Ревнувам го,моля за съвет.

vanessssa ти направо ме разби, малле как може човек да бъде толкова злобен,
може ли да интригантстваме за всяко едно момиче което е по-хубаво от нас, че видиш че след време мъжа ти ще се отврати от теб, мъжете мразят злобни жени, то по тази логика ти трябва да не допускаш жена в твойто обкръжение, защото не се славиш с особенна красота

  Здравейте момичета,съжалявам,че толкова късно се налага да ви отговоря,но по-рано нямаше кога.
  Искам да ви кажа,че съм страшно благодарна на всяка една от вас която се е включила по моя проблем,защото и аз мисля,че си е проблем.Накарахте ме да се разплача от всичко което прочетох,но от безсилие плача,от това,че не мога да говоря открито с него,защото си давам сметка,чак сега,че когато и да съм поискала да говоря с него за това как аз се чувствам в дадена ситуация,той или сменя темата или не иска да говориме за това или просто се прави,че ме слуша и след 1-2 дни пак е същото,тоест плача от страх,че ако този път наистина искам да поговря с него за това какво чувствам,ще ме помисли за луда и няма да иска да ме изслуша въобще.Поне така си мисля,че ще направи не знам,може и моя подход към него да не е правилен,знам ли.
  Попитахте ме тази жена,която чете тук дали ще ме познае след всичко което сам написала вече,но мисля,че не,и дано.
  Момичето до сега не съм забелязала да има някакви симпатии към него,търси си приятеля при всеки удобен момент и не държи много много да говори с моя,тоест за нея съм сигорна,че си обича и иска нейния.
  Ние се обичаме много,но за ревността сме говорили много пъти и двамата не си падаме по нея,аз също говоря и се държа приятелски с всичките му приятели,но към нито един от тях не изпитвам нещо повече от приятелство и той го знае,и той също се държи със всичките си приятелки приятелски и аз го знам и до сега не ми е и минавало и през ум да го ревнувам,но тук не знам,по различно ми се вижда.
  Тези кафета така го научих,че не ми се става сутрин рано,а той става към 7-8 най-късно и отива да пие кафе,да си мие колата(за събота и неделя става на въпрос),да си човърка в нея,среща се с приятелите си,и чак към 11-12 вече когато съм станала и готова,ме взима и ходиме на някъде,и точно това,че аз го научих,че не ми се става толкова рано сутрин,той се принуди да си пие кафе сам.А иначе сме говорили за това,че искам да пие кафе с мен сутрин и съм казвала,че ще ставам рано ако е нужно и след като той обича да си пие кафето сутрин,аз заради него ще го правя,но никакъв резултат,нито веднъж не ме събуди сутрин да пием заедно кафе,казва,че съм спяла сладко и не искал да ме буди.
И това че взе да се заяжда с мен и да ми повишава тон и да е някакси сърдит постоянно като сме заедно е от скоро,може би откакто излизаме с тази двойка,а може и всичко да си измислям аз,просто да е плот на въображението ми(иска ми се да е това).
Не мога просто така да си хвана шапката и пътя,не става,обичаме се и искам да се боря,искам да си оправим отношенията,не искам при първия проблем,който може и аз да си го внушавам и да го напускам,ами ако той дори и не си е помислял за това за което си мисля аз,тогава ще изляза патологична ревнивка,която дори не е способна да си каже за какво напуска половинката си.Доста съм се борила в последните няколко месеца за нас,той също се е борил за нас,и просто ей така да си тръгна,не.Плакали сме заедно,че се обичаме,че не искаме да се променяме,че искаме да си казваме какво ни тежи,да си споделяме,но май само аз го искам това,като се замисля,той никога до сега не ми е казвал,какво в мен не му харесва,мълчи и събира в себе си и после само ми се цупи,аз да съм се сещала,но как да се сетя като той дори и не ми е намекнал как точно и с какво го наранявам,примерно в дадена ситуация.Такъв характер,е,че не става да съм аз мрънкащата,а и не искам,но и не мога да му кажа какво чувствам за това момиче,защото както казах,сме говорили на тема ревност.
ivafara, твоята приятелка как се справи с проблема,какво направи?