямаме избор

Klemy,твоята гледна точка ми беше полезна и определено ме обнадежди.Аз наистина усещам,че Калоян има нужда от други деца и затова имам и надеждата,че нещата ще протекат по-гладко, отколкото очаквам.Дано!

Реалист, просто се води по детето-още първите дни ще разбереш дали му харесва там или не,как се чувства, споделя ли преживяното с теб....после сама ще знаеш готов ли е за социализиране или още не е  При голямата ми дъщеря желанието да общува с деца се появи едва сега,на 5 години....малката вече закача връстничетата, гони ги, милва ги-мисля,че при нея нещата ще се развият по друг начин.

Мама терапията е нещо много ефективно и лесно,освен това ще ти даде усещането,че все още държиш нещата под контрол.Аз лично ползвам и визуализации в подобни моменти,намирам време за релаксации за мен,за да бъда  по-спокойна...слагам и малко лавандула на кърпите за градина

Лично моето мнение е,че щом посещавате места,където детето общува с връстници,спокойно можете да си изкарате още една година така,а после да мислите за градина,но всеки си преценява най-добре.Желая ти успех на теб и на малкото ти момче

Камбанка,какви точно есенции се дават на децата в такива случаи?Мога ли да дам от моите Рескю?(те са ми от няколко месеца всъщност...имат ли трайност някаква?)

Благодаря за тази гледна точка
И моята дъщеря тръгва наесен на ясла, но мен повече ме притеснява дали ще се адаптира там към режима, другите деца и липсата на мама, но съм по-скоро позитивно настроена. Ще видим

 И аз да се присъединя към отбора   
При нас положението е подобно- гледаме се само трите вкъщи, с допълнителен акцент,че сме доста изолирани и децата нямат почти никакъв контакт с връсници 
От октомври евентуално трябва да тръгнат на ясла, и ми е доста сконфузно-
1.никога не сме се делили
2.имат странен за общоприетите норми режим / хранене,спане,игри.../
3.не говорят още
4.имат склонност към драматизиране; фурии са ,но лесно се уморяват и искат да се гушкат  ,за да си починат;не обичат да им се противоречи, / и то не само заради периода на детския пубертет!/ и е необходимо подмолно и  с различни средства да ги накараш  да правят каквото и да е ;.... изобщо малко трудни деца са   
5.в яслата ще говорят португалски/ който те познават,но никак не разбират , а и  мама говори български  /

опитвам се да възпирам лошите сценарии  ,които се вихрят в ума ми -предполагам знаете какво имам предвид- малко филмарка си падам 

благодаря ти Klemy   
имах нужда от отрезвяване

Били,най-вероятно на Рескюто нищо му няма,имат доста голяма трайност,но то и затова се казва Рескю,защото е за спешни ситуации,за внезапни травматични ситуации.Аз му давам комбинация от walnut(това е есенцията,която е много подходяща при всякаква промяна,помага да се понесе по-лесно промяната),cherry plum,holly,Star of Bethlehem,heather и още една,но не се сещам точно коя беше,но те все пак са и индивидуални според детето и конкретните емоции,които проявява.Хубавото при Бах е че не можеш да сбъркаш,може просто да не подействат,ако не си уцелила комбинацията.А за първите дни в градината все пак ще давам Рескю.

realist, и на мен ми предстои  за първи път същото изпитание(точно така го чувствам) другия месец. Детето ми ще бъде на 4 години и 3 месеца.
Изчаках достатъчно, за да го поиска сама и тя наистина има голямо желание.
Ти как усещаш? Готово ли е детето ти да тръгне на детска градина?

Момичета!
безкрайно съм ви благодарна!

kambanka 2304 , Mamagemelar - и при нас езиковата бариера ще е вероятен проблем. Синът ми е запознат с немския, но говори и разбира само български.

kambanka 2304 ,
Желая ви успех в понеделник!
Дано всичко е весело и интересно за детето и го възприеме като игра!
Ще се радвам после да споделиш  как са се развили нещата!

Mamagemelar ,
При нас старта е началото на септември.........И аз имам способността да ми се вихри в ума какво ли не .

А за общоприетите норми- какво разбираш под общоприети норми? И защо да стандартизираме децата си в норми?
И моят син си има специфики. Например, той е вегетарианец по рождение........

Bili ,

страхотна е тази практика  Мама терапията!!! Не бях чувала за нея! БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ, ЧЕ Я СПОМЕНА!
Имах нужда от подобни "рецепти" Мисля, че много ще ни помогне!

Аз наистина се водя по детето си и на това разчитам..........
Всъщност, винаги - откакто е роден, съм се водила по него - и при захранването и  при приучаването му да не е с памперс.......и в игрите 

Спиролина на орто-галакси- коня


Успех! Нека дъщеря ти се адаптира неусетно и се чувства щастлива с промяната ........

Аз усещам , че синът ми проявява интерес. Може би и желание....Точно затова планирахме вече  да го пуснем на детска градина.
Водих го там няколко пъти ...да види учителките, децата. Какво правят там.......дали му харесва, обяснявах му  как ще го оставям и после ще идвам да го вземам......
Последния път ми се струва, че много му хареса целия този процес и сякаш го осъзна най- добре.

Нас ни бяха приели още през март, но тогава помолихме да ни запазят мястото, защото тогава със сигурност чувствах, че детето не беше готово.
И понеже не сме изправени в положение да нямаме избор и "просто да се налага".......да трябва да се връщам на работа или нещо подобно.....не ми се иска да сгреша.
Да не се окаже, че форсирам нещата. 

realist ,

разбирам страховете ти,защото и ние с моя син не се бяхме разделяли
той така и не свикна с градината
искаше да спи у дома на обед и ходех да си го взема
бяха хиляди уговорки за да отидем до градината,прегръдки,целувки
излизах винаги разплакана
моята мъка се отразяваше на него
искам да кажа,че с притесненията си го държиш вързан за себе си
това го рабрах ,когато той стана на 11г!
беше 5-ти клас и не искаше да се раздели с мен за да влезе в час-казваше,че се притеснявал на мен да не ми се случи нещо,т.е. той не е мислел за себе си,а за мен
по този повод започнах да се занимавам и с рейки
моята учителка ми предложи да го инициира в рейки  за да работя аз по-лесно с него
и понеже тази наша зависимост един от друг беше вече непосилна и за двамата , търсехме разрешение/той получаваше физическа реакция от раздяла с мен-повръщане,истерии,депресии/
спомням си моята учителка как го попита какви претенции има към мен и за мое учудване той каза,че не му давам свобода
а аз съм си мислела същото за него-че ме държи "вързана"

може картината така описана с няколко реда да звучи апокалиптична-не е била чак така
причина имаше и от минало прераждане за да ни е толкова силна връзката
всъщност винаги съм знаела подсъзнателно защо е било всичко това,но изпитанието в този живот е да се научим да си даваме свободата
а тя е предимно в мислите ни
просто се отупусни и му позволи той сам да намери това,което е най-добро за него
много често ,когато не знам точно какво искам за мен или хората около мен казвам"става това,което е най-добро" и оставям Вселената да си свърши работата
пожелавам ти успех !

Никола тръгна на ясла веднага щом навърши 1 годинка (сега е на 3год.). Така се наложи Ето, на сайта на градината http://www.barborancheta.com/index.php той е диването на люлещото слонче В началото имахме проблеми, разбира се. Плачеше много, не искаше да спи на обяд, но случихме на много добър персонал дето си го носеха на ръце докато се успокои и заспи. Така след около 2 месеца детето свикна с градината и след това се чувстваше прекрасно. Нека не ви звучи пресилено, но той предпочита да бъде в градината с децата, отколкото в къщи с нас. То си е до дете, но нашия обожава да бъде в детска компания.
Боледуваше много, когато ходеше на държавна ясла няколко месеца , но това се отнасяше до всички дечица. По едно време от 30 деца, на ясла ходеха само 6.
Вижте, децата все някога трябва да поемат самостоятелен път. Стъпка по стъпка ще свикнат да се справят и без нас. Според мен най-важно е този преход да става плавно, а не да има резки промени. С плавните промени децата по-лесно ще се адаптират.
realist , след като вече детето ти е свикнало да ходи в детски центрове може в началото да ходите в градината само по няколко часа или до обед, без да остава да спи там. Така ще възприеме градината като нов център за игри. Говори му много за градината. Разкажи му как ще има много приятелчета там, как ще си почиват (спят) на обед от многото игри, кажи му че там ще научи много нови игри. В общи линии трябва ти самата да го предразположиш към позитивно мислене, да знае че там ще бъде забавно, а не да очаква проблеми. Ако детето е позитивно настроено, по-лесно ще се адаптира. После като го взимаш от градината го питай как е минал денят му, на какво са играли с децата, имало ли е нови дечица в групата - създай му усещането, че това е неговият специален свят. Не му показвай страховете си!!!

realist, благодаря ти за пожеланията.

Мисля, че няма защо да се притесняваш. Щом не си "притисната до стената", още по- добре. Ако стане чак толкова зле, което не вярвам,  винаги можеш да го спреш от ДГ.
Ние се подготвяме за градината така:
Разиграваме сценки с предполагаемата учителка/ аз играя и двете роли- майкаи учителка /, а децата са плюшените играчки. 
Може да звучи тъпо, но дъщеря ми сама си я измисли тази игра, така че аз се включих по неволя.
Странно, но ми се струва понякога, че думата на "учителката" се чува повече и използвам този факт, разбира се . 
Преди заспиваше следобед, само ако я приспивам с приказка, а сега "учителката" идва и я води в детската стая, другите "деца" вече са по леглата, казва : "Затваряйте очички, деца", затваря вратата и познай какво става- всичко върви по мед и масло- ляга и заспива сама.
Така , че може да ти хрумне някоя подобна идейка, как да направиш предстоящото по- близко и желано.

Успех! 

Имате много добри идеи за адаптацията на малчуганите, момичета  . Само че за моята 1г и 2мес маймунка, те не са приложими . Все още ми е трудно да водя диалог с нея, не че не опитвам
Надявам се наистина да свикне бързо и да ходи с желание, защото при нас не е въпрос на избор или желание, а на нужда

 наистина предложенията са добри    но и на мен ми е трудно да обясня каквото и да е-лиосва ми диалога, това не означава,че не опитвам !
след няколко дни смятам да идем до яслата ,за да питам за всички документи и да се запознаем с обстановката, ще видим как ще реагират  децата на място 
realist , точно защото не поставям рамки на моите деца-затова се притеснявам- все пак всяко детско заведение, си е една матрица 
специално в нашия случай-първия шок от раздялата е ясен, но примерно спането на обяд ще е вторият- ние заспиваме с поредица от ритуали-гушкане ,целуване до безкрай,тупкане по дупето,чесане по гърба, приказка, песничката за тръгнал кос,която преминава в мучене и хъмкане от моя страна  ....и така с вариации и повторения ,може да отиде и час! да не говорим ,че и викове има, че и пляс по дупето понякога    ,а и на тъмно и тихо , което е изключено в градината- там на всичкото отгоре е на земята върху дюшеци   

П.П. знам ,че изместваме малко фокуса на темата, знам и че има подобни теми безброй, но точно това,че вие  както мен чувствате децата си малко по-различни и  се опитвате да им дадете малко по-различно вътрешно усещане за пълноценност ,за спокойствие и да избегнат уж нормалните реакции при такава промяна , ми дава усещането че точно вие можете да ми помогнете да намеря верния път за решаването  на този проблем ! Моля , споделяйте как се развиват нещата при вас !   

И на нас ни предстои същото изпитание с градина. Имам и същите страхове, но като че ли най-много се страхувам от болести.
Опитвам се да го преодолея, но не става толкова бързо, колкото ми се иска. В резултат на това се превръщам в прекалено загрижена майка и по този начин направо ограничавам развитието на детето.

При нас първата стъпка с отделянето от мен беше преди два месеца, когато я оставих за 10дена на майка ми. Естествено не е същото като градина, но все пак двете не бяха прекарвали много време заедно. Две седмици преди това прочетох темата на Людмил за Мама терапията и веднага започнах да й говоря като заспи. Правех и визуализации, и утвърждения.

Пристигнахме при майка ми  късно и малката вече спеше в колата. На следващия ден  аз тръгнах много рано и де факто я оставях да се събуди сама на полупознато място след влачене по самолет и коли.  Много ме беше страх, но след като се качих на самолета, интуитивно усещах, че ще се оправят и всичко ще е наред.
Детето нито един път не е заплакало за мен. Не е правила никакви проблеми с ядене, тръшкане, заспиване. Била е много спокойна, а по принцип вкъщи не винаги е такава.
Два пъти е казала, че мама е заминала и че не ме обича. Никога дотогава не е казвала такова нещо. Нямах представа дори, че знае какво значи думата. Като се върнах я питахме дали ме обича и каза да. Явно това е бил нейният начин да покаже, че все пак ми е ядосана.
Мисля си обаче, че говоренето и Мама терапията много помогнаха и без тях нямаше да мине толкова гладко.

Реалист, може да ходиш с него известно време и да видиш как ще се адаптира и дали му харесва. А щом не си притисната и от връщане на работа, винаги може да се спре от градина за известно време, ако нещата не потръгнат.
Пожелавам ви всичко да мине успешно