Позната история: Когато се омъжвах, преди 10 години, трите ми приятелки дойдоха на сватбата... Беше весело. А най-добрата ми приятелка ми беше шаферка (искаше да е кума, но дори нямаше гажде).След около година научих, че приятелката ми от гимназията се е омъжила.
След две - че и тази от основното училище се е омъжила.
А след още две срещнах дамата, с която деляхме всичко по време на следването, бременна в седмия месец. (Не се бяхме чували доста време, откак тя си намери гадже, което не отговаряше на "великите" й изисквания от моминските времена - беше разведен, дребен, чалгаджия...)
Зарадвах се, търсих я... А когато беше вече в деветия месец, ми затвори телефона, "защото някой звъни на вратата". Обещах да й звънна след малко... "Телефонът на абоната е изключен, или е извън обхват". Звъних ежедневно две седмици... После от майка й взех новия й номер и тя ми обясни, че докато сме говорели, се прибрал нейният и й донесъл нова сим карта... Сменила я веднага...
Дъщеря й се роди на същата дата, на която е роден моят син, но три години по-късно. Плаках от радост. Тичах в болницата... Отидох у тях, скоро след като ги изписаха. После за първи юни...
Тя не се обади нито веднъж. Само при един от разговорите ни спомена, че "когато си сменяла личната карта...".
Е, предполагам, че се е омъжила.
Това е моят опит със сватбите на приятелки...
Нямам представа с каква липса на самоуважение трябва да е един човек за да нарича тези хора приятели и да ги търси толкова време. Извинявай, но ти директно си им досаждала. Дори недвусмислено ти е било показвано.
Прати им цветя и картичка, бъди над нещата. От там нататък, сещаш се, че нямаш приятели, нали? 
Извинявай но да пренебрегнеш приятел от покана на сватба е долно, позорно и мизерно. 
