
Приготвям му 140мл.,но почна доста бързо пак да огладнява и хапва на 2.30 часа и се чудя дали да я увелича малко манджата
Стерилиззирам шишетата и бибите по 1 път на ден,с през другото време ги мия с вряла вода,но без препарат,дали не трябва да си купя или по-често да изварявам

Вече съм отговаряла,но пак ще каза.И аз не изварявам розовия Девин,а и дори не го загрявам до толкова висока температура.Навсякъде пише,че изворна и минерална вода не се изваряват.Минерална няма как да даваме на бебчовците,но изворната става.А и бургаската вода или поне нашата е с пясък вътре.Колко съм алармирала ВиК,но нищо не се прави.Когато си сипя чаша вода на дъното и остава пясък.А аз толкова мразех минералната,ама вече и аз пия такава.
След консултация с уважаван от мен доктор знам,че няма значение по колко мл АМ се дава стига детето поне 2 пълни часа да не реве от глад и общото му количество за деня да не надвишава 1 литър.
Повтарям се но да довърша,че и аз рядко стерилизирам и не винаги мия с препарат.Такъв на Бочко не намерих тук и съм с някакъв друг,но отново подходящ за бебета.
И то не защото нямам време или ме мързи та затова да не гладя,изварям,а просто защото мисля че не трябва да се вманиячавам излишно и да изнежвам детето.Затова и всеки ден излизам навън дори и да вали и духа / тогава за по-кратко разбира се / стига да е над нулата.
Раде,да те питам за каната - почистваш ли я?Изгубих си опътването,но май вътре пишеше,че се почиства след като се образува налеп на дъното.Само веднъж се опитах да сложа чешмяна вода в нея и направихме такъв по дъното.От тогава с Девина си е много чистичка,въпреки че се скъсвам да я ползвам все пак само АМ ядем и не съм я чистила.
Момичета,имам час за сряда за ревматолог та да видим какво ще изкочи.
foxy81,дори не мога да си представя какво си изживяла
Добре,че наистина е малкия дявол.От сега се подготвям,че няма как да се избегнат падания и други инциденти при израстването и да не се шашкам излишно ама ... Момичета,понякога когато гледам Белослава освен от радост сърцето ми прелива и от чуства като страх,тревога дали нещо лошо няма да и се случи и ми се пълнят очите със сълзи.Не искам да е така,но незнам как да спра тези кофти мисли.Станах голям хипохондрик от както забременях и катострофирахме,явно хормоните си изиграха своята роля и сега много се притеснявам от това да не придизвикам съдбата с тези скапани черни мисли.какво да направя?

Погребението ще е утре и смятам да отида с детето защото няма кой да го гледа а и се кърмим (кърмата от шише не я иска). Впрочем не споменах че баба и дядо живеят в друг град - Трявна та за това няма как да го оставя. Естествено няма да го внасям при покойника. Няма проблем да отида нали? Много държа да отида.