Да остана ли с него или...

Кофти се изрази, но аз разбрах.  Makes sense, ако се замислите.

То и аз разбрах. Ама при мене не действа, точно обратното, и ми се струва ужасен начин да си съживиш връзката. 
Но аз по принцип съм от другата група, дето зарязва сигурното и хуква по дивото, пък и не съжалявам.

Много точно казано. Онази разтърсваща любов и аз си мисля, че я няма.
Да имаш семейство и деца е тежко и отговорно. Ако нямаш "човек", до себе си, тогава ще видиш какво е.
Като те завъртят ежедневните задължения, може би тогава ще оцениш, грижата, вниманието и доброто утежнее на половинката ти. В крайна сметка решението ще вземеш ти, но разума трябва да надделее.
Защо не се разделите за известно време. Замини някъде за месец, два, размисли.

Аман от този разум! Кога човек да бъде безразсъден, освен на двадесет и няколко години и докато няма свое семейство? Абе, хора, вие не сте ли били млади и неразумни? Не ви ли се е искало да изживеете нещо вълнуващо? Здравият млад човек е до голяма степен неразумен, склонен към рискове и авантюри. Сякаш сте се родили пенсионери. Сигурност, та сигурност! А кога ще изживее емоцията? Като стане на 40 и я хване кризата на средната възраст ли? Като се окаже омъжена за нелюбим човек, като е родила 2 деца ли? И тогава ще хукне да си търси любовници и ето ти поредното развалено семейство.

Светът е пълен и с отчаяни и самотни омъжени жени. Бракът не е хапче срещу самотата.

Именно ! Това са точно тези жени, които вместо да си напънат мозъка и да оценят всичко, което се прави за тях говорят за нЕккви тръпки.
" Ами добър е, работлив, обича ме ... ама нЕма тръпка"
Все имам чувството, че довода 'няма тръпка' се използуива точно тогава когато не могат да се дадат никакви други смислени доводи. Каприз някакъв 
А после  "Ама защо кръшка ??! Толкова съм добра, работлива, обичам го     "

Ами треснала го е някоя 'тръпка'  и ние сме хора и ние 'тръпки' имаме 

Ей, боже!
Зор да има някой До нея, пък макар и да не е За нея. Да не е на умирачка, та да живурка до края на дните си? Да не сме в средвонековието, та наличието на брак да е задължително условие за една млада жена да оцелее чисто физически?
Човек и сам може да бъде напълно щастлив, да живее пълноценно. Омръзна ми да гледам незадоволени мъже и жени, със съсипани мечти, но семейни! Тъжна картинка.

Така е, има и такива хора. Имат си активен социален живот, но не се обвързват дълготрайно, нямат деца. А и кой е казал, че всички трябва да се женят и да раждат?

В стихотворна форма го давам, мелодията, вярвам, я знаеш.

И сега какво 7 години момчето е било отговорно към теб, уважавал те е, обичал те е , разчитала си на него, но когато  нещата придобият своят естествен развой - брак  и  семейство ти решаваш, че не го обичаш. Та ти така подлъгала не само себе си, но и него и родителите му, не смяташ ли,че това са 7 години лъжа, преиграване и  двуличие от твоя страна.
Горкото момче, ти от сега се съмняваш в чистите си и искренни чувства, а какво остава след години

Преигравате.
Раздели, разлюбвания, разводи винаги ще има. Хората живеят и след това и често краят на една затлачена връзка е чудесен повод да се роди нова.

Andariel, това е абсолютно вярно, но авторката сама явно не се причислява към този тип хора, а търси съвършената половинка, значи се чувства несамодостатъчна.


Към авторката: Виж, на такива въпроси рядко си позволявам да дава отговор, камо ли пък категоричен, но, като прочетох за каква ситуация става дума, от личен опит, а и от опит на много мои познати, ти казвам - време е да го напуснеш. Не намирам нищо странно в тези 7 години, за разлика от повечето тук (още повече, че в доста от коментарите са дадени примери за дългогодишни бракове на хора в подобно състояние). Но аз зная едно - животът ти тече сега, най-интензивно и пълнокръвно и нещо повече - този живот е един. Не губи време!!!

А който твърди, че голямата любов е само по филмите или че трябва да се избере сигурното пред "дивото" просто е един нещастен човек, когото мога само да съжалявам, но не виждам с какво може да помогне... Защото няма такова противопоставяне - "сигурно и диво". Има противоположност единствено между "любов и липса на любов". В твоя случай просто няма любов, защото това е взаимно чувство.
Ти в момента си с този човек от страх (че ще го нараниш) и от утилитаризъм (т.е. употребяваш го като средство за собствената си сигурност, комфорт и т.н.). Тук любов няма. И, повярвай ми, няма и да има. Това с "ще започне да го обича" вече са абсолютни глупости, след като за 7 години не е станало.

Защото за какво ти е един дълъг, спокоен живот, в който всичко ще е бледо розово, равномерно и премерено приятно, леко дразнещо?! От такъв живот нищо няма да усетиш, ще премине през теб...

Подобни изказвания от типа псевдо-милосърдни са безсмислени, защото излиза, че е още по-добре да продължи да мами човека и да го използва, вместо да бъде открита и да пусне момчето да си намери честен и пълноценен партньор. Поощряването на лъжата и използвачеството не е милосърдие.