![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)
![Crossing Arms](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_56.gif)
Bec, благодаря за уточнението. Само искам да добавя, че в pubmed се откриват статии още от 1866 г.
Искам да изясня за тези, за които това не е ясно. Научните списания, в частност медицинските научни списания, са специален вид периодика, където се публикуват статии след рецензия от независими специалисти в съответната област, които в повечето случаи не са от редакционната колегия на научното списание.
В медицината тези списания са средството, с което лекарите и изследователите в медицината общуват помежду си. Най-добрите лекари следят тези списания и се информират непрекъснато за новостите в медицината. В медицинските научни списания се публикуват медицински открития, резултати от научни изследвания, клинични проучвания, споделят се резултатите от терапията на различните болести, публикуват се интересни случаи и др., като в този процес постепенно старите познания се допълват или заместват от нови, като някои биват опровергани от нови открития. Широката общественост няма достъп до тези списания (получават се с абонамент), сравнително малко статии са достъпни безплатно в интернет (изисква се платен абонамент), но повечето университети са абонирани за голяма част от тях.
Ето защо, всяко революционно откритие в медицината не може да заобиколи тези научни списания.
Но от идеята за статия до самото и публикуване пътят е дълъг и сложен. Тя се преглежда първо от редакторите на списанието, после от независими рецензенти, които могат да поискат да бъде допълнена или разширена, да се направят още изследвания. Въпреки всичко, ако не отговаря на високите стандарти на списанието и на научните изисквания като цяло, тя може да бъде отхвърлена на всеки етап. Всяко списание има установени правила, по които да се оформи една статия и строги изисквания към съдържанието. В експерименталната медицина конкуренцията е толкова висока, че в рамките на седмици един изследовател може да изпревари друг в публикуването на нови резултати в дадена област. Ако статията описва експерименти и изчисления, трябва да описва всеки етап толкова подробно, че всеки друг учен да може да повтори експеримента и изчислението и да потвърди получените резултати (изискванети за възпроизводимост). Статиите остават завинаги в историята на науката (в библиотеки, отделните списания имат сайтове с богат архив, но за него също се изисква абонамент и др.) и могат да прочетени дори след няколко века. Изследователите, учените, лекарите, авторите на учебници ги използват като валидни първични източници (references).
www.pubmed.com, или http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/ индексира статиите в авторитетните списания в медицината, а те не са малко:
ftp://ftp.ncbi.nih.gov/pubmed/J_Medline.txt
Освен това всяко списание си има и "рейтинг", т.нар. "импакт фактор".
Така че Pubmed осигурява достъп до публикациите и списанията, които са "най-висшата" инстанция в медицината.