Така и не успях да му благодаря, аз толкова силно плачех, че май го изплаших, или просто си е имал работа човека и след като е свършил едно добро дело си е тръгнал по делата незнам, но по късно се замислих и сериозно се уплаших, че можеше и да не ми го доведе, по какво ще разберат околните, че детето не е негово, вярно, че изглеждаше уплашено и дръпнато, но това мисля го виждах само аз.
След тази случка редовно го плаших с каквото се сетя и най- вече с полицаи, но с уговорката, че те са тези които прибират лошите и бездомните, водят ги в ареста където има наистина зли и безмилостни хора и ги оставят с тях сами в тъмната килия.
Толкова беше впечатлен, че до скоро искаше да става полицай.
Сега се сетих за едно друго момченце от случка преди дни. След като приберем чаветата от яслата се събираме в двора на градината и стоим до като се стъмни. Двора е хубав, тревичка, храсти, дървета и като цяло доста широк. Една от майките извика на дъщеря си да не се отдалечава, че там в храстите има меца, вече се здрачаваше и всички хлапетии на бегом всеки при майка си и за полите, но едно момченце в обратна посока да търси меца и къде е? та къде е? Как да заплашиш такова дете Колумб? Как и да не го заплашваш?
Олеле, изтръпнах докато прочета историята...
Крайно време е да започнат да се продават каишки / поводи за деца...
Веднъж съм ходила на пазар с дребния - ами, за да си избера зеленчуците и плодовете, да взема плика, да извадя парите, да прибера рестото... мушках си го между коленете, отпред, между мен и тезгяха, горкото дете от всякъде притиснато - сега виждам, че не е бил страх, дължащ се единствено на моята параноя... той бързичко изчезва... а като е пълно с хора... ужас, добре, че ти се е разминало само с уплахата, но...
ПП
Моето също би тръгнало да търси къде е Мечо.