МНОГОДЕТНИ МАМИ

        
Здравейте,здравейте!!!

Първо да се извиня,че не пиша често,но използвам всяка минута хубаво време,за да сме навън с децата.Малко ми  е трудно да тичам след малката вече,но се справям.Хич не съм домашарка и рядко се задържам вкъщи,а да не ви казвам за домакинстването... - остана някъде в девета глуха   Тази сутрин,след като накрая изчетох всичките писания от новата тема,седнах и написах един дълъг пост,който цък....и  изчезна...   Страшно се ядосах,но реших,че след разходката ще възпроизведа,каквото успея да се сетя...
 
Та като казах за разходките-в нашия град няма много места за такива-основно са центъра и парка,а за гората не може да става и дума,понеже непрекъснато вървят камиони към строящите се обекти,а и с корема ми а малко трудно да бутам количката по баира  .Ние си седим на пейките в центъра,а децата си играят на тревните площи наоколо и си намират разни боклуци и т.н. или в нашия случай...глисти   Те,гадините, можели да си живеят в човека и без симптоми... Една сутрин преди 2 седмици,докато аз си доспивах,тати реши да смени изцапания памперс на Ралица и да прекъсне преждевременно моя сън с крясък от детската:"Рениииииии,детето има глисти!!!" Аз скочих и изтичах да видя какво става   Няма да ви описвам гледката (беше само един,но и сега си го спомням съвсем ясно) ,само ще кажа,че вече си имам едно на ум   ,когато децата поднасят нещо към устата си.По принцип не съм от педантичните майки,които не дават децата да се цапат,бършат веднага падналите играчки,преди да ги дадат на детето тоново или тичат с мократа кърпа непрестанно след тях,но вече ще се старая повече Обадих се веднага на лекарката и сега децата вече са "чисти"

Моята бременност върви чудесно,бебката расте,аз наддавам в норми (11кг. за 8 месеца)-е не е като сестрата на маминка ваня,но за мен е екстра   ,гледам да не се ядосвам с каките,което все пак се получава от време на време и чакам да дойде момента.Съжалявам,че няма да мога да ви видя на срещата в Търново,но пътуването не ми е по вкуса.Във вторник идвахме до София на проверка за астмата и алергиите на Вики-бебето бушува през целия път,а аз си мислех,че като го клатим с колата трябва да спи... Иначе Вики е израстнала хранителните алергии и и остават само към котка и куче,но тях ще ги избягваме и се надявам и те да минат   Продължиха и за още 2 месеца лекарствата за астма и после почивка!

Сега да ви се оплача и аз... -нашия тати го изпращат за един месец на школа в София (той е служител на МВР) и то точно,когато аз влизам в 9 месец!!!А,като си помисля,че аз разчитах той да е плътно до мен за помощ през последния месец И като се сетя,че може и да не си е тук,като се роди бебето,понеже моите девойки все избързват   Не,че роднините ще ни оставят сами,но...аз си искам татииииииии...  

Оххх,олекна ми,наревах се и сега вече мога да продължа   Благодаря ви,че ви има   !Тук се чувствам толкова спокойна и сред близки хора...направо е невероятно как непознати хора могат да ти станат толкова мили на сърцето...Дано в един близък ден се запознаем!
Сега ще ставам,че малката се размърда и пак ще излизаме на разходка.А то едно хубаво слънце грее тук цял ден    -само ни плашат с тия прогнози!

Хубав ден на всички и целувки на всички наследници!Усмихвайте се повече и се радвайте на всеки миг от живота си,бил той труден или чудесен-важното е,че го има!
 

  Хей защо всеки път изпускам новите темички? Пускате ли линк в старата, че има нова?
  Аз още съм две в едно, надявам се да удържа до понеделник, когато се връща лекарката ми. Днес отделно нещо не ми е ден и ми е криво. По-късно ще си ви прочета 

Антония, както и другите момичета, така и  аз и тук ще ти кажа, макар отдавна да коментирахме проблемите ти с теб, че ти си човекът, който трябва да направи нещо, за да промени живота си. Ние материално  помогнахме поне децата да не ходят голи и боси, но останалото...Няма кой всеки ден да им купи салам или вафли, но пък и това не знам дали е най-важното в случая.
Аз съм живяла в същото семейство - баща пиян, майка вечно в страх, че пак ще яде бой. Заради една топла супа ставаха невероятни скандали. Предавахме бутилки, за да си купим хляб, но оцеляхме.
После не знам какво стана, но от пълен алкохолик изведнъж баща ми спря да пие от раз. Това не промени характера му, но поне нямаше побоища и пари вече имаше - не че това имаше значение за нас - децата.
Мама така и не се реши да се махнем, а така мечтаех всеки ден да не живея там. Даже я мразех докато бях по-малка.
Това ще се случи и с твоите деца - неизбежно.
С годините свикнах, тя си стои при баща ми и така всеки ден нерви - вече психически тормоз. Няма как да и помогна, защото тя не желае, само я мисля ден и нощ.
Това оправия няма, трябва или да си много смел и да имаш подкрепа, или просто да се оставиш на течението, но по течението ще плуват и още три същества с теб.
Хубавото тук е, че все пак човек разбира, че не е сам.


В твоята тема, за да не товаря тази, ще направя списък на нещата, скоито са помогнали майки от темите, дано намериш някакъв изход за себе си и децата.

Мдам... В пълните къщи или е весело или тъжно, а най често и от двете по малко или пък по много... Всички сме имали трудни моменти - кои повече, кои по малко, но всички тук можем да се похвалим с една непрекъснато самозареждаща се батерия, нарича се МАМА. 1, 3 или 20 (както е случая на онова щатско семейство - все им забравям името), децата са нашата движеща сила, надежда, опорна точка, извор на оптимизъм и кураж! От нас родителите се очаква да изберем, да се борим и да постигаме най доброто за тях! Дано преминат несполуките, пожелавам го на всички!

Пролетна, преди време имаше тема и сметка тук във форума за набиране на средства именно за такива кувьози (за съжаление струват много и много хиляди евра), ще потърся - дано я изровя! Имаме много близко семейство, пострадало именно поради липсата на такова чудо в провинциална болница - няма да ви описвам колко тъжно и болно е да гледаш едно дете, което няма шанса на всички други наоколо, само защото се е родило в бедна страна, където подобни животоспасяващи неща не са приоритет.

Лени, малко остана - таман за есенната среща ще си вече пълноправен член и ще ни запознаеш с Запетайчо!
Вили, чудесна новина - хубаво е като е шаренко в къщи (в моя случай бях безнадежно малцинство - наистина сме гласували по разни поводи, например мач или филм, ЦСКА или Левски, познай кой надделяваше, обаче вече  ). Аз не съм гледала баРелините, моля за снимки! Бърборанке, ти верно си огряла навсякъде ПОДРОБНО , кога пък ти стига времето и за телевизия?!

Лиленце, как можа да си помислиш - камъните са в градината на Цоцоланка! Щото още не бяхме отворили брачната агенция и тя си заплю зетя и снахата с неясни обещания за къщи и имоти, обаче после замълча някак по въпроса ... Та, да я подсетя, че ако не се забърза - има и други мераклии.
Валя, и моя големия беше в кувьоз - представям си какво ти е било на душицата!
Марги, нищо не каза за вас - вие как сте?


Хм, и други работи ще направи Пешеходката от твое име, ще има доста изненади на тоя празник.... И ако обичаш не се бутай в сватосването с Цоцоланка- както стана ясно, позицията там е твърда!

Маминко Ваня, и ти рисуваш с думите. Пожелавам ти повече скачания по леглото и никакви сълзи в чиито и да е очи!
Рени, малко остана - лек последен месец и само хубави емоции! Пиши сега, щото и ти ще зачезнеш после като разни градински охлювчета, звезди и пр. новообебени!

Айла, надяваме се с теб! Ама то вече си е време, де, леко раждане ти желая и да се похвалиш, ей!

Извинявам се предварително, но за да не си развалям хубавия пост - пускам отделен!

Тони, съчувствам ти много, наистина ми е мъчно и за теб и за децата ти! Мисля, обаче, че нито тук е мястото нито времето да си изясняваш позициите с майките от ДБМ. Вече мисля я приключихме тази тема, Цоцоланка изрично помоли да се прекрати. И в толкова тъжния си пост, май си пропуснала още доста много мами, които са направили не малко за теб... Справка - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=366435.105

Заплес с голямо сърце, извинявай - не ви знам точно отношенията, макар че в случая няма голямо значение...

Дива ирландска пешеходка (LSD) аз съм свободен електрон, но е комплимент, че ме свързват с ДБМ

Чета за бременните мами тук и една такава носталгия ме обхвана.... Мирисът на бебе, малки дрешки ...

Мили мами, здравейте! 
Вчера и днес само ви чета, но иначе съм тук де... нямах време да пиша...

Надявам се болните дечица да са оздравели, празнувалите да са останали доволни, обезнадеждените - да са намерили сили да се справят с проблемите...


Пиги, надявам се да си добре и всичко да е минало така безболезнено - дано си усетила и нашата сил и добри помисли, насочени към теб и семейството ти... 

 
Пешеходке, няма да забравя да стискам палци за теб в следващите 2 месеца 
Дано всичко се нареди така, както е в мислите ти/ви 


КаНиМа, благодаря за милите думи 
Как е средното човече? Прибра ли се вече от Велинград? Милото, представих си как с парите, които сте му дали за джобни е накупувал подаръци-сувенири за всички ви...
Оздравя ли баткото? Дано!
Надявам се малкото хлебче  да е здравичко и с радост и кеф да посещава детскитя център 


Джули, надявам се Никола най-после да е разбрал що за хора сте (безкрааааааайно добри и мили!) и в бъдеще да ви го показва по-честичко 
А на малкият Яни давайте само червени маркери, червила и други нетрадиционни, та да може всичко изрисувано да пасва още по-добре с червените дивани 


Вечернице, 
Така значи за малката принцеса Галя, а?
Ама вие така като сте по-далече... може и да имам преднина по някое време   

Обожавам да "ям" твоето боровинково сладко   

И наистина ще се радвам да попадна... в обектива ти 


maminkavania, 
Идеята ти за албума е страхотен... идеите ми вече се движат успоредно с твоите 

А това:
просто ме просълзи...           

Желая на всички хора, копнеещи за тази шумотевица, за това безкрайно щастие, за това богатство - Успех! 
Не се отказвайте, защото понякога хубавите и стойностни неща стават бавно...

И се радвам за новият профил на сестра ти 


Lennyh, надявам се бременността ти от тук нататък да е безпроблемна и само положителни емоции да я съпътстват! 


valia_b, как е ръчичката на Марти? Оправи ли се напълно?


Татянка бърборанка, благодаря ти за представянето на клана   
Чудесна работа си свършила. 
Ще кача снимки и на моите маймунки 


тедивас, 
Как сте у дома?
Как е Мони? А Йоан? 


СуперТеди, 
Аз не съм те забравила, нищо, че известно време пак бях отсъстваща 

Може и от албума, дето маминка Ваня е замислила да подариш на твоите колежки - току виж се замислили 


sivanova, 
Много ме зарадва с 
Дългооооо кърмене ви желая! 


Пролетна Феичке, на вас също! 

За недоносените бебета, а и въобще за всички бебета и деца, и аз съм на същото мнение...
Дано някой ден нещата в тази държава наистина се променят...

Поли оздравя ли?
Дано зъбчетата при нея започват да се показват бързо както при бебчето на victress


victress, още зъбчета? 
Скоро пак да се похвалиш 

Не те познавам лично, но започваш да ме привличаш все по-силно...   


Мамо Ц., медала на майката на Ваче ми хареса 
Всъщност и само идеята за такъв, макар и не същият, ме кара да се чувствам някак... различна...поласкана от държавата...

Но вече не дават такива, нали?
Или аз нещо пак съм заспа-ла...

Успех в бебеправенето този месец! 
Надявам се поисканото от сърцата ви да ви зарадва по-скоро - отнася се за всичко желано


picaso, еййййй, 
Хмм, добре си се представила с писането... ще ми трябва повечко време да те застигна 
Благодаря за снимките 
Дъщерите ти наистина са прекрасни     

А сега ако можеш и кухнята да ми/ни покажеш...   

Дани ще е предучилищна в градината, да...
Мноооого съм доволна от учителките, атмосферата там, самото отношение към децата и родителите, базата, заниманията, директорката... всичко, наистина от всичко 
Не мисля да го отделям от тези дечица, с които вече са приятелчета и с които се познава едва от няколко месеца...
Не знам дали знаеш, въпреки, че ти се беше появила преди аз да зачезна... по мои спомени се засякохме по едно време... дано не се бъркам... та Дани за първи път тръгна на градина на 5,5 години, преди това не беше ходил въобще - все с по-малко бебе/дете у дома (Ива и Мони), аз като майка орлица ги пазя  , въпреки, че от вируси няма как да ги опазиш, ама...


Лилииии, 
Как само ме разсмя със споделеното... със сълзи се смях направо...
А детенце толкова спокойно те е изчакало отвън, че и вината си е понесло даже... 

Дано друг път не забравяш детето/децата, аз се смях, предполагам и ти после, като ти е поулекнало, но сигурно тогава съвсем не ти е било до смях...
И не се срамувай    , на всеки може да се случи...
Желая ти да успееш да отмориш сега през предстоящите празнично-почивни дни   


Наслуки, 
Радвам се за всички ви 
И за капризният батко  , и за всички останали, които чакат да сготвиш вкусотийки
Дано и той изкарва добре на Пампорово 


dil, 
Радвам се, че си се успокоила (накрая), минавайки през Софийските лекари 

За книжарницата - успех в реализирането и всичко след това ти желая!   
И аз мнооооого обичам книгите - всеки месец поръчвам по няколко  , нямам време да ходя по книжарници - а то и време няколко часа да прекарам в тях няма, но пък и няма добре заредени в нашия квартал...
Не съм се сетила за моя собствена обаче 

А цветятя  - разкооооооошни са... Поздравления!         
Бъди здрава, ти, семейството ти и всички, които обичаш! 


radetok, 
Съжалявам, че така са се получили нещата...
Нямам толкова опит с големи деца навлизащи или вече в пубертета, но...наказанието/лишаването от негови любими неща би трябвало да го промени...

Вярвам, че е само период някакъв, останала съм с впечатлението, и не мисля да го променям  , че имаш прекрасни и добре възпитани деца 


OlympiaPappas,   


(х)*Галя*, 
Как са дечковците?
Радвам се, че те "видях"   


lariva,     
Поздравления за репликата на мъжО - готов да ти помогне с майчинството, а? 
Ей на това се казва "мъж в готовност" 

И аз така имам натрупан стаж - 6 поредни годинки  


nadiaeuro, радвам се за мъжа ти  , защото... усещах, че си представяш трудно положението без него у дома...
И аз така не мога да си представя без моята 1/2  и едно денонощие даже...


villi, 
Радвам се за сините дрешки, но и за розовите по-големи размери 

Радвай се на прекрасна и безпроблемна бременност! 


reni_mats, и ти така 
И до края да имаш сили да тичаш след каките 

Сърдечна  от една педантична майка    


Aila, 
Дано издържиш, още малко остава...
Знам как се чувстваш, мисля, че ти псиах, и аз така чаках, с огроооомно нетърпение, моя гинеколог... беше ме страх да се дам в ръцете на друг...


Тони-бонбони,   
Много се натъжих, четейки за твоето, а сега и за детството на децата ти...
Аз, пак дете от многодетно семейство (това за статистиката), не съм имала живот като твоя, моите деца също...
Но въпреки това се опитвам да си представя как се чувстваш, дечицата също... 

Дано имаш сили да мислиш и прецениш кое е по-добро за тях, а и за теб също...

Можеш да споделяш с нас всичко, което ти тежи, нали за това сме тук - за да си помагаме, кой с каквото и както може 


Rut, Луда Яна и Голям заплес, благодаря ви за това, което вършите...         
Изглежда Тони-бонбони също оценява помощта ви...

Не ви познавам лично, макар че вие, или поне Rut ме познава... 

И надявам се, че престоят ви в тази тема, ще се отрази... положително(откъм прираст  ) на вас и семействата ви!     

 
Сърдечни  и на всички, които не нарочно съм пропуснала...

Моите дечковци станаха и ме чакат да отида да се погушкаме...     
И аз, като Кабо Алма  , а предполагам и като всички вас  ,  имам мнооого ръце... не само за прегръдки 


На всички ви желая една спокойна и усмихната вечер! 

Здравейте и от мен след дълго и продължително отсъствие.
За мен вчера започна 2009 година/както ми каза мъжа ми след като подадох последните годишни данъчни декларации за 2008/Последните месеци ми беше доста трудно, напрегнато. Не ми оставаше време за много неща, но се радвам че периодите минават. Не съм ви чела отдавана и денс се позачетох в темичката. Виждам, че има радости, но има и болка- такъв е живота. През тази година  в много моменти се замислям за смисъла на всичко, задавам си много въпроси. Не на всичко имам отговори и затова търся.. Така съм написала и в скайпа ми. Надявам се да открия това, което търся. Последният път, когато писах тук беше когато моя приятелка загуби детенцето си. Беше потресаващо за мен и за тези които я познаваме. Радвам се обаче, че в този най-труден момент за тях те са готови да имат друго детенце-ще им бъде третото. Никога няма да забравят малката си Никол, но знаят, че трябва да продължат напред.... а за това се иска смелост. Така е според мен. Днес мили мами майка ми ми разказа една история, която отново ме разтъжи много и много бих искала да помогна по някакъв начин. Ще ви разкажа и на вас и ако някой има желание, може да помогне също. Става въпрос за едно момиче около 23/незнам точната възраст/, което през май очаква своето първо дете. Тя е имала трудно детство/отново доказателсто, че всеки има своята история!/-майка и инвалид и алкохолик заедно с баща и. Преди време среща мъж, с когото заживява и вероятно се е надявала на по-добро бъдеще, но...днес е сама. Този мъж вчера е починал от рак. Тя не е имала пари дори за погребението му и е трябвало различно /чужди/ хора да съберат за да и помогнат. Стомаха ми се свива, докато пиша всичко това. Колко жестока може да бъде реалността. Тя няма на кого да разчита. Има единствено къща. Неговите родители също са починали и двамата са единствени деца.  Това е горе-долу което знам. Мислех да събера дрешки и други неща за бебето и да ги пратя да и ги дадат.
 Много истории още бих могла да разкажа, които свиват сърцето ми и ме карат да се чувствам слаба... и благодарна в друг смисъл. Слаба, за това, че не мога да помогна кой знае колко, и благодарна, за това, което имам. Не е много, дори не смятам, че е достатъчно, но съм благодарна. Продължавам да се боря, продължавам да искам, продължавам да търся. Голяма част от живота ни е следствие на избор, но има и избор който е направен с надежда, която в следствие не се е оправдала. Наскоро гледах един филм, в който един баща съветваше сина си и му каза следното нещо:- сине, недей винаги да следваш сърцето си, защото то може да греши и да те отведе в грешна посока. Слушай ума си./Не цитирам точно/ Но сина му искаше да се разведе с жена си, защото смяташе, че любовта им е свършила. Но се оказа, че не е така.
доста дълаг ми стана поста, и ума ми хвърчи в различни посоки.
Танче, надявам се скоро времето да се оправи и да се видим.
Ванче,  , обичам те мила и ти благодаря за приказката/ ти си знаеш и се надявам тези дни да се изпълни/. Вие сте едни от хората, които ви мисля и искам да видя успяли!
Рени, планираме в понеделник да отскочим до Банско/много харесвам този град/
На всички оставали виртуална 

Здравейте майчета!!!
Като гледах дългият пост на Маминка,и...Ще ми се д стана отново част от вас!!!
Нямам с какво да се похваля...Затова и не пиша...

Искам обаче да поканя всички майки от Варна,утре да минат през градинката на Севастопол,там ще има едни страхотни млади хора,които ще събират подписки!!!Това са моите фаворити...Ще разберете за какво,и защо...

В нашият квартал се вихри вирусен минингит,не знам защо не го обявяват по медиите,днес в болница приеха едно съседче,трета братовчедка на моите деца,и съм луднала,то е трето подред...Вече в събота едно момиченце почина...Не знам какво точно да направя...Защо не казват нищо?!

Ей за това и не пиша...Покрай мен напоследък само гадости...

 

Червена шапчице, в кой квартал живееш?

Пиги,здравей.  Как си?пиши да знаем
това,което прочетох в поста на Червена Шапчица е ужасно

 

В Горна Баня.Кварталът е малък,но всички сме в психоза...Нито едно оторизирано лице,не пожела да застане и да обясни какво да правим превантивно,и каквно се случва...Дори не затвориха училището...Аз четох в интернета за тази болест,но днешният случай опроверга всичко...Ходили сме на лекар разбира се,но не съм сигурна дори в лекарката си...Момичето което днес е вдигнало температура,е в болница от вчера...Уж под наблюдение...Уж на антибиотик който предпазва,но...Ужас...Всички са се побъркали...И това е че като никой не казва нищо конкретно,хората се настройват взаимно и...Ще напиша "Тихият ужас"по Стивън Кинг...

.......