Страх ме е.........

Кети, всяка от нас се бори/ се е борила неистово и със всички сили , за да сбъдне тази си мечта.
Може би когато нямаш опцията да се притесняваш за въпроси като " Ще бъда ли добра майка, ще боли ли, ще мога ли да живея нормален живот след като се роди бебето?" не се и замисляш за тях.
Аз не мога да те разбера. Боря се от 22 годишна, когато ми казаха че няма да мога да имам дете по естествен начин. Няма да ти казвам колко пъти са ме боцкали, взимали изследвания, слагали инжекции, колко пъти съм се подлагала на пълна упойка поради налагането на някаква интервенция, колко пъти съм плакала след поредния отрицателен тест и неуспешено ин витро. Аз сравнение с много от момичетата тук съм направо "песен". За стойността на процедурите през които съм минала и парите които ни се е налагало да отделяме не искам и да си помислям, но сумата отдавна надхвърли 25 000 лв..........
Това са малко от доводите, които мога да изтъкна.... и предвид тях някак си не мога да те разбера. В никакъв случай не те виня, но не знам дали някой тук изобщо би могъл да ти помогне....
Има много жени, които никога не усештат нуждатат да станат майки, дали от страха, който чувстват или други причини.
На теб от сърце желая да намериш  причината, която ще те кара да се копнееш, желаеш  и мечтаеш за идващите дни/ месеци/години ( за мен това е съпругът и ми дай БОже всико да е наред дечицата, които очакваме). Ако ли пък не я намериш- бъди себе си и не страдай от нуждата да разбираш причината за липсата на желание.... намери другото си призвание, а съм сигурна, че мъжът ти ако те обича , семейството ви ще  е пълноценно и без да имате дечица - аз познавам и други такива семейства.
Желая ти от сърце здраве ,здраве, здраве и дай Боже никога да не разбираш за упоритостта , която вярвам и в теб е заложена (никоя от нас не е очаквала , колко силна и упорита може да бъде, преди да се сблъска с проблема - стерилитет), много любов и късмет в живота

Проблема е, че когато се решиш може и да не стане а годинките си вървят и то много бързо. Сега медицината е напреднала и ако искаш можеш да родиш със секцио макар, че за мен е желателно да е по нормалния начин. Ако при мен стане дай Боже предпочитам да е по нормалния начин но аз нямам избор защото ще се водя рискова. До колкото знам след 30 годишна възраст се води рискова бременност. Не бъди такава страхливка от хилядолетия жените са забременявали и са раждали. А съм чувала, че след като родиш вече не си спомняш болката. Вече има и някакви инджекции които правили раждането по безболезнено. Но трябва да имаш и в предвид, че мъжът ти "ИСКА" дете и в определен момент ще трябва да пристъпиш към това решение.Пожелавам ти в скоро време да се пребориш със тези страхове и да се решиш да имаш едно прекрасно бебе. Успех.

Не се чуди много, защото като се решиш, може да не стане веднага, и после ще си блъскаш главата в стената защо не си почнала опитите по-рано (говоря ти от личен опит, макар и скромен, изобщо не мога да се сравнявам с момичетата тук, които за мен са истински героини). Темата ти е по-скоро за Искам бебе, може би ще я преместят.

Cho_ko   Невероятно умерено и мъдро си го казала!

Не мога да се стърпя и да не пиша. Съжалявам, обаче темата ти изобщо не е за този форум. Преди да пуснеш такава тема, прочети малко и прецени изобщо дали е уместно да пишеш тук цитирам: "измъчва ме страшен страх от бременността и раждането ама направо страха се е вселил в мен и ме обсебва". Тук момичетата се борят и минават през такива неща, само и само за да стигнат до най-голямата си и съкровена мечта, а именно да станат майки. Представи си колко сили трябват на всяка една жена тук, за да не се предаде след поредната неуспешна процедура, да събере сили (и средства), да вдигне глава и да продължи БОРБАТА. Аз им се възхищавам на всички, и им пожелавам по-скоро да успее всяка една от тях, защото те наистина заслужават да бъдат майки. На теб пожелавам да вземеш правилното решение за себе си, но мисля, че тази тема трябва да бъде преместена. Не й е мястото тук, защото на мен лично ми звучи глупаво.

Кети мога да кажа че никога не съм изпитвала страх от бременноста, но преди години с мъжа ми все си мислехме че е рано. В един момент решихме че сме готови за бебче, то пък не идва и така се изтърколиха вече 5 години отгоре. Така че реши и ако искаш да бъдеш майка почнете по-рано, защото не винаги става тогава когато си готов или когато го поискаш. Не е като да си поръчаш нещо по интернет и да ти го доставят след седмица или две.

А относто мястото на темата в този форум, напълно подкрепям Обичана жена..

Нормално е да те е страх. Предполагам всяка една от нас се е страхувала в определени моменти, било то преди бебеправенето или през бременността, да не говорим пък за дните преди раждането. Сигурна съм, че и мен ще ме е страх.
Хората обикновено се страхуват от неизвестното, от новото, от промяната. Но това са нормални страхове, свързани с ежедневието ни. Не им позволявай да контролират живота ти, защото годините си минават, а страховете ще стават все по-големи.

Страха ти вероятно е нормален, но погледни по-глобално, а не се втренчвай в себе си. този свят съществува имено заради бременеенето и раждането, не хиляди, а милиони жени са раждали и ще раждат, още повече са били и ще бъдат истински родители. Така, че това едва ли е нещо което е непреодолимо. Желаята ти успех в решението, което ти предстои да вземеш и наистина внимавай къде побликуваш темите си. 

Благодаря на всички за позитивните отговори.извинявайте че Ви подразних с темата си.явно действително тук царят други настроения и действително темата ми не е за при Вас.извинете оттеглям се

Всеки има страхове......причините са различни.....но се преодоляват
с времето и продължаваме напред !
Въпроса не е до дразнене или настроенията тук
Просто тук страховете са от друго ествество...
Затова не се засягай, а за момент само се постави на мястото на някой от
тук и неговия страх.....кога и дали ще е майка......тогава ще разбереш
пожеланията никога да не усетиш този страх, а да преодолееш своя и да
си най-щастливата майка на света !
Успех !   

Ketti, мила, аз ще ти разкажа накратко моята история. Имам момченцена 3г., накрая на бремеността получих много, ама наистина много тежки усложнения, казвам го не , за да те плаша, а за да разбереш колко силно е майчиното чувство. Родих секцио, когато се събудих, едвам дишах, имах 3 системи едновременно, но изобщо не се и сещах за моите болки, питах само за бебето ми. Не можеш да си представиш колко силна съм била в този момент, не съм се оплаквала, не съм мислила за себеси дори за миг, единствено ме интересуваше детенцето ми. Толкова е силен този инстинкт да бъдеш майка, че забравяш себе си. Не се страхувай, няма нищо по-хубаво на този свят от това да станеш майка. Светът ти се преобръща по един прекрасен начин. Ние вече 2 години се борим за второ детенце и нито за миг не сме си помисляли да се отказваме. Така че според мен действайте и успех от мен!

И мен ужасно ме е страх от всичко.

Е не е чак толкова страшно
Може да е тежко в някой моменти, но не е сташно. Страха е предимно дали ще го докараш до края и дали всичко с бебо ще е наред, поне при мен беше така. А иначе момичетата правилно са те посъветвали да почваш, защото колкото за по-късно отлагаш толкова по-трудно става, това и аз от личен опит го знам.
Така, че смело скачай напред и успех със бебеправенето

честно казано и аз се страхувам и дали ще го докарам до край и дали всичко ще е наред и от раждането,даже ужасно много се страхувам,но повече от всичко на света искам да си имам бебе и съм готова да посрещна всяка болка,викам си деца по на 12 -13 г раждат та аз ли няма да мога,ами за най-малката майка на света какво ще кажете само на 5г милата

И мене ме е страх,понеже вече имам 3 неуспешни бременности. Аз още лекувам последиците от тях,а вече минаха 2-3 г. от последното ми забременяване.