В нормалните държави можеш все пак да преговаряш и най-важното - могат да те разберат.

А условия, особенно в условия на криза няма как да поставяш.
След като останат безработни хората там, държавата как им помага? Предполагам са по-устроени, отколкото тук. Любопитно ми е наистина, нека да сравним разликите.

Сигурна съм, че в България повечето работодатели карат служителите да подпишат, че са напуснали по взаимно съгласие. Така не им се дължи обезщетение от работодателя, а те самите получават минимални месеци обезщетение от държавата. Имам познати с такива случаи. В Канада (нали си там?) може да ги съкращават(уволняват) за 15 минути, обаче работодателя сигурно си изплаща обезщетения и всичко, каквото там се полага в случая. Както и държавата след това се включва, предполагам.

И колко време трябва да мине, за да се стигне до нормално отношение и нормално заплащане? Не е ли по-мотивиращо още от началото да са нормални? Ако изискваш коректност, бъди коректен от своя страна.

След 4 месеца на борсата и много похабени надежди, в крайна сметка от всички места, на които бях ходила на интервю ми предложиха позиция във фирмата, която най-много ми хареса. Тъкмо приех тяхната оферта и ми се обадиха и от едно друго място (по обява от интернет) да започна при тях. Но който превари, той завари ...