защо не искам да осиновя цигане............

Сега... не ми се сърдете, но понеже виждам, че напоследък сякаш има малко повече спокойствие относно тази тема и то, тема - пълна с доста смели оценки, аз също ще добавя някои неща, на база личен опит.
И като казвам личен опит - нямам предвид децата си, защото те носят ромско в себе си, колкото и аз... даже не знам дали не е по-малко. На мен поне ми харесва откровено циганска музика, а на тях не. 

Живея от почти три години на място с много ромски семейства.
Също така и с много български.
Мръсно е, шумно е.
В началото, водейки се от клишетата и наложилите се етикети и аз отсъдих: на тях ще да се дължи! (на ромите, естествено!)

Да де, ама времето взе да минава... аз очи и уши имам.
На ромите прозорците им светят от чистота (определено на един доста голям процент!), пък българските... не толкова.
Оказа се, че боклуците си хвърлят на земята нашите - българските дечица. Купи си вафла и цоп, опаковката на земята...
Скандалите и шумотевицата... аха, ромите като се заженят и минат, та врътнат един кючек пред блока, па после си заминат.
От апартаментите на нашенци и долустоящата кръчма, пълна с български мъже, които неизвестно откъде намират ежедневно пари за пиене, но инак са социално слаби и безработни, се носят пиянски скандали до ранните часове...

С което не казвам: "те" са по-добри, а ние - не!
Но някак не ми се връзва.

Няма роми, няма наши. Мързеливия, пасивния, смачкания човек е един и същ, независимо от етноса си.

Факт, който не може да се отрече, обаче е, че на един искаш да изплува от гетото циганин, му трябват в пъти повече усилия. Било заради средата, било заради за предубежденията на нашенци. Щото някак отвътре те кара да си кажеш: Абе, чист, културен, ама... циганин, знам ли го...

Инак гледах наскоро един интересен филм.
Тематиката е съвсем друга, но пък доста показателен беше изводът на един учен, който дълги години защитава тезата, че гените определят всичко!

Изолирал стволови клетки, които разделил в три петриеви панички като във всяка сменил средата. Едни и същи стволови клетки!
В първата те образували кост.
Във втората - орган.
В третата - нещо си, не помня вече...

Шокиращият извод - на вас!
Гени ли?! 
Среда, просто среда.

Прав е бил другаря Маркс-бита определя съзнанието!

С Маркс ( на мен не ща да ми е другар) не съм съгласна, но с Дар за Мен категорично.

Лежах в Пирогов преди 10 години в урологичното отделение. Циганката Ася, едно момиче от дом, две чистокръвни български лели и моя милост. Единствените, които се къпехме по 2 пъти на ден бяхме циганката Ася и аз. Единствената, която всеки път, когато сложеше нещо в устата си, отделяше половината за детето от дом беше циганката Ася. Аз, префърцунената се усетих чак на втория път когато я видях. Умрях от срам ... и започнах и аз.  Ако не беше тази жена, сигурна съм, че нямаше и да се сетя да деля с това момиче.  Двете бели лели пуфтяха презрително всеки път когато Ася минеше покрай тях  и завъртаха очи към тавана. Тя въобще не ги забелязваше говореше с момичето, решеше го и го разпитваше за дома. Детето беше с умствена изостаналост и Ася мърмореше срещу световната несправедливост. Един ден мъжът на Ася и две момчета от общо петте й деца дойдоха да я видят. Белите лели щяха да получат удар. Момчетата бяха чисти, спретнати и много притеснителни. Ася ги запозна само с мен и момичето  и аз щях да се пръсна от гордост. Забравих да кажа, че Ася беше с изваден бъбрек и от нея висяха маркучи и торбички. Явно мъжът и разказа нещо, което първо страшно я притесни, а после ядоса, защото тя събра решително маркучите и торбичките, подбра ги с халата си и напусна стаята с такава решителна стъпка, че дори белите лели забравиха да се нацупят. На излизане ми кимна и каза да предам на докторите, че имала работа, която не търпи отлагане и ще се върне в първия възможен момент.
Върна се  ден и половина по-късно все едно е била до съседния ъгъл и ми разказа, че най-големия й син, в момента в казармата, се влюбил безпаметно, избягал и цяла седмица ни се чул ни се видял, защото обикалял къщата на любимата. Не помогнали нито заплахите на баща му, нито заповедите на ротния. Наложило се тя да се намеси. Намерила го зареян  до оградата на циганската красавица. Нашамаросалага едно хубаво за да му избистри погледа, хванала го за яката и го завела в пред вратата на родната казарма. Там, по халат и с висящи от нея маркучи,  го предала право в ръцете на командира, когото нахокала, че от него генерал явно няма да стане, след като един редник не може да командва.  Ротния успял само да удари пети и да отдаде чест  засрамено и Ася вече пътувала обратно.
Та това е ... като се заговори за цигани винаги се сещам за Ася...
моята неспособност не е рационална

Много, много сте прави Fussii  и  Дар за Мен,
аз имах предвид тези просещите, които 90% са цигани.Коментара ми е по повод бонбоните от магазина на коколино и поста и............нали се заформи интрига, та по неин повод се изказах.Иначе е вярно, че не може да заклеймиш един етнос като цяло и да го сложиш под общ знаменател.Хора разни, наистина съм виждала роми, много по-чисти и спретнати от нас, българите.Въпреки всичко това са си изключения, нека не си кривим душата, не са преобладаващи, нито дори наполовината чистите, честни и спретнати и работещи цигани...............................................и тез по ъглите, спирките и пред църквите дето просят са си болшинството от тяхният етнос.

да бе, така е ... аз също си придърпвам чантата когато видя група циганки, всяка със здравец в ръка и огромно желание да ми гледа...
Мисля, че  бедността е в дъното на повечето  беди.
А иначи, наблюдавам, как тази тема мина от първоначалния й замисъл премина в това какви са циганите по принцип ...

Лично за мен има едно огромно постижение  - рациото ми вдена, същината на репликата:   за авторката