Колко много бягащи крачета има вече в Юнската задружна чета!

Добро утро!

За софийска среща съм ЗА , стига да е на 6.05, т.к. преди това програмата ни е пълна още от утре та до 4, но на 5 ми е черен ден и не ми се занимава с весели неща.Все си мисля, че по 1 ден в годината мога да се отдам на тъгата си и да си поплача на спокойствие и ще е тогава...

Добре дошла на новата мама и Зара!Малката наистина е много пъргавка.

На мен на театър как ми се ходи, но няма кога , т.к. няма кой да гледа малкия.А сама без Емо никога няма да отида.Преди да забременея, а и докато бях бременна ходехме почти всяка седмица.Тук в София има голям избор от представления и доста сме изгледали.Винаги сядахме на първия, в най-лошия случай на втория ред и беше много хубаво...Слави само да порасне още малко и ще го водим с нас, а и на куклен театър ще ходим.По киното не си падам много, но театъра ми е голяма слабост.

maristuta и моята любима държава е Италия и много бих искала да живея там(всъщност това е една от 3-те държави,в които бих живялла-другите са Испания и Китай), но Емо гледа малко по на запад-към САЩ, в най-лошия случай добрата стара Англия...И май няма да се разберем и ще си стоим в БГ

Честито на всички, които имат повод за празник днес!

Хубав ден!

Добро утро,

cveta3 да не би да имаш 15 годишно детенце. Много се радвам на такива мами, а около мен има няколко такива

Дари браво на Жорко, ние само казваме дай и ам-ам, но не винаги се получава. Преди 2 дни в Морската, Марти застана пред един мъж, хапващ сладолед и му вика "Дай"

Добре дошла на малката Зори

Марти взе да ми отказва да пие мляко . Днес суртинта беше изпил 30мл., при положение, че последното му ядене беше вчера в 9,00 вечерта. Ако махна и сутрешното мляко остават само 210 мл. мляко на ден. Той вече е почти на годинка, но не е ли малко . Нещо напоследък ако не му дам да яде, няма да се сети, особено ако сме навън

ЗА среща и аз съм ЗА, стига да е на 5 или 6, вече ще сме си в София

В Бг наистина има много абсурди, но с малко повече положителна нагласа е ОК. Честно казано, аз най-много се дразня на хората, които всичко им е виновно, а не се замислят, че най-много те са си виновни. И затова, че повечето българи са мързеливи, чакат всичко наготово и мнооооого тесногръди. Сега се сещам за Вики от Music Idol и много друго случай и направо ми идва да се гръмна, какви изроди сме

        Добро утро 
   mayarm02  и  сладка Зори добре дошли !
  Веси  браво на Марти, явно знае че е нещо много вкусно,аз мисля скоро да запозная Вики със тази вкусотия 
 За срещата в София и аз съм ЗА !
  НИе с моя Вики сме се разделяли ,най-дълго за около няколко часа,постоянно сме заедно,винаги бих го оставила да го гледа някоя баба ,но за съжаление живеят далеч от нас и няма как....но здраве да е "Който си има деца да си ги гледа"
  maristuta браво на теб ,борбена личност си и преследваш мечтите си,мога само да ти се възхищавам. Аз за нашата Родина си имам друго мнение,не бих я заменила с никоя друга-  защото е красива има много хубави местенца,защото хората са готини ,и защото много обичам близките си; когато човек е настроен положително и търси най-красивото дори и в съвсем мънички неща,навсякаде би го намерил,в която и точка на света си!То никаде не е идеално,навсякаде си има и положителни и отрицателни неща.
   Моя сладур доста задобрява в ходенето,но немога да кажа че е  от проходилите.
 

Аз мисля, че през последните години ние българите започнахме да работим много повече  и в никакъв случай не мога да кажа, че сме мързеливи  Друг е въпроса, че на много места колкото и да се трудиш няма никаква отплата и съответно желанието за работа намалява. Особено това важи за по-малките градове, където хората се експлоатират направо. Народа се блъска и кво накрая - не им се дават заплати с месеци.
А изроди има навсякъде, не само в България 

Не съм съвсем съгласна, че само с положителна нагласа се оправят нещата. Когато няма ред, няма законност, нарушават се граждански права и от никого на практика не можеш да търсиш отговорност, единственото, което ти остава е да се молиш да не ти се случи нещо лошо , а ако се случи . На мен това би ми бил основния мотив, ако реша да емигрирам. А за родината - разбира се, че винаги ще ми липсва, но трябва да се поставят приоритети

Привет!
  на новото мамче.
Искам да ви питам нещо за Осцилококцинум,спомням си,че някой от вас са давали.Как го давате /по колко и кога/,че моя нещо се сополиви и ми се ще да го пробвам,за да не се влоши.От хремата не ме е страх,но от гърлото определено !Сутринта му парих малко краката и сега почти не тече/колко съм гадна,нали?- но докторката ми е казвала да го правя,ако няма температура/
Я да попитам мамите с по-големи момичета/на 5-6/- какви играчки харесват и на какви дрешки се кефят

kris_bo , нямам си момиченце, но кръстницата ми има дъщеря на 6, а кумата - на 4 , и двете госпожици страшно много харесват дрехи и играчки на winx и barbie .

vesi21 каката е на 16,5 г. 

Малко отчет и за нас - на 11 месеца - 8 900 и 73 см. Аз се надявах да е минала 9-те кила, ама не би.

Шарката мина, но остави една дупчица на челото, за което невероятно много ме е яд. Иначе леко мина общо взето - имахме две безсънни нощи и това беше зора. Сега мажа дупчицата с Дерматикс, уж най-доброто възможно лекарство /както и белега ми от секциото/, но не се надявам на кой знае какви резултати

За гледането на беба от други хора - аз съм много ЗА, ако има кой. При нас свеки помага, когато може, което не е особено често. Марина няма проблеми с други хора - стига да има компания и е щастлива. Та аз съм склонна да я оставям винаги когато може и за колкото може, ама не ми се отваря често парашута. Иначе, когато пътувахме лятото докато изляза от къщи ми беше много жално-милно, но бързо ми мина. Аз лично имам абсолютната нужда от време за себе си, без ангажименти, с разнообразие, дори и малко да е - иначе се поизнервям (сигурно е от ЕГН-то).
На работа мисля да се връщам наесен - след като свърши майчинството няма да ни е лесно, така че нямам избор особено.

И аз се присъединявам към феновете на Италия:) Даже пак замислям един набег натам за два-три дена. Виж за емиграция  - ако имаме някакъв разумен шанс няма да се замисля, но засега сме си тук посадени и не ни се очертава А гордостта, че съм българче май одаааавна умря за мен..... Особено като връщам някъде от пътуване ми се плаче като видя "прелестта" която ме чака тук.

Хайде, със здраве.

Включвам се за последен път по тази тема, че много се отплеснах и Оспамих темата. 
Веси, права си за тези неща и отношението на редица българи. Много чакат наготово всичко да им дойде и другите са им виновни. 
Аз не съм от тези, на които всичко им е виновно. Аз съм от тези, които винаги се блъскат и то с максимални усилия. Досега благодарение на това съм постигала всички цели и не съжалявам и за миг за положения труд. Ще дам един пример за чакането наготово. Имам един приятел, който като мен от години е супер върл фен на футбола и Габриел БАТИСТУТА и само си повтаря: ееех, как искам само веднъж да го видя този човек наживо и така години наред чакайки БАТИСТУТА да дойде при него.  Аз имах възможността да срещна и да разговарям с този човек 3 пъти, което едва ли се е случвало на съвсем обикновен човек и фен като мен. Вторият път ми отне 7 месеца борба докато накрая успях да убедя медия като Al Jazeera да спонсорира мой личен проект, който съвсем сама осъществих на място и след връщането ми в България направих отново съвсем сама филм, който се излъчи по 2 български телевизии. Разбирайте, това направих за себе си, не някой да ми каже "Браво". Лична борба, личен успех.

Но кажи ми как да имам положителна нагласа към арогантни, супер прости шкембести чичковци с дебели пачки, возещи се в скъпи автомобили, от които звучи бесна чалга и които диктуват правилата в тази държава, как да имам положителна нагласа към преливащите кофи с боклук и кучешките изпражнения, които ме заобикалят отвсякъде, как да имам положителна нагласа към простаците, с които се сблъсквам ежедневно и чиято ценностна система липсва?
Хубаво, аз имам кръг от познати, които не се вписват в този ширещ се в страната ни образ, но кажи ми как да предпазя детето си от тази среда, след като се налага ежедневно да се сблъсквам с нея?!
На мен просто тази среда не ми изнася и затова ще си намеря друга за мен и семейството ми! 

Благодаря ти за хубавите думи! 
Намирам красиви и добри неща всеки ден и в най-малките неща, но истината е, че като намеря едно, след това се сблъсквам с още поне 5 абсурда. И това е всекидневно! Просто явно подобна действителност не е за мен!
Не търся идеалното, търся среда и общество, където красивите неща са повече от абсурдите!

Заформя се желание за среща в София, много ще се радвам да се видим и запознаем. Остава да уточним датата и мястото. 

Хубав и усмихнат ден на всички! 

Толкова съжалявам, че няма да мога да се присъединя към бебешката срещичка - ние ще сме всичките дни на село. Хайде съберете се, пък после ще повторим през някой непочивен ден, когато сме си в София, че да можем и ние да се присъединим. И да покажете снимки после!

Атина Ели, какви са тези предварителни нагласи за черни дни? Предполагам, че свързваш датата с нещо конкретно, но може ли човек да се наглася предварително да тъгува... Според мен това е спонтанно чувство, което идва без да пита кой ден сме... а през останалото време най-добре да си гледаме ведро на живота и да се усмихваме повече Но, ти си знаеш най-добре...

Маристута, моите адмирации за това, което успяваш да постигнеш! Още веднъж напълно подкрепям поста ти.

Момичета,моля помогнете ми-не мога да намеря коя  декларация се подава в НОИ след като изтече 315-я ден (демек от 315 до 410-я). Знам,че в   някоя от старите теми имаше линкче,ама не помня в коя,а нямам време да ровя наред. 

Тук ги има всички декларации, мисля че е Приложение 2 към чл.4
http://www.account-bg.info/e107/e107_plugins/links_page/links.php?cat.6

Благодаря  за  топля  прием    ,макар  да  не  пиша  редовно  ще  гледам д а  чета  редовно!
колкото  за  милата  татковина, не  бих  се  върнала,не  защото  не  ми  харесва  да  съм   сред   абсурдите  И, а  защото  не  искам  дъщеря  ми  да  се  учи  да  се  примирява  с  такива, за  да  оцелее...
хубав  ден  и  повече   усмивки  ви  желая! 

Мила *blue на 5.05.2005 г  си отида мама, само на 39 г. беше.Това е най-гадния ден в живота ми, но не искам да ви развалям предстоящите празници.Само аз си знам какво ми е и как вече почти 4 години го крия в себе си и много рядко плача за нея...И понеже тази година няма как да отида на помена, който баба ми прави в църквата в Плевен, ще си стоя в къщи и ще си разглеждам албумите със снимките, за да си спомня за всичко хубаво,което съм изживяла с нея и татко...

За белезите от шарката на Станислав му изписаха Контратубекс, но изобщо незнам дали ще му минат.Има 1 доста гаден до устичката и не мога да го мажа, когато е буден, защото го облизва.