Да живеем в хармония със себе си - 4

petiai ,

Напълно съм съгласна, че децата възпитават и учат родителите си!
Виж, това го бях забравила. 

А е основно правило във връзката между  родители и деца. Нещо, което и аз изпитвам вече!
Но съм дълбоко убедена, че има ощетени от родителите си деца.

с това бих искала да отговря на Lilibon и Klemy, че далеч не съм сигурна до каква степен отглежам добре детето си и изобщо не мисля, че "само аз знам как да възпитавам"

Просто се опитвам да дам най- доброто от себе си и не се щадя.

Далеч съм от мисълта за месене в чуждото възпитание!
Но си имам опасения и ми е наистина мъчно.
и изобщо не бих искала да бъда погрешно разбирана като майка, държаща съжалително-назидателен тон.

Привет
От доста време чета темата на доброволните консултанти по кърмене и там момичетата споделят, че много трудно се удържат да не раздават съвети за кърмене на ляво и надясно и да не "налитат" на бременни по улиците да им обясняват как трябва да кърмят  Та, с чуждите деце е същото. Ако ви кажа какви кански усилия положих да не се дигна от другия край на басейна да успокоявам едно захласнало се в плач хлапе, чийто родител изобщо не се трогваше, а само наливаше "масло в огъня". Половин час рева детето! И аз си тренирах нервите  Не понасям дете да реве - нито моето, нито чуждите, но в Алегрина Мактубиан го е казала моного точно!!! Напълно споделям мнението й.

Петя, честита придобивка!! Тайничко завиждам на всички, които има възможност да четата книги за удоволствие...и си правя списък за времото като се пенсионирам 

Аз ще ви кажа и нещо друго, което непрекъснато си напомням в моментите, когато се отчаям нещо и реша, че съм лош родител...
Каквото и да парвим и да струваме, в крайна сметка ние сме им родители, ние сме им майки, те други майки си нямат. И все си мисля, че ние сме единствените, които можем да се погрижим най-добре за децата си, независимо колко добри възпитатели сме. Независимо дали пречим или помагаме, тези деца са ни избрали да ги преведем през този свят и да им помогнем да изпълнят мисията си, а те да ни научат на каквото трябва.

Аз съм отгледана от баба си, за което съм й страшно признателна, но тя никога не ми стана майка. Колкото и да съм в остри отношения с моята, в краткото време в което сме живели с нея заедно и тя е играла ролята на мой родител, тя ми е дала неща, които никой друг не можа да ми даде в последствие, колкото и да се опитваше... Връзката майка-дете е нещо толкова невероятно силно, отвъд моите представи е. Деня след като родих, майка ми ми се обади, тя не знаеше, че съм родила, но го е усетила, без някой да й казва как е минало, тя знаеше... Мъжа ми ми е разправял за неговата майка как винаги, когато със сестра му са били в наистина бедствено положение, тя винаги го е усещала и знаела, че с тях нещо не е наред...

Всеки ден срещам всякакви абсурдни отношения към деца от родители, всякакви абсурдни опити за възпитание. И аз гледам да си трая, дори на близките си приятелки гледам да си мълча, преди ми беше доста по-трудно, сега се справям някак си... Коментирам го с мъж ми или една моя приятелка, колкото да ми мине и продължавам нататък с успокоението, че тия дечица ще пораснат и ще си го върнат тъпкано на мама и тати, които са се държали лошо с тях.  Малко злобарската я карам, ама действа, пък и според мен си е самата иситна.

Всичко казано дотук е вярно !
Подкрепям напълно не-намесването в чуждите родителски решения, защото ако някой се опита да ме учи менеее ...
Инъче, замислих се над думите на Lady Frost  ,за това как си го връщат децата !-ами вярно е, и по себе си виждам- неглижирането води до незаинтересованост ,критикарството-до опит за бягство далеч-далеч от родителите...

Естествено, че всичко предизвикава "ответен удар". Но някой да се опитва да се намесва в отношенията между мен и децата ми  , няма да стане.
Всяка вселена дете-родител се движи по нейна си орбита. За някой може и да изглежда грешна, но в повечто случаи /излючвам фрапиращи случаи на агресия и побой / е вярна.

realist, ставало е да изпадам в крайности, да се опитвам да помогна... но ефект няма. Сега си мълча, имам своето виждане, но не ли готов човек да ме попита и да ме чуе, не се намесвам, нито като майка, нито като мед.работник.

Отгледах Верето на пеленки, доста шокиращо за повечето ми познати, даже им било гнусна мисълта за това. Мен пък ми гнусно да знам, че детето ми се седи в пишкото... но не споря, знам кой начин е правилния.

Една съседка сега захранва, детенцето и вече при първите опити е с АД, казах и опита да забави добавянето на храни, да кърми повече... казах и го от сестринската си гледна точка... дали ще ме послуша едва ли.

Има моменти седя и се чудя как да кажа нещо... и после като го кажа и съжалявам,  че съм се намесила. Иска ми се да помогна, особено когато виждам, че детенцето има нужда от психолог, и че родителите не го виждат.

Аз промених леко тактиката. От приятелките ми с деца само на една й казвам каквото мисля в прав текст, но тя определено иска да й ги казвам и ме слуша, или поне обмисля съвета ми, сравнява го с други и преценява. За нея знам, че не прави нещата ей така, ами ги иобмисля. Другите като цяло правят всичко, каквото някой им подхвърли. Каже като им предложа нещо да го направят еди как си ми правят на пук. Страшно много се разтройвах - хем питат, хем правят глупости, хем ми се сърдят. Тогава реших да не казвам нищо в прав текст. И без това те нон-стоп говорят само за децата си и гледам да използвам тия словоизлеяния да споделям своя опит. Ако са готови да приемат моята идея, добре, ако не - поне сред това не се чувствам зле, като са направили поредната глупост, само и само да не направят, това, което аз съм предложила.

 При нас приятелите ни нямат деца, така 4е нямам такьв проблем с даването на сьвети. Оба4е установих как с те4ение на времето едни неща, които сьм смятала zа правилни в отглеждането на детето като малко и сьм влагала цялото си старание да ги спаzвам, сега не ги с4итам zа толкова правилни и при следващо дете не бих ги правила по то4но сьщия на4ин. Искам да кажа, 4е понякога 4овек е толкова убеден в това кое е правилно и сам си вярва, 4е действията на другите му иzглеждат абсурдни (например ми беше абсурдно да виждам 6 месе4ни бебета в пясь4ника тук. Навремето никога не бих пуснала малката на таzи вьzраст там ).

Отделно си мисля, 4е "турен акьл не стои". Например като дам сьвет на някоя приятелка, искаща да отслабне, zа храненето, не само, 4е не го спаzва, ами се и обижда и прави напук.

И като сме на тема деца отдавна ме вьлнува вьпросьт влияят ли родителите по някакьв на4ин вьрху сьдбата на детето или по/скоро вьрху 4ерти от характера му още докато то е в утробата. Срещали ли сте интересни книги на таzи тема.

Виви, аз не мога да ти помогна за книги на тази тематика, но съм чела за това в интернет сайтове. Искам да кажа, че съм на 100% съгласна с това, което ти си написала за възпитанието на децата.
Аз например съм забелязала, че въпреки че неодобрявам някои неща, които майка ми е направила при отглеждането на мен и сестра ми, се усещам, че и аз правя същото на моменти

Сега гледах филма The Secret. Той не е нов, но аз не бях го гледала. И започнах веднага да прилагам видяното Засега съм изумена от ефекта

аз нямам деца, ама вече започнаха да ми дават съвети как да си ги гледам 
отрязах опитите в зародиш, но срещнах неразбиране - виждаш ли, някой с опит ми дава акъл, а аз не искам...

Да, това ми е любимо  . Друг фаворит ми е като дам съвет да ми кажат, че аз нямам деца, следователно и нищо не разбирам  .

По принцип е така...докато нямаш собствено дете нямаш 1--% поглед върху нещата.  Всеки знае, че на теория е едно, на практика е съвсем друго...Не се сърдете, но е вярно.

Да, но това не пречи да имаме теории за възпитание и да ги споделяме.  

Хехе, сигурно е вярно  . Вероятно е супер да даваш шоколад и кренвирши на 8 месечно бебе. Да не носиш новородено ревящо бебе на ръце, защото се "глези и прави инати" и да го държиш от първия ден на режим на хранене. Хора, които действат по тези и подобни начини не са малко, повярвай, но и 100 деца да имат, не вярвам, че са по-прави от мен, макар да нямам и едно.
Изобщо не вярвам в приказката за теорията и практиката...и Слава Богу 

момичета,

имате ли възможност да помогнете на една съфорумка, която е с рядка диагноза.

Има нужда да я подкрепяме психически, а и ако някой може и финансово:

ето я темата:  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=406298.new#new

Човек е в хармония със себе си,
когато бъде съпричастен,
когато сподели, това което има,
когато има състрадание
когато се отзове
когато...
когато...