Какво бихте избрали?

  • 2 608
  • 43
# 30
Здравей и от мен.
Ситуацията ти е много сложна. Мисли добре какво искаш ТИ и разбира се семейството ти. Не забравяй, 4е и ти имаш право да си щастлива в това семейство, да си равноправен 4лен, да изкарваш пари, да имаш работата, която харесваш.
Преди доста години имах подобна дилема (но нямах деца) - избрах да съм до съпруга си, оставих си добрата и доста добре платена работа. В на4алото вси4ко беше много добре не 4е сега не е,  но.... аз 4уствам някаква празнина. Да бъда откровенна след това не си намерих подобна работа. Много 4есто си мисля, 4е ако бях взела друго решение (винаги има по-ве4е от един правилен отговор), ако бяхме направили някакъв компромис за определено време и аз щях да се 4уствам по-добре в момента.
 Разказах ти на бързо моята история. Разбира се, както каза и ти решението си е твое.
Успех на конкурса!
  
Виж целия пост
# 31
От личен не особено сладък опит мога да Ти кажа, че е по-добре да се научиш да искаш, когато можеш, защото може да дойде време Ти да искаш, ама на хоризонта никой нищо да не предлага. Път назад винаги има, а и става въпрос за разстояние Пловдив - София - Пловдив, а не за преместване в Занзибар, примерно.
Наистина зависи и какво е финансовото състояние на семейството, доколко е "сигурна" работата на съпруга, какви са алтернативите на място, но моя съвет (ако за съвет питаш) е "ЗА" да опиташ.
Виж целия пост
# 32
Да, извинете, ама много ми се иска хем да имам хубава работа, хем да съм на по-спокойно място, а бе, алчно същество е човекът, никога не е доволен. Ще пробвам, пък ще му се чуе гласецът, ще четете тема "Мъчно ми е за дома, да си изоставя ли работата?" Grinning
Ако, въобще се добера до мястото, щото шансът не е голям.
Честно казано обаче, след десет години, отдадени на семейството и седем години, отдадени на децата, чувствам че  е време да помисля за собствената си реализация. Не знам на какво се дължи, може би на приближаването на 40-тата ми година, но ми се струва, че трябва да побързам, за да не стана съвсем неконкурентноспособна.
Сега виждам и последните два отговора - да и моето настроение е такова - ще опитам!
Виж целия пост
# 33
Ако сте зле доста финансово...Нямали някакъв компромисен вариант ,да се преместите цялото семейство...Всичко си е до човек.Сещам се ,че когато родих предложиха хубава и скъпо платена работа на мъж ми ,но трябваше да замине за Ирландия за 6 месеца,той отказа без да се замисли ,въпреки че като гаджета не сме били заедно повече от 2 дни.Живеехме далече един от друг и издържахме доста време(знаехме какво е да сме разделени) но 6м. му се стори страшно много далече от мен и новороденото му синче.Аз не съм кариериста и не бих заминала ако финансовото ни поужение не е достигнало дъното.
Виж целия пост
# 34
Отговорът не е прост - има много за и много против.
Зависи от приоритетите на конкретния човек.
Аз принципно бих опитала новата работа, пък каквото сабя покаже...
Виж целия пост
# 35
Ако коментираме финансовото състояние - и там са възможни различни гледни точки. Не мизерстваме, но внимаваме как харчим парите си, дори и за храна. Дрехи, обувки и др. под. купуваме само за децата, нашите, слава богу, сме ги избирали качествени, та държат още. Но не можем да си позволим нищо по-голямо - нито по-дълга почивка, нито малък ремонт и пр. Истината е някъде по средата, защото е трудно да си далеч от семейството, но е и трудно да си ежедневно с него, но да не можеш да поглезиш децата, съпруга или съпругата си. И това е важно за запазването на семейството. А за нашето наистина си мисля, че след 18 годишна връзка няма да е лошо да я поосвежим малко. Не сме се виждали от три дни заради моята подготовка и вече се радвам да го срещна, даже му се обадих днес, за да му кажа, че ми е мъчно за него. Подейства ни добре и на двамата.

Ще заминавам, ама моля да стискате силно палци!
Виж целия пост
# 36
Излиза, че при моите деца нещо е много сбъркано Thinking И двамата са доста по-спокойни и щастливи отделно, отколкото заедно. Постоянно се конкурират за внимание, играчки, дори и за боклученца ... Мислех си, че един два месеца ще са почивка за всички от кресливата атмосфера вкъщи!?! Никога не ни е помагал никой от родителите ни и двамата с мъжа ми сме на предела на физическите и психическите се възможности, та аз лично възприемах тази възможност и като начин всички да си починат от "семейно щастие", да ни домъчнее и да се зарадваме, като се видим, а не да си изреждаме нещата, които трябва да се свършат. Такива ми ти работи ...
Това е нож с две остриета. Казвам го между другото, защото виждам, че вече си взела решение. Освен да ти пожелаем успех друго не ни остава!
Виж целия пост
# 37
Схващам аз за "ножа с две остриета", то оттам ми идват и страховете. Защото е възможно като се видим и да не се зарадваме  Grinning
Виж целия пост
# 38
Спокойно, де! Колко мъже така отиват на гурбет някъде, пък на децата нищо им няма и семейството не се разпада! Опитай, пък винаги можеш да се върнеш, ако нещата не вървят добре.
Виж целия пост
# 39
Ти си решила преди да ни питаш. Успех и в работата и в семейството.
Виж целия пост
# 40
Ти си решила преди да ни питаш. Успех и в работата и в семейството.

Не бях решила, иначе нямаше да питам Simple Smile, благодаря за пожеланията.
Виж целия пост
# 41
Е, как мина конкурса?
Виж целия пост
# 42
Аз пък бих рискувала, особено ако мястото, за което кандидаствам е интересно и освен всичко друго работата ми харесва.
Какво означава - "не бих се разделила със семейството си". Че тя да не отива на другият край на света, или няма да я има 5години.
Разстоянията в БГ изобщо не са толкова големи, където и да е, може всяка събота и неделя да е при мъжа си и другото дете.
Виж целия пост
# 43
Разбира се,че си струва да опиташ.
Радвам се,че си взела това решение, дано само сега да получиш и работата! Успех!!!! Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия