О, милата ми тя. Махай всякакви календари и си отвори някво питие. Голяма обремененост е това да си жена, не просто в случая ти, а по принцип. Толкова силно те разбирам и съчувствам, че бликналата емпатия въобще не ми позволя да се пошегувам, а ми се иска щото си пич. Макар и с оценка Ка. 
Последно 28 ли?
Аз като забремениях с Мими направо място не си намирах от страх дали ще обичам второто си дете.Откъде,си мислех тогава,ще намеря сили и обич за още едно дете като всичко давам за Бубка.Мен по скоро ме беше страх за бебето,че ще си остане необичано.Сега като пиша ми е смешно,ама тогава какъв рев съм ревала.Нещата се нареждат без да искаш,от само себе си. 
Никога, нито за секунда не съм се съмнявала ще ли намеря и откъде точно обич и за второто ми дете, ами то нали също ти е дете, как няма да си го обичаш както и първото. И за третото даже нямам съмнения 
Обаче - как ще си разпределям силите, ще видя. Определено нямам за цел да бъда майка - героиня и да се справям с всичко сама. Мисля да ползвам всяка помощ, на която мога да разчитам. Все пак не съм робот и няма да мога да съм жизнена и енергична 24 часа в денонощието. Впоследствие хубавото е че баткото ще води малките по дискотеки и ще дойде и моето спокойствие (това в кръга на майтапа) 
). Стана точно както нади-миши каза - първо се изпльоква белтъка, после жълтъка. Така, че ще се използват.
Прибрах се още снощи, но веднага отидохме на рожден ден, а днес мъжът ми пък е рожденик, че и яйца боядисвах /по грешка, мислейки, че сме събота 
/, после ходихме на обяд, спах, та чак сега сядам.
, същите мисли се въртят и в моята глава, но знам, чувствам, че с появата на бебето /живот и здраве/, всичко ще се нареди чудесно и притесненията ми ще са безпочвени. Прегръдка ти пращам и едни хубави мисли! Препоръчани теми
