Интересен дебат се получи
. Доколко и как се подпомагат младите хора,непознаващи друг начин на живот, освен в институция?! Трудностите в чисто психологичен аспект да преодолеят своя модел на поведение и да се адаптират в социума?! Да приемат, че са изоставени и не са били обичани, което е нанесло поражения върху изграждането им като личности?! и т.н.Всъщност , зад всички подадени като заявка нужди има едно послание:
"Ние съществуваме, имаме нужда от вашето внимание".
Вярно е, че няма как да променим една нагласа в тези младежи наслоявана след дълги години живот в институция,но можем да ги подкрепим и да ги насочим да преосмислят приоритетите си.
Не случайно в социалната политика на България е залегнало деинституционализиране и трансформиране на ДДЛРГ в центрове за отглеждане на деца от семеен тип.
Благодаря за вашите мнения

