Ще имам близнаци! Тема с продължение....11

Здравейте! Със снимковия материал още не съм готова, дано намеря време днес. 

Венче, честити ти моми! Да са ви живи и здрави и много радост да ви носят!    

Зайо, започвам поред с въпросите. 
Моето секцио беше планирано т.е. отидох рано сутринта с багажа за приемане в 203 кабинет (на втория етаж до входа на родилно) - найлонова торбичка с най-необходимото (хавлия, сапун, тоалетна хартия, джапанки, сухи и мокри кърпи, няколко превръзки и лигнин, чифт чорапи и бельо, както и едно елече, 2 дишащи и една непромокаема оперативна лепенка) и 4 бутилки вода 0,5 л. Тези бутилки не са достатъчни, но няма смисъл да влизаш с повече. Купи си предварително стекче с такива бутилки, след като те преместят в реанимация мъжът ти може да помоли охраната или акушерката в 203 кабинет да ти ги донесат, масова практика е и не отказват. В кабинета се събличаш дибидюс, обличаш болнична нощница и предаваш дрехите и обувките на близките отвън. Следва попълване на документация, акушерката търси тоновете на бебетата и прави клизмата (нищо страшно няма и става много бързо). После следва посещение в тоалетната и банята. Неприятното беше, че нямаше топла вода. След това си взимаш чантичката и те водят в предродилно, където слагат абокат и ти вливат няколко банки, бият една инжекция за премедикация, правят запис на тоновете на бебетата, слагат катетър (това беше особено неприятно). После се запътваш към операционната маса, лягаш на една страна и анестезиологът ти слага упойка, усеща се само еднократно боцване и едно усещане за раздуване. Обръщаш се по гръб и слагат паравана. На мен веднага ми изтръпна левия крак, а малко след това нямах никакви усещания под гърдите надолу. Докато да ми стане лошо от лежането по гръб и първото бебе изплака, веднага след това чух и второто с разлика от една минута (Яна се роди първа в 6,24, а Йоана в 6,25).
Ще довърша после, че бебите се размрънкаха... 

Хайде пак опит за доразказване докато още спят.  Ето снимки: http://www.kvakolina.snimka.bg/album.php?album_id=362505

По време на секциото ми стана много лошо по едно време, причерня ми, не ми стигаше въздух, оказа се, че кръвното ми много е паднало, защото съм загубила доста течности и кръв. Чувствах се като на излизане от пълна упойка - опитвам се да кажа нещо, но устата ми не се отваря. Другото неприятно нещо е треперенето - не можеш да си контролираш тялото по никакъв начин, направо мускулна треска получих.
Иначе бебетата ги вадят бързо-бързо, после повечко време е шиенето. Взеха ги веднага, успях само да видя едно дупе и крака, когато извадиха Яна. После ми ги донесоха увити да си ги видя за малко, видяха ми се абсолютно еднакви в първия момент. Показали са ги и на мъжа ми през една стъклена врата в коридора. Той каза, че ги е чул и като са изплакали докато е седял пред родилно. Питаха ме предварително какъв е пола на бебетата и приготвят едни лентички за ръка за теб и бебетата - розови и синички са.
Като те зашият те свалят от операционната на една количка, показват те на мъжа ти и после те карат в реанимация. Там ще си до другия ден на обяд, когато става превеждането в обикновена стая. Престоят в реанимация не е особено приятен, много е шумно, защото вратата е отворена, чува се всичко, което става в родилните зали и в коридора, а и като те пусне упойката започва да боли. Усещат се контракции на матката докато се прибира. Постоянно ме проверяваха дали кървя много и ме натискаха по корема (това е адски неприятно и болезнено първите дни). Сложиха ми и торба с лед на корема, защото матката ми била преразпъната и имало опасност от кръвоизлив. През определено време ти бият инжекция с обезболяващо. Пий колкото се може повече вода през този ден, а за следващия ден си приготви и сок от ябълка. На мен много ми допадна сок от зелена ябълка на Флорина, доколкото разбрах бил полезен и за кърмата.   
Докато си в реанимация си без бельо, персоналът ти сменя редовно лигнина и прави тоалет. Лошото е, че няма как да повикаш някого ако ти стане лошо да кажем. На мен ми прилоша много вечерта след секциото и нямаше как да извикаме когото и да било, добре че мина една санитарка по едно време та чрез нея викнахме акушерката. Аз съм склонна към хипогликемия и се наложи да ми прелеят банка с глюкоза, но общо взето аз си я изпросих... На следващия ден ми преляха още две, защото не успях да стана от леглото като се опитаха да ме раздвижат. Всъщност те карат да седнеш в леглото и после да се изправиш и да направиш няколко крачки. Като седнеш ти се завива свят и ти причернява, а като станеш много дърпа операцията, аз направо не можех да дишам. Като цяло аз се раздвижих много трудно, нямах сили, много ме болеше, а и явно голямото лежане през бременността си оказа влияние. Оказа се, че и хемоглобинът ми много е паднал след операцията.
На втория ден започват и да те захранват, а на третия те черпят с рициново масло и след като идеш до тоалетна, вече може да ядеш повече неща.
За втория ден си приготви Солпадеин, пие се по едно сутрин обед и вечер, за главоболието. Всъщност имах само съвсем леко главоболие на третия ден след секциото. Това, което ме изненада непроятно, беше болката в кръста и гърба на третия и четвъртия ден, явно гръбнакът се връща в старото положение. Всички се оплакваха от подобни болки, та явно не съм била само аз.

Бърз запис в новата темичка от мен. Жабче, много благодаря за подробното описание!!!  Когато имаш време за останалото - тогава. Гледай и да си почиваш, докато малките спинкат... 

Отношението на персонала... ами май си е до човек, имаше както и много мили и любезни, така и много груби персони. Като цяло не беше добро, навикват те като добитък. Въобще не се съобразяват, че сме лабилни емоционално в този момент и че така развалят прекрасното събитие...
На 5ия етаж ( в така наречения Вип) отношението е по-добро отколкото на втория етаж. Ако искаш да кърмиш успешно също така, ти препоръчвам да си вземеш стая на 5ия етаж. Там имаше една акушерка, която ми показа как да отпуша каналите на третия ден, как да цедя, а после и как да поставям бебетата правилно на гърдата. Детските акушерки също обясняват, сами предлагат да направят и пробно кърмене. Иначе след секцио захранват бебетата с АМ като носят добавка на всяко ядене. Като ти дойде кърмата по твое желание могат да я спрат. Иначе още от втория ден казват да слагаш бебето на едната гърда за 10 минути, после на другата и тогава да му предлагаш добавката. Моите бебета ми ги дадоха чак на 12ия ден, така че аз вече имах кърма и въпреки това продължаваха да ми носят добавка и да настояват да ми я оставят за всеки случай. А моите си бяха на кърма от 4ия ден, когато започнах да цедя и да им нося. Единствено нощното хранене е било с АМ.
На 5ия етаж бебетата са постоянно при теб. Ако искаш може да ти ги взимат за през нощта ( от 12 докъм 6,30-7,00 сутринта), но зависи от акушерката, имаше една, която директно си ги оставяше при майките и друга, която пък ги прибираше без да пита искаш ли или не. Съответно можеш да пробваш да ги кърмиш по всяко време, докато на втория етаж ти ги дават под час, през около 3 часа, като седят при теб в повечето случаи около половин-един час. Само следобед май ги оставяха при майките за по-дълго.

Иначе бебетата ще видиш за първи път след раждането на следващия ден в 12,30, когато дават информация в детско отделение. Обикновено не ги дават веднага на родилите секцио, чак следобеда може да ти ги дадат. Мен ме пуснаха наобед да вляза да си ги видя в отделението и ми казаха, че ще ми ги дадат на следващия ден и то ако няма проблем. Искали да ги оставят под наблюдение докато се захранят да видели дали не повръщат. Общо взето подходиха с предубеждението, че щом са близнаци, значи вероятно ще има проблем.  Въпреки, че ги родих в първия ден на 38 г.с., ми казаха, че са морфологично незрели и затова повръщат.
В детско отделение повечето лекари и акушерки са ужасно груби, редовно успяваха да разплачат някоя майка...  Информация дават само на обед и ако нещо стане междувременно, ще го научиш чак на следващия ден. Имаше деца, които бяха сложени на антибиотик и майките им научаваха помежду другото като идеха да си ги вземат за кърмене същия ден. Съответно не получаваха отговор на въпроса и защо бебето е на антибиотик. Иначе завеждащата неонатологията е много мила, д-р Стоичкова, аз от нея получавах информация и тя се грижеше за бебетата в интензивното отделение.

Д-р Григорова е добър специалист, но ако не си й личен пациент, на внимание не се надявай... видях й очите само веднъж като дойде да ми свали конците. Иначе секциото ми го направиха д-р Стаменов и тя. Наглеждаше ме, както и всички пациентки на д-р Стаменов, анестезиологът д-р Игов. 

Цял ферман изписах, а със сигурност съм забравила нещо. Ако имаш въпроси - питай. 
Аз отивам да цедя, че дойде време. Нещо не смогвам и това да правя редовно. 

Жабче, ти в коя болница ражда? Мила извинявай за глупавия въпрос сигорно си го споменала някъде ама аз каквато съм заспа не съм видяла  На мене док ми препоръча Майчин дом и д-р дяволов имал опит с многоплодна бременост и след 1-2 седмици трябва да влизам в болницата и за това се интересувам в коя болница си раждала.

  Жабче ражда в Тина Киркова или Света София по ново 
  Така като чета почти нищо не се е променило.
  При мен разликата беше, че секциото не беше планово, и постъпих със сериозно разкритие и контракции. Нямаха време за клизма например. Иначе слагането на катетер наистина беше неприятно, чувала съм че може да се уговориш да ти го сложат след упойката, когато не усещаш нищо...
  За кърменето или колкото се може по-скоро бебчетата или изцеждане. Моите си бяха при мен във двойната Вип стая от третия ден и само през ноща ги взимаха. За тогава обаче им оставях изцедена кърма. През деня може спокойно да си ги кърмите и на всеки час, ако сте решили да е на поискване и персонала дори да се цупи че пак ядат, няма какво да направи. Реално съвети за кърменето не съм получила, но не ми са се и пречкали да процедирам както си бях решила 
   Само последна забележка, скоро четох много изчерпателен пост на Хедра, че точно Солпадеина не се препоръчва особено като обезболяващо заради  кърменето в деиствителност, защото едната от съставките преминава значително и може да окаже влияние, има други обезболяващи които са по-подходящи. Аз лично нямах главоболие и не съм пила нищо подобно 

Благодяря ви момичета, ако някоя има пресни впечатления от Майчин дом София ще съм много благодарна да ги сподели, че ние от дълбоката провинция сме лишени малко от информация

vali14, всички болници са еднакво отвратителни-важното е да попаднеш на добър лекар и да се въоръжиш със здрави нерви и търпение. Не си създавай предварителни очаквания за съпричастно отношение и разбиране от страна на персонала, за да не се разочароваш. Разбира се има и много читави акушерки и сестри, но като цяло на ден им минават много пациентки през ръцете и не са особено мили и дружелюбни. В повечето случаи се отнасят с досада към питания от какъвто и да било характер и не искат да бъдат занимавани с чуждите тревоги и притеснения, защото за тях те са маловажни дреболии. Не звуча много позитивно, но целта на написаното е да приемеш, че те чакат няколко не особено приятни седмици, през които трябва да се грижиш сама за душевния си комфорт и да не позволяваш да ти развалят настроението с отношението си. Пък като се родят малките човечета и укрепнат ще си се приберете у дома и всичко това ще остане зад гърба ти. За жалост всеки изтърпява тези неприятни моменти, но уви - това е положението!

Жабче, много са ти хубави девойките.  Да са ти здрави и спокойни бебета! А после прилично палави  .
Това което си описала е едно към едно с моето раждане, даже и часа на раждане се разминава само с една минута. Върна ме година и половина назад.
Целувки на куклите!
На всички, на които им предстои това, бъдете спокойни, всичко отминава, и после идват хем сладките, хем трудни грижи.  Успех! 

Жабче, добре сте си дошли с момите.
Големи сладуранки са, бонбони малки сладки.... 
С интерес прочетох това което си описала, доста полезна информация е.

Еее, Жабче, малките жабета са страхотни - пу-пу!!! Да са ви живи и здрави!
Огромни благодарности за подробните разяснения! Малко ме шашна това с падането на кръвното по време на операцията и невъзможността да си отвориш устата дори - моето е мнооого ниско и като нищо ще си имам проблеми от подобно естество. Последния път, като го мериха, не ми казаха колко е, но споменаха, че е по-ниско от стандартното за мен 90/60 (а два часа по-рано бях пила кафе)...
Олекна ми, като прочетох написаното за 5тия етаж. Предплатих си пакет, тъй като не се знае колко време ще се наложи да стоим в болницата и д-р Григорова каза, че било по-сигурно така. Тъй че със сигурност трябва да ме настанят на 5 ет в двойна стая. Звучи кофти това за детското отделение, ама дано поне грижите им да са адекватни и навременни!
сега ми идва наум да те питам - ти пробва ли електрическата помпа, която имат на 2 ет? А твоята каква е? Въпреки, че и преди опитни мами дадоха доста адекватни съвети за това, аз продължавам да се чудя и мая - хем ми се иска електрическа, хем продължавам да се колебая заради парите...

Жабче,
бебките са много сладки.Да са ви живи и здрави!

И аз разбрах доста полезни неща от написаното-благодаря за информацията.

  Зайо и аз съм с 90 на 60 или 100 на 70 кръвно, но не съм имала проблеми със секциото, както сподели Жабче при нея имаше леко залежаване към края, което при мен го нямаше така че и това може да оказва влияние.
  Жабче цедеше на ръка в началото доколкото си спомням иначе има на Авент механичната. Ако бебките сучат наистина няма нужда чак от електрическа помпа, тя се пропоръчва като много добър избор единствено ако майката дълго време ще е разделена от бебетата или те се хранят само с изцедена кърма 

Зайо, не съм пробвала електрическата. Имам ръчна на Авент, но в болницата ми беше по-лесно да цедя на ръка. Особено пък докато се отпушат хубаво каналите помпата не върши добра работа. Лошото на ръчната помпа е, че е уморително, мен вече ужасно ме болят ръцете. Като време не знам има ли разлика, защото и това е важно.
На третия ден след секциото цедих на ръка върху салфетка докато текна на струйки т.е. отпушиха се каналите. Излизат едни подобни на топченца, като от запушена пора. Така или иначе бебетата не бяха при мен та си имах занимавка. На четвъртия ден се събудих с напрегнати гърди и успях да изцедя по около 20 мл от всяка гърда. На следващия ден вече имах доста повече, а с всеки изминал ден се увеличаваше и течеше все по-лесно. Цедях през около 3 часа, само през нощта имаше 5часова пауза. Общо ми се събираха 7 цедения на ден като носех кърма в млечната кухня, където я пастьоризираха и я даваха на бебетата.
Първите дни беше най-трудно, гърдите ми бяха постоянно напрегнати въпреки цеденето, самото цедене ставаше бавно и с доста усилия. Към 7ия ден след раждането изведнъж настъпи подобрение - имаше усещане за напрегност само при пълни гърди, а кърмата даже започна да изтича сама като наближи часа за цедене.
Като ми дадоха бебетата ми беше много трудно да напасна часовете - аз цедях обикновено около час и нещо преди официалния час за хранене и съответно първите няколко дни кърмата буквално течеше от мен, а бебетата огладняваха по-късно.
Нямам представа дали се справям добре, нямаме никакъв режим, едната огладнява на 3-4 часа, другата на по-малки интервали, дори на час понякога. Нощем правят малко по-големи паузи. Цедя, но не смогвам да цедя след всяко хранене и двете гърди.   Лошото е, че дребните нещо не харесват дясната ми гърда и колкото и да ги слагам на нея упорито я отказват. Яна я ползва за биберон или успява да изсуче по малко, а Йоана въобще я отказва с рев и мятане.