Кюретаж и забременяване след това - 2

  • 31 046
  • 729
# 210
Таничка съжалявам мила. Hug Hug Hug . И вторият път ли беше беше в същия месец като първия аборт? Знам ,че не е приятно но те питам ,защото четох някъде, че ако се повтори било в едно и също време като първия.Оффф вече не знам.И мен си ме е страх и то доста.Защо трябва да си имаме такива неприятности, а не да се радваме на бебчета? newsm78
Виж целия пост
# 211
Тук съм,следя ви и чакам само добри новини  Mr. Green  Hug !
Виж целия пост
# 212

Здравейте момичета на 26 март ми направиха кюртажа и сега на 26 април трябваше да ми дойде на 10 април по рецепта от лекаря пих хапчета да ми дойде цикъла навреме на 27 април две капки на 28 също и това беше другото което ме тревожи е че на няколко пати се къса презерватива на преглед съм чак след празниците да не би тези капки да са цикъла ми,вие какво мислите на някоя случвало ли и се.Благодаря предварително ПРИЯТНО ИЗКАРВАНЕ НА ПРАЗНИКА
Виж целия пост
# 213
dqvol при мен се получи същото,след десет дневен прием на хапчета за предизвикване на цикъла,ми дойде на осмия ден,обаче само като някакво зацапване и предимно кафяво,продължи два дена и спря,нищо общо със предишите ми цикли,аз ще го смятам за цикъл,на 8.05 съм на първи преглед и ще разбера какво се случва.Четох някъде из нета,че тзи оскъден цикъл е нормален след кюретаж защото лигавицата е изтъргана.

Таничка много тъжно,защо трябва да ни се случват тези работи з ада си имаме бебенце.Но трябва да вярваме и да бъдем позитивно настроени. Hug
Виж целия пост
# 214
Таничка съжалявам мила. Hug Hug Hug . И вторият път ли беше беше в същия месец като първия аборт? Знам ,че не е приятно но те питам ,защото четох някъде, че ако се повтори било в едно и също време като първия.Оффф вече не знам.И мен си ме е страх и то доста.Защо трябва да си имаме такива неприятности, а не да се радваме на бебчета? newsm78

ами първият път трябваше да съм в 10 седмица ,но отговаряше на 7 гестационна ,тогава на 24.12.2008 ми направиха кюретажа,а сега трябва ше да съм в 9 седмица , а отговаряше на 5 и половина ,ами тогава си се случва ,сега най-важното е да открием причината
Виж целия пост
# 215
Таничка съжалявам мила. Hug Hug Hug . И вторият път ли беше беше в същия месец като първия аборт? Знам ,че не е приятно но те питам ,защото четох някъде, че ако се повтори било в едно и също време като първия.Оффф вече не знам.И мен си ме е страх и то доста.Защо трябва да си имаме такива неприятности, а не да се радваме на бебчета? newsm78

ами първият път трябваше да съм в 10 седмица ,но отговаряше на 7 гестационна ,тогава на 24.12.2008 ми направиха кюретажа,а сега трябва ше да съм в 9 седмица , а отговаряше на 5 и половина ,ами тогава си се случва ,сега най-важното е да открием причината
tani4ka, съжалявам много  Cry
Виж целия пост
# 216
Таничка  Hug
Горе главата, ще се преборите, няма да се отчайваш, мила!

dqvol1, какво мисли лекарят ти по въпроса?

Baby Love® , а дано се разминат тревогите!  Praynig

Всички ви прегръщам и се моля скоро да се зарадваме наистина!
Виж целия пост
# 217
tani4ka, все пак се случи,а? Cry Направо ми се къса сърцето когато чуя ,че се е случило с още някого,болката е толкова голяма. силно те прегръщам и ще чакаме заедно да настъпи моментът за новото бебеправене  Hug

Не намерих друго подходящо място да споделя, та затова реших отново тук да си кажа мъката  Rolling Eyes
Момичета, още 1 месец ми остава до започване на опитите. Чувствам се много несигурна и то най-вече заради мен самата,някак си не се чувствам пълноценна. Не мога да го обясня  newsm78,намалих цигарите до 2-3 на ден ,но пак ми създават проблеми и ме дразнят,а не мога да се откажа...,от друга страна постоянно ту ме боли гърлото, ту нещо друго ми има - здрава ли съм,питам се! После идва проблемът с килограмите, искам поне 8-10 кила да сваля ,но пак не мога,а мисля че е задължително преди да забременея,защото в никакъв случай не съм в границите на нормалното. Изглежда толкова трудно, а може бие съвсем лесно да създам поне привидно здравословна среда за евентуалния растеж на живот вътре в мен или по-точно каквото зависи от мен да бъде направено.
Не знам дали ме разбрахте ,но имах нужда да споделя и да попитам, някой сблъсквал ли се е с подобни усещания  Crazy
 
Виж целия пост
# 218
Бебка

Нормално е да се чувстваш несигурна. Вероятно на всяка от нас след случилото се са й минавали през главата мисли като "не съм достатъчно добра", "трябваше да има начин това да се избегне, щом не съм го намерила, значи вината е в мен", "ако бях (не бях) отслабнала/ спряла цигарите/ тичала в парка/ правила секс и т.н.", и каквото още се сетиш. Поне аз се измъчвах доста време с подобни мазохистични и абсолютно неоснователни идеи.

Ако чакаш момент, в който да си в идеално здраве, за да си имаш бебе, може и да не го дочакаш. Казвам ти го от личен опит - имам разни болежки, не страшни, но неприятни, някои от тях хронични - е, какво, да се откажа ли? Няма да стане! И ти няма да се отказваш! За килограмите да ти кажа - миналата година бях свалила излишните си 10 и бях в доста добра форма няколко месеца преди да забременея. Като забременях, имах разни проблеми, нямах апетит и т.н. - свалих още няколко. След което загубих бебето и в следващите няколко месеца почти си възвърнах предишното тегло. Да спомена само, че някои от болежките ми са пряко свързани с повечето килограми (не че са породени от тях, но всеки килограм отгоре благоприятства тяхното влошаване), именно заради това се бях толкова амбицирала да ги сваля. Но сега смятам, че това само по себе си не е определящо. По-важното е да се чувстваш добре в кожата си. Има и нещо друго - всяко тяло реагира на бременността различно - някои отслабват в първите месеци, не знаеш какво ще ти се случи и как ще се развият нещата. Не се коси за това.

А всичко останало е пак така - няма идеално време за да има човек дете. Но нещата се нареждат.

За здравословния начин на живот - има много начини да се постигне, много информация има в нета, трябва сама да намериш своя път. Не е толкова грандиозно трудно, а и не е речено да промениш кардинално живота си от днес за утре. Малки крачки - това е истината. И с отношението към нещата е така - опитвай се всеки ден да "привличаш" поне по една положителна мисъл повече, и ще видиш как ще ти стане навик и като цяло нагласата ти ще се промени неусетно.

Стана дълго, исках само да ти кажа, че не си сама.  Hug
Виж целия пост
# 219
caritas,  Hug
точно това се опитвах да разбера-греша ли много или си е нормално да мисля толкова и да съм в такъв период.
Относно хубавите мисли,напоследък все гледам да се "движа" по схемата..колкото по-хубави неща си мислиш,толкова повече ще ти се случват (енергии и т.н.  Wink ) . След като видях какво стана преди 2-3 месеца ,след като постоянно си мислех,че нещо ще се случи и то се случи...мисля,че положителната мисъл може само да ми помогне  Flutter и просто този път имам предчувствие.
Ще се опитам както казваш ,лекичко и по малко да вървя към подобрение ,както във физически,така и в психически план.
хъгс за всички
Виж целия пост
# 220
Мда, както каза скоро един приятел, ще успеем и ние, ама защо трябваше да минаваме през всичко, не можеше ли направо на радостта да се метнем?
За съжаление това е реалността. Но ще се преборим.

След като видях какво стана преди 2-3 месеца ,след като постоянно си мислех,че нещо ще се случи и то се случи...мисля,че положителната мисъл може само да ми помогне  Flutter и просто този път имам предчувствие.

И аз минах през същото. В крайна сметка се убедих, че не е въпросът никога вече да не изпитвам несигурност или страх - това няма как да стане. Просто трябва всеки път, когато ме нападнат, да ги удрям по главата и да ги изпращам далеч, където им е мястото.
Виж целия пост
# 221
Момичета ,прваих тест и се показа едва забележима втора черта, трябва на 5-ти да ми дойде.Забравих вчера да ви кажа, че доктора ми е объркал МБ, и имам ешерихия коли.Всъщност какво ли нямам Sad чувствам се ужасно, а толкова исках положителен тест, сега се надявам да стане нещо и с цикъла всичко да отшуми.Знам, че трябва да мисля положително, да не предизвиквам съдбата, но кажете ми как Cry само плача и не мога да се зарадвам на нищо.А и сега с тези почивни дни, оф ужас.Но ще се постарая да се изправя, да се усмихна...мислите са ми толкова объркани, чувствата, всичко.Искам здраво бебе! Искам аз да съм здрава! Толкова ли много искам? #Cussing out
Виж целия пост
# 222
Ай да му се не види, защо все такива новини?! Днес и Марлийн в съседната тема се оплака... Sad

Baby Love®, направо се надявам да ти дойде... Ти къде си сега? С твоя си лекар говори ли? Тази лаборатория в Бургас ли е? Ако е там, като се върнеш в София, повтори всички изследвания, дано пък грешка да е станала!
Моля се за теб, мила!  Praynig Не знам какво друго да ти кажа. Hug
Виж целия пост
# 223
На морето съм, да в Бургас е лабораторията.А за тези еш. коли, ако знаех, че ги има нямаше да правя бебе.Просто заради някакво объркване, самата аз се побърках.Говорила съм след празниците да ми се вземе кръв и да се прати в София.Въпроса е че трябва да чакам, все празници, аборта ми беше на 23.12 сега пак празници Sad Hug
Виж целия пост
# 224
Аз си мисля че бледата втора черта си е бременност.Но при тия тревоги не е повод за радост. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия