1001 нощи - сърцето ти си отвори и в приказка се потопи - 51

ben de gönül çektim eskiden и аз на времето обичах,
yandı hayatım bu sevgiden    изгоря животът ми с таз обич,
anladım ki bir aşka bedel       разбрах, че цената на тази любов,
gençliğimmiş elimden giden   е младостта ми вече отминала

önünde ben geldim de dize       пред нея аз коленичих,
yar olmadı bu kimse bize         тя не стана ми изгора,
en nihayet düşüp can verdim    най накрая паднах без душа
gözündeki yeşil denize             в морето на зелените й очи 

sarmadımsa da belden, geçmedim bu emelden   даже да не обгърнах кръста й, не отказах се от мечтата си,
bir hazin maceradır onu aldılar elden                   това е тъжна история, взеха я от ръцете ми,
başkasına yâr oldu, eller bahtiyâr oldu                стана изгора на друг, този друг  е щастлив,
gönlüm hep baştan başa viran bir diyâr oldu       любовта (душата) ми стана безкрайна бездна

mazi kalbimde bir yaradır          миналото в сърцето ми е рана,
bahtım saçlarımdan karadır       съдба по_черна от косите ми,
beni zaman zaman ağlatan       това, което ме разплаква от време на време,
işte bu hazin hatıradır                е този мой злощастен спомен
ne göğsünde uyuttu beni            нито ме приспа на гръдта си
ne bûseyle avuttu beni                нито ме утеши с усмивка
geçti ardından uzun yıllar             дълги години от тогава 
o kadın da unuttu beni                 забрави ме и тази жена

sarmadımsa da belden, geçmedim bu emelden      даже да не обгърнах кръста й, не отказах се от мечтата си,
bir hazin maceradır onu aldılar elden                      това е тъжна история, взеха я от ръцете ми,
başkasına yâr oldu, eller bahtiyâr oldu                   стана изгора на друг, този друг  е щастлив,
gönlüm hep baştan başa viran bir diyâr oldu           любовта (душата) ми стана безкрайна бездна

Шуши, опитах се по смисъл, но почти буквално!