За обсебващите баби-имаме си една такава в къщи! 
Накратко-не се справяме! 
То хубаво съветвате да мълчиш и търпиш ама като живеете заедно и всеки божи е ден едно и също!Направо ми иде да се гръмна понякога!
Всяко едно мое и на съпруга ми,но най вече мое решение относно отглеждането и възпитанието на детето се подлага на анализ и обсъждане,понякога пред мен,понякога не.Най-любимо ми е като се съветва с колежките си кое как трябвало да се прави и после ми докладва коя какво казала.Като че ли мен ме интересува!
Един пример-купила съм едни витамини по препоръка от лекаря,обаче тъй като тя не е сигурна дали те са най-добрите за детето,отишла да се съветва в аптеката и там и предложили други,по добри и тя ми ги носи,Ей побеснях ви казвам!Зер,да не направя нещо на детето!Може да ви се струва смешно и дребнаво,но когато това е ежедневие,започва все по-трудно да се преглъща!
На детето веднага трябва да се угоди,за да не плаче!Имам чувството,че и нож в ръцете могат да му дадат само мир да има!Когато му се караме и той плаче веднага се намесва,прави ни забележки,че не се правело така и т.н.Ето това най-много ме дразни и за това съм избухвала и сме се карали,в резултат на което пък аз съм за нея истерична майка.която изнервя детето си!Опитваме се с цената на всичко да отстояваме вижданията си относно възпитанието на детето,но понякога и аз се улавям вече как угаждам за нещо на детето само и само то да не плаче,че да не се разправям с баба му.Това страшно ме тревожи!
Сякаш и дължа обяснение!
Ей ме на,скарахме се точно за това днес и седя тука по нощите да пиша цели чаршафи да се жалвам!Полудявам вече!
Накратко-не се справяме! То хубаво съветвате да мълчиш и търпиш ама като живеете заедно и всеки божи е ден едно и също!Направо ми иде да се гръмна понякога!Всяко едно мое и на съпруга ми,но най вече мое решение относно отглеждането и възпитанието на детето се подлага на анализ и обсъждане,понякога пред мен,понякога не.Най-любимо ми е като се съветва с колежките си кое как трябвало да се прави и после ми докладва коя какво казала.Като че ли мен ме интересува!
Един пример-купила съм едни витамини по препоръка от лекаря,обаче тъй като тя не е сигурна дали те са най-добрите за детето,отишла да се съветва в аптеката и там и предложили други,по добри и тя ми ги носи,Ей побеснях ви казвам!Зер,да не направя нещо на детето!Може да ви се струва смешно и дребнаво,но когато това е ежедневие,започва все по-трудно да се преглъща!На детето веднага трябва да се угоди,за да не плаче!Имам чувството,че и нож в ръцете могат да му дадат само мир да има!Когато му се караме и той плаче веднага се намесва,прави ни забележки,че не се правело така и т.н.Ето това най-много ме дразни и за това съм избухвала и сме се карали,в резултат на което пък аз съм за нея истерична майка.която изнервя детето си!Опитваме се с цената на всичко да отстояваме вижданията си относно възпитанието на детето,но понякога и аз се улавям вече как угаждам за нещо на детето само и само то да не плаче,че да не се разправям с баба му.Това страшно ме тревожи!
Сякаш и дължа обяснение! Ей ме на,скарахме се точно за това днес и седя тука по нощите да пиша цели чаршафи да се жалвам!Полудявам вече!
Моят син е на годинка и половина и има малко или много респект от мен и баща си ,макар да се дължи само на факта ,че не всичко му се разрешава и се случва да му се поскараме понякога.
Има едно пате на колелца с дълга дръжка ,преди няколко дни се разгневи ,защото му се спеше ,хвана патето и започна да налага баба си и дядо си по главите.Те му се хилеха с умиление.
Смятам ,че това е страшно нередно и така се научава ,че може да ги върти на малкия си пръст ,а и не това е моето възпитание.
И историята се повтаря,като се има предвид ,че в миналото са изтървали на сина си юздите.
При детето ми ще правя всичко възможно да не се получават такива гафове.
Беше я пуснала като анонимна, мисля, освен ако не е друга, абсолютно еднаква. За толкова време в тоя форум, няколко теми са ме потрисали истински и твоята беше едната. За мен тази жена беше откровено болна и дори се плашех,че може да ти се случи нещо. Съвсем сериозно. Радвам се,че нещата са се развили добре за теб и вече си спокойна. 
Сега, понеже бабите идват 2 пъти в годината, за по 2-3 дни, гледам да се радвам на почивката. За да няма драми и съревнование, аз нищичко не пипвам(ако не е наложително). Бабите гледат децата, извеждат ги, готвят, подреждат..., а аз-мързелувам активно. 
След 3 дни те си тръгват изтощени и доволни, а аз поне съм си починала. Но не знам ако са наблизо как ще стане. При всички положения трябва да се поставят граници-ясно, без заобикалки. Няма смисъл от мрънкане или да събираш в себе си и да избухнеш някой ден за нищо. 