Дали децата виждат неща невидими за нас?

  • 7 912
  • 93
# 45
Не се присмивайте и не отричайте неща, които просто не разбирате. Приемете, че има и неразбираеми неща. Хубаво е човек да е земен, но не е хубаво да бъде ограничен Peace
Има и неразбираеми неща, да. Някои хора чуват гласове, които ги подтикват към криминални деяния. Някои пък виждат Бог или си говорят с Него... Не ги разбирам, но е факт.
Аз разсъждавам така: за да регистрира окото някакъв обект, той трябва да отразява светлината. Такова е устройството на окото, че иначе не може да стане. А в такъв случай трябва да е видим за всички... Физичните закони важат за всички. Иначе много нещастия можеше да бъдат предотвратени, много неща щяха да бъдат различни, ако имаше възможност те да се заобикалят.
Спомням си, че и аз в детската градина говорех, че някога съм била голяма и разказвах какво съм правела тогава. Да, ама нямам никакви спомени- просто детски фантазии. Майка ми не ми се е връзвала, сигурна съм, че дори не помни тия случаи. Иначе и тя да е повярвала в прераждането...
Виж целия пост
# 46
Направо се плаша като ви чета Rolling Eyes

И аз също. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 47
Не се присмивайте и не отричайте неща, които просто не разбирате. Приемете, че има и неразбираеми неща. Хубаво е човек да е земен, но не е хубаво да бъде ограничен Peace
Аз дълбоко врявам в прераждането и чета много книги по темата напоследък!Мисля, че имаше подобна на тази тема във форума newsm78
Виж целия пост
# 48
Скоро говорих със свекър ми по този въпрос, който е много начетен човек и се интересува от състоянието на духа. За мен беше интересно, че до около 3-4 годинка детето има най-силни спомени от предишният си живот. Говорейки свободно за тях, децата стават неразбираеми за родителите си и дори често биват окачествявани като не добре развиващи се. И от там се получава дупката в отношенията родител-дете.
Луда Мара е права, че по-добре да се прочете малко литература, преди да се отрече и заклейми нещо, което не разбираме.
Виж целия пост
# 49
Луда Мара е права, че по-добре да се прочете малко литература, преди да се отрече и заклейми нещо, което не разбираме.
Оставам с впечатление, че мислиш, че само тия, които не са чели, те заклеймяват. Обаче не е така.
Виж целия пост
# 50
Скоро говорих със свекър ми по този въпрос, който е много начетен човек и се интересува от състоянието на духа. За мен беше интересно, че до около 3-4 годинка детето има най-силни спомени от предишният си живот. Говорейки свободно за тях, децата стават неразбираеми за родителите си и дори често биват окачествявани като не добре развиващи се. И от там се получава дупката в отношенията родител-дете.


Не знам, имам 3 деца и до сега не съм чула от нито една от 3те да говори за такива спомени Thinking
Виж целия пост
# 51
Луда Мара е права, че по-добре да се прочете малко литература, преди да се отрече и заклейми нещо, което не разбираме.
Оставам с впечатление, че мислиш, че само тия, които не са чели, те заклеймяват. Обаче не е така.

С грешно впечатление си. Далеч съм от идеята, че всеки човек трябва да вярва в небитието. Но информацията може само да бъде полезна, няма да навреди.

мързел не си получвала някога deja vu?
Виж целия пост
# 52
И аз не съм получавала deja vu, нито имам странни и неразбираеми детски спомени. Моето дете също до този момент не е разказвало подобно нещо, а е на 5. За чуждите , не мога да знам какви преживявания имат.

А с това не съм много съгласна.

Цитат
Но информацията може само да бъде полезна, няма да навреди.
Защото четенето на най разнообразни книги в тази насока при хора с по развинтено въображение и слаба психика е доста натоварващо и направо може да ги побърка. Моят баща от години е луднал на такава тематика и чете всичко наред и на почти всичко хваща вяра и си ги насосва спрямо собствения живот и е с тотално объркана концепция по въпроса.  ooooh!
И Буда, и Дънов, И разни версии на Християнството, и прераждането, и йогизма и Кришна и  всичко източно - всичко приема.  Laughing 
Виж целия пост
# 53
Децата според мен имат рзвинтено въображение, на което твърдо вярват, поради липса на познания. Ние например имаме една леля Жани, за която във всеки един момент можем да кажем къде е и какво прави, от къде си я имисли, представа си нямам. А като беше по-малък като се събуди една- две минути не може да различи съня си от реалността, мисли си, че съня му е реалност, просто и аз съм се появила в него  Grinning и гидрънка едни...
Виж целия пост
# 54
мързел не си получвала някога deja vu?    Thinking Thinking Thinking

А факта,че понякога сънувам неща които се случат на следващият ден брои ли се  newsm78,обаче съм далеч от мисълта,че имам екстра усещания  Grinning
Виж целия пост
# 55
А според мене просто започва да им се развива жесто- мимичната мускулатура
и физиономиите, които правят, и чуствата , които привидно изразяват
се дължат на този факт. Thinking

и заа мен това е отговора на въпроса " Дали децата виждат неща невидими за нас?"
За мен децата не виждат нищо по-различно от нас Wink

За по големите деца и "мистериозните" им видения мисля, че ако реши човек да се навива ще вярва в това, че детето има едва ли не паранормални възможности и ще психяса.Децата на възраст 3-6г имат развито въображение и моя син разказва за някакви незнайни приятели и ги описва, а аз не познавам такива, не може да се смята че контактува с тоя и оня свят, защото си измисляло разни истории.Мое мнение....
И мен ме побиха тръпки от прочетените истории, според мен не е нелепо всичко това.
Мое мнение....
Виж целия пост
# 56
Аз имах една странна случка с малкият тази зима, доста се стреснах в интерес на истината, дори го разказах в друга тема.
Историйката е следната :
Рано сутрин се прибираме с малкият, след като сме изпратили баткото на училище. Влизаме в асансьора и той от количката гледа стената зад мен, зад рамото ми. И казва "кака, кака", после се обърна до другата стена (до него) и казва "бебе" и двата пъти сочи с пръст и се усмихва. Тогава още не говореше толкова както сега и всички по-млади жени бяха "кака", а децата "бебе".
Всичко това става за по малко от минута, докато асансьора се качи на нашият етаж, аз му казвам "Стиви, няма кака, къде я виждаш?" и той пак ми я посочи  Rolling Eyes Излизаме от асансьора, тръгвам да отключвам, а той се обръща и казва "Како, ела!" пак се усмихва към асансьора  Crazy
По обяд като пак се возихме вътре, го питах дали има някой, отговори, че няма... Така, че невярвам първият път да си е измислил, че вижда нещо, щом вторият път си каза, че няма никого.

Виж целия пост
# 57
Аз имах една странна случка с малкият тази зима, доста се стреснах в интерес на истината, дори го разказах в друга тема.
Историйката е следната :
Рано сутрин се прибираме с малкият, след като сме изпратили баткото на училище. Влизаме в асансьора и той от количката гледа стената зад мен, зад рамото ми. И казва "кака, кака", после се обърна до другата стена (до него) и казва "бебе" и двата пъти сочи с пръст и се усмихва. Тогава още не говореше толкова както сега и всички по-млади жени бяха "кака", а децата "бебе".
Всичко това става за по малко от минута, докато асансьора се качи на нашият етаж, аз му казвам "Стиви, няма кака, къде я виждаш?" и той пак ми я посочи  Rolling Eyes Излизаме от асансьора, тръгвам да отключвам, а той се обръща и казва "Како, ела!" пак се усмихва към асансьора  Crazy
По обяд като пак се возихме вътре, го питах дали има някой, отговори, че няма... Така, че невярвам първият път да си е измислил, че вижда нещо, щом вторият път си каза, че няма никого.



Без да споря, просто изказвам мнение. Може да свързва асансьора или мястото -т.е стената в която е гледал да му напомнят   за някоя млада жена или момиче като казва "кака", може преди дни да сте срещали някой  там и си припомня детето, и в ранна възраст децата имат спомени макар и не толкова назад във времето. Просто мястото му напомня за "кака" и след като сте излязли  и си отключвала той е продължил да си говори за кака. Според мен детето не си измисля нищо ,а просто си говори водено от някакво впечатление.
Виж целия пост
# 58
точно на около 3 месечна възраст,моят син гледаше нещо на тавана в стаята,но точно на едно определено място и гукаше,риташе и се смееше по половин-един час...и аз тогава се чудех какво гледа на тавана и кое му е толкова смешно.явно е имало нещо-какво точно всеки тълкува както може и както иска.но не си внушаваш... Laughing
Виж целия пост
# 59
Веднъж се возих в атвобуса и се сетих за нещо приятно и весело, видях във въображението си хората, случката, нищо че сигналът от очите ми предаваше улица, коли, сгради. Тогава се усмихнах, не на колите, а на спомена си.
Невидимите неща са невидими за очите, както каза Рени, всички имаме еднакво устроени в същноста си очи и тела. Невидимите неща се виждат с въображение най-общо казано. Въображение не е равно на лъжа. С въображението си виждаме спомените си, мечтите си, някои виждат тънките нишки, ангелите, аурите на хората... ако искат да ги видят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия