Светле, и нашите са така! Никога не са делени за повече от няколко часа, а камоли в друг град. И доста се притеснявах как ще заспива вечер, то и той преди да тръгне ме питаше, ако му стане мъчно за мен дали ще дойда; разпитвах учителките каква е практиката - ако много реве да дойдем да си го приберем ли, те ме убеждаваха, че досега никога не са имали такъв случай. И наистина Емко изобщо не тъгува, първите дни звънях сутрин и вечер (снощи и днес сутринта пропуснах, мъжо не ми дава 
) - нито питал за нас, нито се натъжавал, вечер заспивал без проблем. Явно наистина както казват г-жите за децата е просто един мноооого дълъг ден в градината. Даже вчера като се обадих предиобяд ги улучих като отиват на плаж и ми дадоха да говоря с него - ами той ми обясняваше как плувал в басейна и по някое време 'айде чао, мамо, чао' и даде тел. на госпожата. Той там си е с приятелчетата, с които са си по цял ден и не виждат никакви родители и познати възрастни и според мен това им помага да не се натъжават за в къщи. А и той не беше си виждал приятелите 2 седмици докато бяхме на морето и още във влака се заигра с едното момче (ама мъжка игра, взеха да се боричкат, хилят и хич не поглеждаше къде сме ние) и хич не ни и обръщаше внимание, нито се разстрои, абе нищо. 
За сметка на това Дани се разплака милото, беше сънен и явно се ошашка - много деца, родители и помисли, че и той заминава, знам ли.
Та така, на нас ни липсва детенцето (особено след като му чух гласчето по тел.), в началото като му казахме за лагера дори той самият се колебаеше, но сега си прекарва страхотно. А и имаме 100% доверие на учителките и не са 2 госпожи на 20 деца.
Като се върне ще разказвам каквото ни каже. 
Отсега се замисляме дали догодина да не пратим и Дани, но има време, а и мисля, че детето ще си покаже (той м/у другото искаше).
Виж целия пост
) - нито питал за нас, нито се натъжавал, вечер заспивал без проблем. Явно наистина както казват г-жите за децата е просто един мноооого дълъг ден в градината. Даже вчера като се обадих предиобяд ги улучих като отиват на плаж и ми дадоха да говоря с него - ами той ми обясняваше как плувал в басейна и по някое време 'айде чао, мамо, чао' и даде тел. на госпожата. Той там си е с приятелчетата, с които са си по цял ден и не виждат никакви родители и познати възрастни и според мен това им помага да не се натъжават за в къщи. А и той не беше си виждал приятелите 2 седмици докато бяхме на морето и още във влака се заигра с едното момче (ама мъжка игра, взеха да се боричкат, хилят и хич не поглеждаше къде сме ние) и хич не ни и обръщаше внимание, нито се разстрои, абе нищо. За сметка на това Дани се разплака милото, беше сънен и явно се ошашка - много деца, родители и помисли, че и той заминава, знам ли.Та така, на нас ни липсва детенцето (особено след като му чух гласчето по тел.), в началото като му казахме за лагера дори той самият се колебаеше, но сега си прекарва страхотно. А и имаме 100% доверие на учителките и не са 2 госпожи на 20 деца.
Като се върне ще разказвам каквото ни каже. Отсега се замисляме дали догодина да не пратим и Дани, но има време, а и мисля, че детето ще си покаже (той м/у другото искаше). 
. Водичката много бистра 
. 
.
. и си беше направо студено навътре в морето, та ако ходите (тръгва от пристанището в Царево) - задължително връхна дреха! 
. Ще съм свекърва 
Тъкмо си мислех тези дни, че много отдавна не е боледувал (наистина, дори не помня кога последно) и вчера ми се обадиха от детската да го взема на обяд. И оттогава още е с висока темп. и не можем да я свалим. Сега ще ходим на дежурния, че вчера бяха едни опашки пред кабинетите и се отказахме да чакаме. 
.
), питах го и той предпочете да го намажа с йодасепт вместо да пие горчивия сироп. Гадно беше, но изтърпя и свали темп., следобед сме до лекарката. Обаче ми се обадиха от градината и сега ходих да си взема Дани, сега пък той е с висока темп. 
Хубавото е, че сега мога да си върша работата от вкъщи и се надявам да не правят проблем на работа, та да си стоят в къщи децата, докато оздравеят добре. 
, но се оправя и той.