Това е статия от днешния брой на вестник " Черно море"
Да съхраним децата си
Моника Минчева
Според проучване на Любомир Иванов, директор на Националния център по обществено здраве, детската смъртност у нас е с 2-3 пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз. Вас учудват ли ви тези данни? Мен - не.
Ние, българите, сме странно племе. Непрекъснато парадираме, че трябва да пазим децата си, да се грижим за тях и да им осигуряваме нормални условия на живот. След това се качваме в колите си и караме из града с по 100-200км в час. Виждаме децата в последния момент, защото те са излезли да карат колело или тичат наоколо с приятелчета. Ние паркираме същите тези автомобили на детските площадки, където по принцип младото поколение ходи да се люлее на люлки, да се катери по катерушки и да се спуска по пързалки. Несъзнателно или съвсем съзнателно ограничаваме мястото за игри и цъкаме с език, когато някой шофьор блъсне някое дете, което си играе на улицата, защото едни чичковци са паркирали на детската му площадка.
Ние не възпитаваме децата си, ние ги бием. В нормалните страни за шамар родителите се наказват. Тук колкото повече шамаросваш детето си, толкова за по-велик се смяташ. Няма да забравя колко време беше нужно на братовчедка ми, която живее в Лондон, да спре да дърпа ушите на двамата си синове, защото на всяка крачка в града има камери, които следят за грозното отношение към децата. И ако им удариш шамарили им опънеш ушите, идват едни социални работници и ти вземат децата. Тук децата се шамаросват не само от родителите си, те могат да бъдат ударени от всеки случаен човек на улицата, когото без да искат са подразнили. Тук някакви пенсионери ги гонят с бастуни и ако ги стигнат, налагат яко, защото хлапетосе е качило да си набере череши от дървото пред блока.
Ние сме бедни, но това не ни пречи да ходим да пием кафета по цял ден, вместо да си търсим работа,с която да осигурим на децата си нормална прехрана и всичко необходимо за тяхното отглеждане. Ето затова детската смъртност у нес е голяма. Защото няма кой да се грижи за децата ни. защото ние сами още не сме се научили да ги гледаме. Защото правим деца под път и над път, оставяме ги кога в някой дом, кога на баба или дядо, или сме толкова заети , че забравяме, че те са някъде навън , не са нахранени и всеки може да ги спука от бой на улицата."
Виж целия пост
Да съхраним децата си
Моника Минчева
Според проучване на Любомир Иванов, директор на Националния център по обществено здраве, детската смъртност у нас е с 2-3 пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз. Вас учудват ли ви тези данни? Мен - не.
Ние, българите, сме странно племе. Непрекъснато парадираме, че трябва да пазим децата си, да се грижим за тях и да им осигуряваме нормални условия на живот. След това се качваме в колите си и караме из града с по 100-200км в час. Виждаме децата в последния момент, защото те са излезли да карат колело или тичат наоколо с приятелчета. Ние паркираме същите тези автомобили на детските площадки, където по принцип младото поколение ходи да се люлее на люлки, да се катери по катерушки и да се спуска по пързалки. Несъзнателно или съвсем съзнателно ограничаваме мястото за игри и цъкаме с език, когато някой шофьор блъсне някое дете, което си играе на улицата, защото едни чичковци са паркирали на детската му площадка.
Ние не възпитаваме децата си, ние ги бием. В нормалните страни за шамар родителите се наказват. Тук колкото повече шамаросваш детето си, толкова за по-велик се смяташ. Няма да забравя колко време беше нужно на братовчедка ми, която живее в Лондон, да спре да дърпа ушите на двамата си синове, защото на всяка крачка в града има камери, които следят за грозното отношение към децата. И ако им удариш шамарили им опънеш ушите, идват едни социални работници и ти вземат децата. Тук децата се шамаросват не само от родителите си, те могат да бъдат ударени от всеки случаен човек на улицата, когото без да искат са подразнили. Тук някакви пенсионери ги гонят с бастуни и ако ги стигнат, налагат яко, защото хлапетосе е качило да си набере череши от дървото пред блока.
Ние сме бедни, но това не ни пречи да ходим да пием кафета по цял ден, вместо да си търсим работа,с която да осигурим на децата си нормална прехрана и всичко необходимо за тяхното отглеждане. Ето затова детската смъртност у нес е голяма. Защото няма кой да се грижи за децата ни. защото ние сами още не сме се научили да ги гледаме. Защото правим деца под път и над път, оставяме ги кога в някой дом, кога на баба или дядо, или сме толкова заети , че забравяме, че те са някъде навън , не са нахранени и всеки може да ги спука от бой на улицата."
