Какво ни кара да говорим за бебето с "НИЕ"?

  • 8 278
  • 166
Мъжът ми разхожда веднъж бебето; среща го позната и го пита "Охоооо, на колко сте вече?" Той я изгледа  Thinking от горе до долу и каза "Аз съм на 29, той е на 5 месеца"
И много, много, много подобни случки сме срещали всички.
Та кажете, Какво ни кара да се отъждествяваме с бебето, и да казваме "Ние днес спахме на терасата" или "Ние сме с подсечено дупе" ?
Виж целия пост
# 1
Имаше една мноооого дълга тема по тоя въпрос, но нещо не ми излезе с търсачката.  newsm78 Досега не съм казавала "ние", когато става въпрос само за малкия. Той има колики, на него му растат зъби, на него му се е подсякло дупето и т.н. Употребявам ние, когато сме правили нещо заедно - били сме на разходка, играли сме... Косето може да е още малък, но все пак си е отделна личност и не се отъждествявам с него.
Виж целия пост
# 2
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=349470.msg9276138#msg9276138

Ето я темата  Wink Странно е заглавието затова  Laughing Аз лично  избягвам да говоря по този начин. Но не ме дразни и ако някоя майка се изразява така. Въпрос на личен избор  Peace
Виж целия пост
# 3
Не знам какво ме кара, но е факт че го правя, много ми е кеф! Heart Eyes Mr. Green
Който не иска, не го прави!  Wink
Виж целия пост
# 4
Офи,  Wink, Катиабв беше пускала подобна тема, но не ми хареса тона и не писах.
На теб ще кажа - аз винаги казвам "Ина тежи еди-колко-си, Ина - това, Ина - онова.
Просто така ми идва отвътре  Peace
Но пък не коря майките, които се изразяват иначе, явно е някаква вътрешна потребност.
По-лошо, ако е просто глупав навик  Thinking
Виж целия пост
# 5
Не знам какво ме кара, но е факт че го правя, много ми е кеф! Heart Eyes Mr. Green
Който не иска, не го прави!  Wink

Това е и моя отговор!
Чесно казано така ми идва от вътре,може би защото се чувствам едно цяло с бебето си!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 6
Може би се дължи на факта,че 9 месеца сме били едно цяло с бебето.Това е моето обяснение.
Аз лично употребявах НИЕ само в началото. Peace
Виж целия пост
# 7
Никога не съм изпитвала желание да се отъждествявам с детето си. Той е той, аз съм аз. За мен е странно родителя да използва "ние" за нещо, което прави или се случва само на детето newsm78
Виж целия пост
# 8
Аз даже не съм се замисляла как говоря, като ние или като за отделни хора.Не ме дразни, не ми е правило впечатление дори Thinking.
Виж целия пост
# 9
С първото ми дете вероятно съм говорила така,докато е бил бебе,но сега е той,а аз-съм си аз.Ако съм казвала "ние",било е,защото така ми е идвало отвътре. Сега с беба,докато ми беше в корема,бяхме ние,но след като се роди,станахме аз и тя. В смисъл,че "ние" (и двете) сме били на разходка,но на "нея" са изникнали зъбки,а не на "нас", "тя" плаче,а не аз и други такива. Сега така го усещам,но не мога да си обясня защо.
Виж целия пост
# 10
Използвам и двата варианта. Честно казано, нямаше да ми дойде да използвам варианта с "ние", ако не го бях чувала от другите - някак е заразно.  Simple Smile   А защо го казвам, когато го правя или питам така други хора с деца? Просто в дадената ситуация акцентът е такъв - смятам, че въпросното постижение или проблем и т.н. е съпреживяно или изстрадано и от родителя (майката, бащата или и двамата). За същата ситуация бих попитала и в единствено число, но ще има разлика в замисъла на контекста. Някак "ние" е много по-богато на съдържание от към участници, нещо е постигнато колективно. Може би, когато една майка (или баща) каже "болни сме" изразява същевременно и оплакването си от собственото си неразположение, заради притеснението, което преживява в този момент. Не, че когато се каже за детето, че е "болно", липсва притеснението - просто в този случай не се изказва на глас. Това, обаче, се прави изцяло несъзнателно, освен, когато нарочно натъртваме на това "ние", т.е. преди да го изречем сме се сетили, че това се отнася само за детето, а не и за "нас" с него. Надявам се, не звуча като дървен философ, но ми харесва много темичката и си позволих да поразсъждавам.  Simple Smile
А за майките с вече второ дете е логично, че не могат да използват това "ние", щото не се разбира колко души се включват вече в цялата работа.  Laughing
Виж целия пост
# 11
Мъжът ми разхожда веднъж бебето; среща го позната и го пита "Охоооо, на колко сте вече?" Той я изгледа  Thinking от горе до долу и каза "Аз съм на 29, той е на 5 месеца"
 

 И аз така отговарям на така зададения въпрос .
 Много ме дразни това " НИЕ ", защото в крайна сметка детето си е отделна личност и не виждам причина да говоря по този начин .
 Изглежда ми ужасно .

 Ще дам друг пример :
Обажда ми се една позната и аз е питам :
- Какво правиш ?!
тя ми отговаря :
- Ние спим .
а аз :
- ВИЕ ?!  Ти очевидно не спиш ! - казвам аз ... май само детето ти спи ...
Виж целия пост
# 12
Бебето е зависимо, въпреки, че вече е излязло, то е изцяло зависимо от човека до него, така че напълнонормално е да се употребява НИЕ. Нещо като особеност на езика и ми е много смешно, когато някой се прави на интересен, че не разбира какво го питат или отговаря иронично.
Виж целия пост
# 13
Нищо не ме кара да говоря по този начин.
Затова не го и правя.
Виж целия пост
# 14
Рядко говоря на "ние" (предимно когато съм с други майки), но постоянно мисля по този начин и няма как да бъде друго. За мен няма "аз" в майчинството. "Аз" съм жена, съпруга, дъщеря и т.н., но когато става дума за майчинството сме "ние". Когато синът ми е болен, тъжен, огорчен... по същият начин се чувствам и аз. Гордея се с успехите му, в голяма част те са и мои успехи като родител. От мига, в който видях положителен тест "ние" сме едно цяло в моите представи!

Грозно е когато някой се подиграва, че друг използва "ние", това няма нищо общо с обезличаването на майката. Просто всички ние живеем чрез радостите и успехите на децата си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия