



.
. Сутрин става към 8,30-9,00, та пак добре, наспивам се.

. Малчо като яде към 7-8 и после ако не заспи си се заиграва с играчките и си им „говори” нещо и аз додремвам

Няма да правя повече така! Преди да тръгнем беше затвърдил един хубав нощен сън от около 21 часа та до 6-6.30 сутринта... Перфектно просто! Обаче като попътувахме, като го поогледаха бая хора (
за себе си, че го направих така) и това дете просто се промени коренно! Не спеше хич - нито през деня, нито през нощта, заспива и след 10-15 минути вече е ококорен и кисел... голям тормоз беше, нон-стоп на гърдите ми. И така почивката хич не беше почивка, аз се изнервих, изнервих и хората около себе си и хич не беше хубаво. Накрая и свеки ми се разсърди на коментара да не го занимава и да го остави на мира, ама нямаше пък как вече. То сто човека му се изредиха да го гледат и да му гукат и да му се правят на маймуни. Ми то и аз да съм, и аз ще се изнервя.
Както и да е - постояхме в Бургас 5 дни, та накрая взе да се успокоява и не знам - от умора ли, от липса на сън ли - почна пак да спи по-нормално. Сега обаче си става през нощта и си иска да яде. Т.е. се върнахме на един период преди нощното спане, който тогава беше продължил доста дъъълго и не ми се иска сега да е същото, но каквото - такова. Та с една дума - не повтаряйте моята глупава грешка да обикаляте де що имате възможност на едно пътуване. Колкото се може по-малко роднини...
Снощи си играхме и падна голям смях
Само че взех да се притеснявам вече - не посяга така към играчките. Първото му посягане беше всъщност много рано - на 40 дни като беше, но от тогава до сега никакъв напредък. Като му ги сложа над него много им се радва - рита, ръкомаха некоординирано, писука, смее се.. Но само ги гледа. Не посяга да ги хваща. Като му "погъделичкам" ръката с някаква играчка, удобна за хващане си я хваща, държи си я бая време и то здраво. Ама защо така не протяга ръка към играчките не мога да разбера. Дърто магаре стана вече..
Иначе почна и той да прави нещо като мост, ама пак не самостоятелно, ами като му хвана краката да му сменям памперса - тогава си вдига дупето. Не знам, ще видим доки какво ще каже по въпроса като отидем на консултацията (която е чак след 2 седмици, давам му време до тогава да почне да ги прави тези неща.. аааамаха
)






Така, че продължавам с борбите и дано аз да съм победителя 
Вие забелязали ли сте нещо подобно 
,горкото ми детенце ,тя сега не иска да ходи на гости и се плаши а тогава ще е за 1 месец
.
,краката ми също ,оня ден подреждах шкафа с обувки,плачевна история не мога да си надяна пухкавите стъпала в нито един чифт сандали,аз по принцип нося обувки с високи токове с каишки и т.н,то сега с количката не мога ама ми стана много мъчно някъде да решим да излезем няма какво да обуя.
Супер!
Помня,че някой питаше в стара темичка и викам да се разпиша с инфо.


Препоръчани теми