ще кажете ли на приятелката си ако знаете, че съпруга и изневерява?

можеби не

Казвам моментално. И очаквам същото отношение от тях.
Ако попадна в ситуацията съпругът ми да ми изневерява, а приятели/ки да знаят, но да си траят-ще съм до там с тях. Често премълчаването на истината е равнозначно на лъжа.

П.С. Логично приносителите на лоши вести ги убиват, но по-добре да си обтегна отношенията с някого, когото имам за приятел, отколкото да знам, че го лъжат така...

Ами наистина се опитвам да разбера жените, които твърдят, че не искат да узнават ако мъжът им изневерява, но някак си за мен остава абсолютно неоправдано подобно безразсъдство. Първо е крайно недостойно това за самите тях и очевидно проява на слаб характер и воля. Смятам, че всяка уважаваща себе си жена би трябвало да бъде достатъчно силна и предана на себе си, за да посрещне открито и отговорно един такъв унизителен за тях проблем. И именно изхождайки от тази слабохарактерност и страх от известното се предполага, че този тип жени са по - склонните в случая, вероятно да приемат и простят разкритата изневяра.
Но на мен би ми било интересно, същите тези жени, да ми помогнат с решението и на следния казус.
Ако примерно вашата дъщеря е лудо влюбена в своя съпруг и вие случайно разберете за неговите креватни забежки, за които тя едва ли подозира - как бихте подходили в случая, знаейки, че тя също е на мнение, че по - добре е за една жена да не разбира ако мъжът изневерява. Бихте ли могли да живеете спокойно с мисълта, че това мъжкарче умело си я играе, докато вие самите и хората около вас знаят очевидното, но само тя е в невидение за случващото се и сляпа за любовта му. Предполагам, че и тук намесата от ваша страна също би била неуместна и би се изтълкувала като грозна постъпка.

Зависи, ако я виждам щастлива и отношението му към нея и децата им е добро, няма да и казвам. Защо да и вгорчавам допълнително живота. Той може и моментно да е залитнал, а ако не е , драмата така или иначе ще им се случи, защо да бързам да нося лошите новини. Освен това, никой не знае за какво точно става дума. Това, че е видял нещо си не го прави автоматично наясно с цялата ситуация и информация. А кой и на какво умело си играе, не е мое работа да преценявам. Щом една жена сама не може да усети, че мъжът и и изневерява, значи това поведение по никакъв начин не и се отразява, защо трябва да и го спомена и да променя усещане за неща, които до сега тя няма?

Аз съм от хората, които са научавали за изневяра на приятел на моя приятелка. Е, не и казах, и до сега отношенията им са чудесни и живеят заедно. Било е някакво моментно увлечение, което е приключило. Нито тя страда, нито нашите отношения с нея са се променили, нито бих намекнала някога по повод и без повод, че това нещо се е случило.

Защо да е безхарактерност... По тази логика пък казването е клюкарщинка, типично женска  Жените и без това са нетърпеливи бъбривки. Виждам мъжа й и псевдовъзмутена тичам да й кажа. Или искаш да кажеш, че като го видя аз ще съм също толкова смазана колкото ще бъде тя  Глупости! Значи.. недей да търсиш логика коя жена как би постъпила. Няма логика. Всяка една е изградила мненето си на база на комплексни неща и случки от живота й. Така че не може да се каже дали е безхарактерна или клюкарка. Просто не бива 
За дъщеря ми... ама чакай сега тук обсъждаме приятелки, струва ми се. Отношенията с дъщеря ми не са и никога няма да бъдат такива като с най-добрата ми приятелка. Майката е толкова силно емоционално свързана с детето си, че може и глупости да прави в името на неговата защита и добро. Това си е инстинкт. Нямам идея аз как бих постъпила. Сигурно първо ще го убия, а после ще й кажа защо  Но както и в случая ако мъжът ми изневери в момента не бих се наела да прогнозирам какво точно ще направя. Аз по-горе го казах по повод постинга на Бърди, че избягва да пише в тия теми. Смятам, че и двете страни в спора трябва да разберат, че нещата не са крайни, а имат нюанси. Съответно и реакцията на тия нюанси би била различна.

Незнам, можеби не

3. Вие какво бихте предпочели - да знаете или да ви се надсмиват и да ви съжаляват, но никой да не посмее да ви каже.

Виж, чисто и просто опитах да отговоря на едно твое запитване по начин, както аз го разбирам и приемам. Ако си беше направила труда да прочетеш някои от по - горните ми постове по темата, това тук щеше да ти е излишно да се хабиш да го пишеш, щото аз никъде не съм споменавала, че най - правилно решение би било ако споделиш на приятелката си за известната ти изневяра, защото - да, хората са различни и всеки по различен начин е склонен да тълкува и приема нещата.
И след като реши да добавиш и клюката за привкус - ясно, че твоите писанки са от гледна точка не на приятелството, а на "добрите познанства". А това, че при теб липсва съпричастност, солидарност, чувство за дълг и пр. (очевидно нямаш истински добра приятелка) вече е лично твой емоционален проблем, така че мога да проявя разбиране (тук се сещам за мъжката солидарност, която просто е завидна в това отношение).

То спор няма, че отношението майка - дъщеря е далеч по - силно и несравнимо с това на приятелката, но тук въпросът ми беше по - скоро към жените, които твърдят, че не искат да бъдат информирани за изневерите на своя съпруг, тъй като се засегна въпроса и за принципите. Ако детето ти смята като теб, че за мъжките изневери е по - добре да се незнаят, как би постъпила ти? Дали би изневерила тук на своите принципи и би и споделила, или би продължила да посрещаш зетя в къщи с усмивка, да му се радваш и гощаваш, да му правиш мили подаръци и т.н. докато целия град се присмива на гърба на неинформираната ти дъщеря.

Спрете с този присмех от целия град, ще си помисли човек, че за това живеете, да не би някой да ви се е присмял. 

Pebibals , ти пък веднага решаваш кой какви приятели има и му правиш психо портрет. Освен голямо честолюбие, его и тесногръдо неразбиране на различно мнение, друго не прозира изказвайки на глас подобни мисли по поста на Vache . 

Като си толкова принципна и непримирима към хората които изневеряват, ако твоята близка приятелка си хване любовник, ще и биеш шута, защото е една лъжкиня и не заслужаваща твоето великодушие и уважение ли?   

Не бе ,Паси,просто някои хора държат да влязат в ролята на господ и да раздадат правосъдие и възмездие според собствените си морални норми.

Pebibals, мисля че си изпускаш нервите, което опредлено е минус за теб. Аз не те нападам, просто разсъждавам. Не те познавам, както и ти мен. Както е видно мислиш, че имаш достатъчно опит разсъждавайки по дадена тема, да правиш обобщения и да даваш квалификации.   Моля те, опитай се да погледнеш малко по-далеч от носа си. Аз извадих своите изводи от темата, защото съм разумна и не просто разсъждавамм, а осмислям какво пишат другите.

За дъщерята и майката. Опредлено ако майка ми ми каже, че мъжът ми изневерява ще й повярвам. По същата логика по-която тя няма да се замисли дали да ми каже. Недей да принизяваш отношенията родител-дете до чисто приятелски. Това са най-чистите отношения без задни мисли. При приятелството колкото и да мислиш, че е истинско нещата може да не седят така.   А колко истински са били приятелите ти може да кажеш дето се вика на смъртния одър, защото всички отношения търпят развитие. Никога не бих подозряла майка си в нечисти мисли спрямо мен. Въпреки, че има и такива изключения, но те са много по-малко сравнено с приятелствата.

Паси е попитала

Аз ще доразвия въпроса... Ако имате приятелско семейство. И двамата са ви приятели, ама жената ви е по-близка и си има любовник дали ще кажете на мъжът й. когато човек е толкова приципен дали трябва да е такъв с цената на всичко. Бас ловя, че голяма част от привърженичките на казването не биха се намесили изобщо в гореспоменатата ситуация   Или женската солидарност е еднопосочна?  Май, май... сме по-склонни да оправдаем изневярата на близка приятелка отколкото на мъжа й. Ми как, той е идиот, той я тормози, така му се пада... ама не можем да приемем, че приятелката е невъзможно мрънкало и не му пуска, и човека си търси по-свястна жена. Моля последното да не бъде буквализирано, а прочетено между редовете.. за който го умее, де 

Бих говорила със съпруга и първо и след това с нея .
Да ще и каже не бих била истинска приятелка ако не и кажа .
А и очаквам това от всичките си приятели за мен.

Нямам такава близка или приятелка. За да ми е приятелка трябва да имаме еднакви възгледи. Ако реши да си има любовник - да е жива и здрава, но няма да ми е приятелка.

Тц, тц, тц... добре, че с приятелките ми също сме единомислени... щото ако реша да си хвана любовник и от нея ще трябва да се крия. Колко гадно, няма да ми остане нито една сродна душа да споделя колко е велик секса с любовника или какво ми е купил 
Сега сериозно. Честно казано изобщо не ми пука дали най-близката ми приятелка си има любовник, стига да не ме кара да правя неща срещу принципите ми. Т.е. да ме въвлича в истории, които не са ми присъщи. Живота си е неин, мъжа също. Отношенията ми с нея са много далеч и са независими от тия с мъжа й и любовника й. Съответно аз нямам място там. Както очаквам за нея да бъде същото. Не позволявам на външни за връзката ми с когото и да е субекти да се бъркат. Толкоз. Точка! 

Айде, тука ще прескоча коментара, че не си заслужава да се обяснявам за подобно изказване!

Аз ли нещо неправилно вдявам?!  Мислех си, че форумът и темите, които се задават в него са затова, всеки свободно да изразява и защитава своето мнение по различните въпроси, които го вълнуват и се споделят тук. Ако на теб не ти изнася факта, че се опитвам да намеря отговор на тема, която е провокирала любопитството и вниманието ми, то просто не се хаби с излишни и ненужни упреци, които с нищо не ми помагат да си изясня гледните точки на противоречивите мнения. 

Абе всяка сама си решава и отговаря за това, на кое дръвче да се нацепи. Да не ми е работа да и се меся за мокрите мераци. Ако това, че съм против изневярата и лично аз не мога да я приема, си остава последица за мен самата, нали така?! Тебе не разбирам това с какво те възмущава или засяга в случая! Въпрос на лична преценка.

П.П. Съжалявам, че поведението ми се е изтълкувало, като крайно нападателно и неприемливо за нечии сетива, не това очаквах да постигна разписвайки се в темата. Извинявам се на тези, които са се почувствали засегнати от моите думи, явно не умея да се обяснявам разбираемо в изказванията си.