защо не искам да осиновя цигане............

Не е нито толкова ужасно нито пък срамно.Говорила съм и споделяла само със мъжът ми.Аз самата даже не знам как да го обясня с думи,нямам нищо против самите деца,нито са грозни,нито глупави.Просто аз съм си смахната и вижданията ми относно определени неща са различни от тези на другите.
Уффф как го обясних и аз само.

Аз рядко пиша, ама хайде да се изкажа. Подала съм си документите и чакам обаждане, и ще ви кажа че момента когато се разплаках при разговорите със социалната беше при представата, че влизам, виждам детето и трябва да кажа взимам ли го или не. Още съм в ступор от мисълта как можеш да избереш дете! А ако не можеш да го приемеш? На теория бих обичала всяко дете, на теория бих опитала да дам всичко което мога на което и да е дете... На практика аз и мъжът ми нямаме никакви претенции от какъв етнос ще бъде - да аз бих гледала и обичала циганче и за мен няма никакво значение. Няма човек наоколо обаче, който да не се изказа за гена (имам предвид добронамерените и интелигентни хора около мен, които са ми близки а не всички с които аз и то ще трябва да се борим). Дори майка ми на която казах, че много е вероятно да има такъв произход и тя нищо не каза, като си изпусне нервите плаши 4год. ми племенник че ще го вземат циганчетата! Как ще приеме това дете моето; какво отношение мога да очаквам при това положение от всички останали към него? И нямам предвид близките ми защото съм сигурна че ще го приемат. Затова съм написала че искам да осиновя циганче, ама да не му личи!..И от сега съм се замислила, че ако не успея въпреки всичко да опазя детето си от нашето велико комплексирано общество заради него(детето) ще се махна от България.

благодаря ви пак. за доверието.
обичам ви.


ивке, не си смахната. просто си откровена. да пукна, ако ми мине и най-слабата мисъл да те съдя.
благодаря ти специално.

Единствената причина да не осиновя подобно дете е защото семейството ми (родители и свекъри) са по-консервативни. Опасявам се, че дете от ромски произход ще бъде неволно дискриминирано. Милото детенце вероятно ще сравнява постоянно отношението към него и биологичното ни дете от страна на баби и дядовци.

Разбира се, моето разбиране за осиновител не е, че взимаш дете, което ти е удобно. Моя и на съпруга ми задача ще бъде да тушираме тези настроения докато детето и роднините се адаптират едни към други. Дори и цял живот да имаме разговори на тази тема аз съм готова да ги водя за сметка на това да изведа една душица от институция. Бих осиновила дете независимо от цвета на кожата и религиозните вярвания на родителите му (ако са известни).

 

Ще приемат детето ти така, както ти наложиш да го приемат. Ако усетят майката в теб, готова да защитава СВОЕТО ДЕТЕ, всички ще го приемат като ТВОЕТО ДЕТЕ. Повярвай ми, знам какво говоря, защото съм преминала през този участък от пътя.

Извинявам се за спама

  Благодаря ти, знам! Но когато не съм до него?!...

Тук не можеш да го предпазиш от обществото. Но съвсем не е  задължително. Децата не растат в саксия. Различните хора са такива не само на база расова идентичност. И всички те оцеляват. Някой се справят дори по-добре от т.нар нормални членове на обществото ни. Различието възпитава и тренира редица  ценни качества, които помагат за по-лесна нататъшна адаптация и допринасят за успешно личностно развитие.
Представете си, че осиновите дете с български произход. След 2-3 години се оказва, че това дете притежава нещо, което го различава от останалите. Дали по-малко подигравки ще отнесе, от колкото ако е било с ромски произход? Едва ли. Обществото ни е нетолерантно на много нива. Никой и нищо не ви дава гаранции, че детето ви ще остане в графата на "нормалните", според обществото, хора.

Абе така е, но ще го гледат различно. Веднъж ще го гледат различно, защото е осиновено и втори път, защото е от друг етнос. Огромно значение има и мястото. Ако е в голям град, има шанс да го приемат и да живее почти нормално, но ако не е... Не е само до подигравки. Ами ние станахме известни със смъртен случай на циганче, просто защото лекари не искали да го прегледат в почивен ден, а не искали защото е циганче. При положение, че лекари делят на черни, бели, жълти, розови и т.н., какво смятате, че е обществото? Точно заради тази закостенялост и нетолерантност съм се срамувала много пъти, че съм българка. Но тук и градът ни е такъв - не е нетърпимост, а война. Тук цигани убиха българин за едно прасе. Тук всяка нощ банда цигани обикалят улиците, причакват българи, които са сами и ги пребиват. Тук осиновителите цигани държат на "чисто циганче". Само дето при тях осиновяванията стават по-бързо и никой не ги обвинява в дискриминация. Ако тук българин осинови циганче или обратното, няма да са нито с едните, нито с другите, ще са презирани от всички, унижавани от всички и отхвърлени от всички.
Това е истината, колкото и да си затварям очите и да казвам "всички деца са равни", за обществото те няма да са такива. Не и в следващите 50 години, а и за по-нататък се съмнявам. Манталитета ни е такъв...
И как да причиня това на собственото си дете? И няма ли то един ден да ме мрази, че съм провалила живота му?

Не, не считам, че е морално и легитимно да се иска доказан български произход, както не считам, че е морално и легитимно да се иска доказан цигански, турски или какъвто и да е.
И не съм отказвала деца - приех първото, което ми предложиха.
Не е толкова лошо, че осиновилите "чисто" българче спят спокойно. Много по-лошо е, че майки изхвърлят децата си и спят спокойно.
И да - длъжни сте да приемете, че за другите хора има и друга истина. Не може всичко да се вижда само през собствена призма. Твоят клейдоскоп е много красив и шарен, и светъл, но в моя картинката е друга. Ела, погледни го и ще видиш, че и моят е истина, въпреки че е съвсем различен. Защото ако не можем да приемем чуждата истина, това не означава ли, че сме коне с капаци? Като не можем да приемем различното мнение, как да приемем различните хора?

Не искам,защото тогава и за непознатите по улицата ще е ясно,че детето е осиновено.Поради същата причина не искам китайче и негърче.Смятам,че когато поотрасне ,детето ми трябва да има избор и само да преценява с кого да сподели,че е осиновено и с кого-не.

По същия начин звучи  въпроса "защо не искам да осиновя дете". Всички познаваме хора за които това е абсурдна идея и продължават да живеят сами и да "си страдат". Добре е, че се говори- един да узрее - добре за всички.

Здравейте, бих искала и аз да споделя какво мисля по въпроса. Според мен осиновяването е процес, при който едно детенце трябва максимално лесно да се интегрира в едно чуждо семейство. Мисля, че това става най-лесно когато родители и деца са :от една порода"-грубо казано. Иначе през целият им живот ще ги преследват погледи, клюки, подигравки и др. Дали от това ще спечели горкото детенце? Дори и то да се чувства прекрасно вътре в самото семейство, какво се случва когато излезе навън? Когато тръгне на училище? Според мен на това семейство ще му бъде много по трудно да превъзмогне загубата на детето.

Зарових се и в стари постове кой какви претенции и желания има и открих много интересна статистика:

На доказан български произход държат преди всичко по-младите жени кандидат-осиновителки - под 35 години (с изключения, разбира се) и мъжете. Зрелите жени, дори и да са пристъпили към акта за осиновяване с изисквания за произход, много по-бързо узряват за идеята, че осиновяват дете, а не българче, турче, цигане, китайче, негърче и т.н.

Не можах и не мога, защото АЗ имам бариери, които не мога да обясня рационално. Не ми е виновно нито обществото, нито мъжът ми нито съседите. Отговорността си е моя. На тоя етап мисля, че изборът ми си е бил правилен

Вече нито ме е срам от това, нито се чувствам виновна.

за да не редактирам....

раделянето на

хора имащи изискване за произход (предполага се егоцентрични и неморални) срещу хора нямащи такова изискване (предполага се добри и широкоскроени)

е абсолютно еквивалентно и построено на същия принцип като

хора отхвърлящи за себе си идеята за осиновяване (предполага се егоцентричнни и неморални) срещу хора, които искат да осиновят (предполага се добри и широкоскроени)


кому е нужно това

ами не е баш така. с искащите и неискащите да осиновят. сравнението не е правилно.
да, деца има много и може би трябва да има и повече осиновители. но се оказва, че се чака много, което ще рече, че са достатъчно осиновителите.

деца обаче в домовете има. около 8000 по официални данни. деца, с неуредени документи, тях няма как да ги осиновят. но останалата част са деца, подлежащи на осиновяване.
считам, че обществото е длъжно да предприеме нещо, а ние сме част от него. и да, длъжни сме. както сме длъжни да спазваме законите.

аз  не ги спазих, срамувам се и не бих го направила пак. научих си така да се каже урока.

затова считам, че е нужно. децата от ромски произод почти никой не ги иска, това е факт. но те са наши деца и след като сме тръгнали да осиновяваме и искаме определени деца, загърбваме този проблем, което не е правилно. оправяме нашите си неща както ни харесва, но сме членове на обществото. и прибягваме до добрите страни и ги ползваме, но лошите оставяме да им бере друг гайлето.

важни са доводите, защото могат да дадат представа за начина на мислене на един цял народ, в една държава, в която вашите деца ще израстнат и живеят.
асизмът е бич, той е отговорен за едни от най-тежките престъпления срещу човечеството. няма как да ми е все едно.

когато реших да отглеждам дете, поех на гърба си и отговорността за него. не ми е все едно в какъв свят ще живее. и както ще я науча да спазва законите, защото така трябва, така ще я науча и да не дели хората. не може човек да е морален и честен избирателно........