Наборската ни дружина казва чао на детската градина - отчет на 2002

Искам да ти кажа, че аз от първи клас съм била със завързан на врата ключ на ластик и единствено тате ме караше сутрин на училище. След което съм се оправяла сама, а и тогава нямаше микровълнови....    Притоплях си яденето на печката... А сега съм си купила "заключващи се" котлони и не й давам да припари до фурната, че недай си боже да се изгори ... Ами лятно време, кръстосвахме целия квартал, да не кажа целия район, и кой ме е знаел къде съм.... Да не продължавам да си припомням, че ще започне да ме гони носталгията по безгрижното детство 

violetblue по повод кръстосването имам спомен от първи клас. Мен ме е гледала основно баба ми. Моите родители ме взеха в първи клас и ме върнаха обратно на баба в 4-и. Та аз съм първи клас лятната ваканция и играем навън до сред нощите. Моите хора правили из къщи каквото правили и отишли да си лягат. Тогава се сетили, че нещо им се губи - аз. Тръгнали да се обаждат на съседите на баба ми, баба още нямаше телефон и да питат аз там ли съм. Изкарали акъла на жената в 11,30 вечерта мен ме няма а те ме търсят у тях. Като разбрали че и там не съм почнали да обикалят квартала. Аз с още няколко такива като стоим сврени под един огромен като шатра храст и си разказваме страхотии. Като толкова сме се наплашили едни други, че ни е страх да си тръгнем.
А сега, аз досега не съм оставяла Детелина и за минута сама в къщи, нито пък е излизала от дома без мен. И май няма скоро да се престраша за нито едно от двете.

Здравейте! Малко хаотично ще пиша, но така е като не влизам редовно.

Деспина, по този повод ситуацията при нас е същата - естествено също смятам, че детето ми е умно , бързо запаметява, артистична и сладкодумна е. Но вероятно е такава само вкъщи. В градината й дават второстепенни роли, кратки стихчета и пр. Аз също подозирах нещо такова като теб, въпреки, че смея да твърдя, че взаимно се уважаваме доста с госпожите й. Ще разкажа случката, която ме светна, че вероятно детето се държи по коренно различен начин в градината и я водят други ценности. Та:

Малко предистория: Мария никога не ни е лъгала. Винаги идва и казва абсолютно всичко и много добре знае, че когато направи нещо и го каже никой не й се кара, не я наказва и пр. Естествено, колкото и да ме е било яд, стискам зъби и спазвам това желязно правило - признае ли си веднага, само говорим и обсъждаме ситуацията, без никакви лоши последствия. Това прекрасно състояние продължи до раждането на бебето. Ревността при нея се прояви с малки, дребни лъжи, които нямаше никакво основание да изрича, защото бяха за неща от типа - изяден бонбон и пр. дреболии, за които никой не й прави проблем. Няколко пъти говорихме, изяснявахме кое, как, защо и пр. Като последният път й казах, че ако ме излъже още веднъж, просто няма да й говоря, толкова ме обижда това, че ми няма доверие. И в този дух...
И такаааа до един момент, в който започва подготовка за някакъв празник към общината, съответно участват всички детски градини с различни отбори. Мими започва да подхвърля вечер, така между другото, че я включили в спортен отбор, а тя не искала. Не може да скача, щяла да ги забави и провали и т.н. И на третото подобно споменаване аз решавам да видя в какво точно се състои това състезание и толкова ли  е страшно - и всяка вечер нареждаме препятствия в нейната стая, разиграваме щафети, скачаме (и аз барабар със секциото ), само и само да види, че се справя и наистина няма нищо толкова сложно. На следващите репетиции я хвалят, че тича бързо и тя е щастлива, иска пак да се упражняваме вечерта и така до един ден, в който идва от градина и с тъжна физиономия съобщава, че са я включили в резервите и не е сигурно дали ще участва. Тук аз скачам на два крака, подковавам цяла нощ съпруга ми (защото аз не мога да отида с бебето), как тези г-жи ще ми комплексират детето, какво искат - да им платя ли, малко ли жестове съм правила през годината и пр. и пр.
На сутринта баща й (добре, че е благ и спокоен), говори с една от учителките, която в един момент извиква нашата любима дъщеря да каже каква е истината и се оказва, че тя сама се е отказала от състезанието, защото най - добрата й приятелка не е в отбора... Излишно е да казвам какъв срам, ужас, паника, безпомощност и не знам още какво изпитах... И слава Богу, че не отидох аз, защото така емоционална и хормонална такива щях да ги наговоря, че да не се погледнем повече с целия персонал.
Не й говорих цели 4 дни ( как издържах и колко ревах само аз си знам), и засега поне няма такива изцепки. Но разказах всичко това, като доказателство, че не винаги знаем какви ги вършат децата ни извън вкъщи и с какви "морални" подбуди.
Така, че Деспина, може детето просто да се притеснява, или да не й се говори пред публика, или също да е вярна на някоя приятелка и да иска стихче, колкото нейното... Не си вкарвай такива представи, защото са прави момичетата, че и детето ще ги усети и ще си ги лепне!

А, за оставането сама вкъщи - за мен също е абсурд на този етап! А аз живеех по цял ден сама от 7- годишна, и дори една ваканция във втори клас, поставях всеки ден инжекции на болните си баба и дядо.  Майка ми е била луда да ми се довери.
Но, според мен Мими не е готова за този етап и сигурно донякъде и за съм виновна.

MamaZ , много хубаво си написала всичко!   
Децата в къщи са едни, но не сме на 100% сигурни какво правят, какво казват и как се държат в училище..... Те си минават през различни периоди и етапи - вярват повече на другите, подвеждат се, доверяват се и т.н.
И ние в къщи уж мн. си говорим и обясняваме, но щом някоя нейна приятелка й каже нещо, значи тя е правата  Това е!


 
И с мойто дете е така и определено аз съм виновна!  Но в крайна сметка - всичко с времето си. Не трябва да се отчайваме!

Иржи, да така е, и аз съм съгласна, че децата вкъщи се държат по един начин в детската градина по друг. Убедена съм. Това, което успях за толкова години ходене на градина е да науча дъщеря ми да ми споделя ежедневието си като на приятел. Казва ми и лошото и хубавото. Радвам се, че успях да я науча дори да си признава за магариите, които понякога върши. Вкъщи си говорим вече  всеки ден за приятелите, за постъпките, за момчета....аз и давам съвети какво бих направила на нейно место, понякога съчувствам и т.н. И все пак не изключвам варианта да подражава на децата, да се води по тях  въпреки, че е властна натура.

Напълно съм съгласна че на моменти ние не познаваме децата си.

Mamaz,много добре си описала всичко!  И си права!Аз не съм се сблъсквала с неопровержимо доказателство,че детето ми е различно сред другарчетата в градината,но горе-долу съм наясно!Знам например,че Макс е много властен към връстниците си,дори братовчедка си се опитва да командва,а тя все пак е на 10 и половина!Добре,че е тактично момичето и всячески се старае да му угоди!Аз,ако бях на нейно място,нямаше да го погледна !Понякога синчето се прибира от градина и започва да се жалва,че никой не иска да играе с него,веднага ми съобщава,че много я мрази тази градина и т.н.Колко съм му говорила,какви ли не примери съм му давала,едно време беше луд по Франклин,има дори и книжка"Франклин командва в игрите"май се казваше или нещо от сорта.Чела съм му я сигурно 100 пъти,обяснявам му,че и той допуска същото поведение,уж за момента ме разбира и се съгласява с мен,ноо на другия ден чувам как командва приятелчето си!Все едно на стената съм приказвала!
А относно въпроса със самостоятелността на децата-нужна е смелост,да го оставиш само,да го похвалиш после!Тази година,откакто се е запролетило,Макс и 4-5 негови връстничета играят сами навън.Дори снощи и миналата вечер бяха до 21.30 навън,като ,естествено ги проверяваме периодично.Но,както казах в един преден пост,живеем в спокоен квартал!

Всеки родител иска детето му да е лидер,но нещата не винаги стават, така както искаме ние.И аз си мислех ,че моята е "водачка" на момичетата ,но истината се оказа различна ако трябва да се спасява някой викат моята принцеса но само в този случай.Децата са много различни у дома и в градината-за мен, който си мисли, че познава поведението на детето си (не детето а постъпките му когато е няма мама наоколо) е в голяма заблуда.Това е моят собствен опит.Изказвам лично мнение и се надявам да няма обидени!

Ох не твърдя, че познавам поведението и в градината. Просто си правя разни изводи от това което виждам като я вземам и от това, което чувам от нея и от другите деца.
MamaZ , и аз имам една подобна случка със състезание от миналата година. Детелина упорито твърдеше, че бяга бързо и ще ходи на състезание между градините след два дни. Добре, ама в деня преди състезанието беше с хрема и аз я спрях от градина. Когато трябваше да бъде състезанието отиваме с нея да вземем брат и от яслата. Вземах го по обед, а ходим двете, защото няма на кого да я оставя. Там срещаме децата с учителката готови да тръгват за въпросното състезание. Аз изказвам съжаление, че Детелина ще пропусне, а учителката ми отговаря, че тя по начало е нямало да ходи, защото не е достатъчно бърза и не става. Оказва се, че детето е приело желаното за действителност. Забелязвам, че и сега продължава да има доста висока самооценка, която не се покрива с реалността, което според мен е притеснително и не знам как да реагирам.

Aз познавам майка, която е на мнение, че лидерството е лошо качество.
С това съм съгласна.
Аз не бих и подтиснала самочувствието.

Ако знаете как искам моето дете да има по-голямо самочувствие и честно казано доста се притеснявам заради това като почне училище как ще се справи с новата обстановка.В детската градина благодарение на учителките си е създала що годе самочувствие но като попадне в новата среда как ще е не зная.Пред блока с нейните приятелки понякога се чувства доста изолирана ,защото е най-малката и типична детските неща които ги вълнуват-скачане на въже ,игра на федербал и др. моята дъщеря не може да играе с тях и се чувства кофти !А така искам да и вдъхна малко повече вяра във себе си!
Трудна работа е да си родител да виждаш как пренебрегват детето ти понякога и да не смееш да се обадиш за да се научи да се бори сама....не че не взимам страна но гледам да е в редки случаи когато е изключително наложащо!Защото така ще свикне пък мама да се оправя и ще стане още по-слаба,пък като е толкова чувствителна...а каже те ми как да постъпи човек!

Аз мисля, че има разлика между самооценка и самочувствие. Поне като гледам Детелина как се държи, а и като съдя по себе си.
Това, че си мислиш, че си много добър в нещо не винаги може да ти даде куража, необходим ти да отстояваш това и да го показваш на другите. Аз не искам детето ми да е лидер. Просто не искам да е някъде на дъното на блатото. Заради проблемите си с теглото съм прекарала цялото си детство в отбора на аутсайдерите, въпреки отличния си успех, а може би и заради него.(Това води до много комплекси и проблеми и до сега)
В случая обаче не става въпрос за мен, а за Детелина, която въпреки че си мисли, че знае и може, е доста плаха и свита.  Тя не се различава от връстниците си и би трябвало да мога да я науча как да отстоява себе си и да не се оставя да я избутат.
А аз не успявам да се справя с това.
Ако вие знаете как, кажете.

Деспина,едва ли някоя от нас би могла да ти каже как да я научиш,не е ли в кръвта й,просто трудно една майка би успяла да й го наложи!И аз не мисля,че да си лидер сред връстниците си,е нещо кой знае колко хубаво!Просто искам детето да има приятели,които да го обичат,а не да се чувстват подтиснати в негово присъствие!

Despina, мнооого добре те разбирам. Моето детство беше същото! Дори и родителите ми ме обиждаха несъзнателно, уж на шега, и сега ги питам с кой акъл са ми говорили така. И когато се роди Мими я възприех още от родилната стая като отделна личност, която трябва да ценя. Дори беше много смешен, именно първия път, в който ми я донесоха в стаята - аз я гушнах и започнах да й говоря, да я питам как е, и разни подобни глупости... Една мама с второ раждане в стаята ме изгледа косо и ми каза: "Тя няма да ти отговори, вземи я нахрани, това ти е работата сега." 
И така до ден - днешен, все се опитвам да говорим, да споделяме, да я хваля и поощрявам. В един момент стана много самоуверена - дори и с опасностите, за които я предупреждавах заявяваше, че ще се справи без проблем. 
Напоследък забелязвам, че за някои неща се чувства неуверена и съответно плаха. Има и друг проблем - желанието й винаги да се справи блестящо или да победи в някоя игра. Това, обаче, води до моменти, в които не иска да се захване с нещо, защото усеща, че няма достатъчно ресурс да се справи и я страх от провал.
И аз все се чудя къде е границата между това да градя добра самооценка, но и да не я правя максималист на всяка цена. Сега има известен пробив, откакто тръгна на пиано. Например, заявява спокойно: "И да объркам нещо, няма страшно, аз се уча".
Преди не беше така - не искаше да свири, за да не сгреши.
Така, че и аз още се лутам. Но се надявам, че ако има една добра основа на любов, доверие и радост от постигнатото от нея, вместо укори за това, което не е направила, сама ще си намери баланса.

И Марти е такава- не се страхува. Все иска да се докаже, че може. А с желанието и непременно да побеждава винаги в игрите се борим от зимата. Започнахме да играем семейно игри вечер като никой не и се дава. И тя свикна с мисълта, че не винаги трябва да е на върха в игрите...беше трудно, но се получи. Сега е един достоен противник когато играем семейни игри, няма цупене сръдни и драми.