Има ли други майки, които смятат, че децата им не са от стъкло?

Аз само мога да те подкрепя в решението ти да се водиш по детето. Всички препоръки за гледане са на база средностатистически показатели, така че според мен е неправилно да се прилагат като абсолютна норма

Аз определено мога да мина за едва ли не немарлива майка по отношение на гледането на детето и всички стриктни препоръки за това кое и как се прави. 
Но ми се струва, че при 3 месечно дете, не трябва да се прекалява със сядането или с подскачането. Тук не става въпрос за врата, а за гръбнака. Освен това, когато го оставяш да подскача и да прави стъпки е добре по-голямата част от тежестта му да я поемеш ти.
Но най-добре се консултирай с ортопед. Той ще ти разясни най-точно рисковете и ще ти каже по-колко време е допустимо да го оставяш в изправено, седнало или полулегнало положение.

Аз винаги съм следвала детето си и не съм се отнасяла към нея, като към стъклено бебе.Всичко обаче си има граници и ние сме за това , за да премерваме рисковете в техните и нашите действия.Децата искат да правят много неща по-рано и от нас зависи къде ще ги подкрепим и къде не.

Ако не го натоварваш прекалено и не много често, едва ли ще навреди толкова. Но това не са първи стъпки, а някакъв рефлекс за оттласкване, забравих му името.

И аз съм от безстрашните.
Как ли не го подмятам това бебе - полуседнало го държа, държа я да пружинира с крачета...
Да ми говори кой каквото иска. Ясно е, че има принципни правила, но повечето са превантивни - в смисъл по-добре недей, за да не стане еди какво си...Но като я гледам колко е доволна и щастлива, и как се смее...едва ли й е неприятно!
Правилно правиш според мен - твоя инстинкт и поведението на детето е показателно.

Никога не съм гледала сина си, сякаш е от стъкло. Винаги съм му позволявала да прави всичко, което може - дори когато води до падане. Изкачи домакинската стълба (4 стъпала) още преди да проходи стабилно. Катери се по- добре от деца с година по- големи от него (конкретни добре развити и много, ама много повече извеждани по детски площадки деца визирам). По разните лодки и пр. катерушки си се катери като на игра (прави го и когато не съм до него, за мой ужас - като го видя просто отивам и аз... без да му обръщам особено внимание на "простъпката").
И т.н.

По никакъв начин не бих го слагала седнал преди сам да го направи.

Какво искат и какво могат и какво е добро за децата са различни неща.
Примерно аз мразех да си мия зъбите като дете. За сметка на това обичах да пия оцет от бутилката - ами много обичам кисело, какво да направя. Дали, според теб, би било добро или безотговорно решение на майка ми, ако беше допуснала да си изпия бутилка оцет - понеже така й се кефя и няма явни признаци да се повреждам - то не става на мига...

Ако живееш на 5тия етаж и сина ти напира да се промъкне през решетните на балкона - понеже толкова се радва, като се люлее на люлката или го подхвърлят и смята, че ще му е толкова приятно... ще му разрешиш ли?

На 3 месеца се полага да лежи под 45 градуса... а да седи - когато сам се справи със задачата. Същото се отнася до ходенето.

Ако нямаш нерви да го търпиш - тръгни на работа и му вземи бавачка. Може да ти е чудно, но за детето ще е много по- добре да прекарва дните си с бавачката, но да остане със здрав гръбнак - най- важната опора на тялото - от колкото с мама, която дава всичко, което иска, независимо колко опасно е... А като стане на 13 и ама мнооого иска да разбере какво е ... айде, да кажем, тютюна и ама тооолкова му харесва - какво ще направиш - ще му купуваш редовно цигари и ще пушите заедно, за да се кефите?

А какво ще направиш като само след няколко месеца тооолкова много ще иска да бръкне в контакта? И реве всеки път, щом го отдалечиш от опасното място?

А като ти къса нервите с рев, понеже е убеден, че може да реже с кухненския нож?

От тук нататък целия ти живот - щеш не щеш - ще е изпълнен с необходимостта да налагаш забрани, въпреки собственото си нежелание, въпреки надутата си глава, въпреки рева или безкрайните аргументи. И дали сега ти реве, понеже му е скучно да лежи сам, или се оплаква и убеждава на 12 - че не може да отиде сам на палатки - еднакво е неприятно и еднакво е задължително и необходимо да устоиш. Въпреки.

Няма такова нещо като мама ми е не мама, а приятелка.
Колкото и да ми е тъжно, просто няма.
Не и ако те е грижа за детето, за живота му, за здравето му, за доброто му.

Само между другото, не всички деца обичат еднакво математиката и историята - но въпреки това трябва да учат и едното, и другото...

Dame, там е проблемът, че дори на лекарите нямам доверие. Ортопедът ми каза, че чак след 5-тия месец мога да го слагам в слинга, а педиатърката каза, че не мога да го държа седнал до 6-тия. Ще й го дам на нея един ден да го държи легнал на ръце, да я видя...

Има има-аз.
autumnsphere и аз мисля като теб.И аз не съм от майките,които постоянно треперят за всичко и от всичко.
Слагала съм дъщеря ми да седи за по малко от средата на втория месец,малко преди 3я.И на мен са ми разказвали какви ли не неща по този повод,и дори една непозната в едно кафе ми направи забележка,че съм слагала дъщеря ми седнала в скута ми. Не можах да повярвам...
Аз винаги съм се водела по Биси,щом я виждам,че се забавлява и радва на позата,значи не се мъчи и не я боли или нещо подобно.
Така е и във всяко едно отношение.Ето например вече е топло,извеждам дъщеря ми на вън по блузка и панталонче,нищо повече,дори вчера цял ден е стояла по къс ракав,защото беше много топло.Една от майките с които излизам тук облича детето си с бодита,блузи,грейка отгоре... а в същото време Биси е по блузка.Питала съм я защо,а тя казва,че я е страх да не се разболеел. И наистина миналия месец бяха болни.
 За възглавницата е същото-слагам и от раждането,и то не от тези които са почти наравно с дюшека,а нормална си възглавница.Забелязала съм я,че така спи по-спокойно.
Нямаме никакви проблеми.Нищо не и е навредило.Като я държа под мишниците вече крачи.Та тези дни с таткото сме решили да и взимаме бънджи!
Радвам се,че не съм като моята майка,която е била от най-треперещите! Като малка толкова ме е навличала и изнежвала и ме е държала в стерилна среда,че в ранното си детство боледувах от най-малкото.Е,аз съм нейната противоположност,за щастие,но какви караници стават-ще разболея детето,ще му се изкриви кръста,не знам си кво....ужас!  
Мисля,че проблемите сами се предизвикват от постоянното мислене,че нещо лошо ще се случи.
Аз се държа с дъщеря ми като с човек,а не като с нещо,което ще се счупи.
 Последно да кажа,че на изписването много ме беше страх как ще се справя с обличането и сменянето на памперси,Биси беше толкова мъничка,страхувах се да не я "счупя"   Тогава неонатоложката ми каза "Спокойно мамче,не са толкова крехки,колкото изглеждат,по-жилави са от колкото можеш да си представиш!" Мисля,че това ми подеиства,и съм на този принцип и до днес.Нито съм се психясвала за нещо,нито е имало повод за това.

п.с. дано темата не стане тип "добра-лоша майка"!  

Не искам да те порицавам,ама да си кажа.Не я гледам по книги таблици и т.н.
Моята дъщеря също не търпеше легнала.Представяш си как се е драла от рев ,нали?Аз започвах да и отвличам вниманието-люлка,пеене,слагане по корем и цяла циркова програма. и т.н.Оставила съм я сама да реши да прави всичко когато МОЖЕ САМА.Преди половин месец сама седна.Не издържа и тупнА на страни.От тогава пак се пъчи да става,но не го прави и вече не плаче.Понякога се изправя за секунда не издържа и пада.Детето трябва само да се развива.Мое мнение ,не се налагам.Но не искам ,за да си спестя малко рев сега,после детето да страда цял живот.Наистина може и нищо да не му стане,но аз не бих рискувала.Подкрепям напълно katiABV И аз не гледам дъщеря си все едно е от стъкло,но това е нещо съвсем различно според мен.Това,че не показва,че и е некомфортно,не значи ,че е правилно.Сигурна съм ,че и бира да и дам ще я пие и ще и хареса.Правилно ли е?
Но всеки си гледа децата както намери за добре.

Никога не съм слушала лекарите винаги съм си гледала децата така както те ми покажат .

Ние с моя мъж също държим нашия син седнал в скута ни. Определено тежестта му не пада директно върху дупето, но на детето така му е добре. Гледа с интерес заобикалящия го свят и в същото време усеща топлината на мама или татко.
Мъжът ми също така си прави самолетчета  с него, изпъва двете ръце нагоре и го държи във въздуха, а Йоан се кефи супер много. Опъва крачета и ръчички точно като Йовчев на халки  

Понякога го хващам за ръчичките и му помагам да се изправи, даваме му да прави няколко стъпки, които не са като на прохождащо дете. Както някоя мама беше споменала в по преден пост това е техен рефлекс.
Детето трябва да бъде стимулирано, за да знае, че има ръчички, крачета и че трябва да ги използва по предназначение.

katiABV примерите, които даваш са от съвсем друго естество. Според мен има огромна разлика между това да стимулираш детето си в неговото развитие и да угаждаш на негови прищявки или вредни навици като пушене на 13 и ходене на палатки на 12.

Все пак никой не е оставил детето си само да се гледа, всичко става под надзора и най-вече грижата и вниманието на майката.

Ух, вадим тежката артилерия явно... Дайте тогава да говорим с научни аргументи. Моля, намерете ми статии, където пише, че е забранено децата да седят на 3 месеца.

Ето какво пише за 3-тия месец в babycenter.com:

Едно е да се изпада в крайности, съвсем друго да си отговорен родител. Детето може да иска да си дръпне от нечия цигара или да скочи от балкона, но няма да му позволя. Има някои правила, като това за сядането, които не са случайни и са плод на дългогодишни медицински проучвания и заключения. Гръбначният стълб е неукрепнал и сядането може да го увреди и докато бебето не може да мисли в перспектива и няма знание за вредите от ранното сядане майката може да го знае и да помисли за бъдещото здраве на детето си. Същото се отнася за излагането на пряка слънчева светлина, което със сигурност е доказана предпоставка за рак на кожата в късна възраст. Пък и родителят създава правила и условия за детето и "води се по детето", понякога може да има непоправими последствия и за детето, и за майката. Най- малкото като свикне, че винаги и всичко става както и когато пожелае следват брутални картини на майки, които бият деца на годинка или две, защото не могат да ги овладеят по друг начин. Започва така нареченото възпитание, което смазва детето. А би могло да много по- лесно, когато то разбере, че мама взима някои решения за момента, защото е по- компетентна по някои въпроси, а и че някои неща няма да станат както детето иска, защото и цял живот ще има неща, които ще трябва да се отложат за по- късно или въобще да не се направят по различни причини.
Вярно е, че всеки сам решава за детето си, но и всеки си носи последствията от тези решения. Аз предпочитам да си улесня живота в перспектива и се опитвам да спазвам някои основни правила без да мисля, че детето ми е от стъкло, но и без да си въобразявам, че от титан и може да остане невредимо независимо от всичко. За мен златното правило е да се намери златната среда. Това е за мен. За всеки си има различно правило. Надявам се, че в тази тема няма да се избием, за да достигнем до някаква общовалидна истина, която да задоволи всички, защото такава слава Богу няма.

аз не съм на мнение че децата са от стъкло, но съм на мнение, че щом детето е способно да направи нещо - тогава е готово....щом не може само да седне - не е за него седенето, щом не може сам да скача - и това не е подходящо, ако беше то тялото му щеше да може да го понесе и само да го прави......
така да се каже - предпочитам нещата да стават естествено, без насилие....
а че им е кеф...и на едномесечно ще му е кеф седнало...не го намирам за правилно

На вашата възръст - пускаш го да се търкаля по пода свободно...или в шезлонг или нещо, което е под наклон някакъв....но седнал - не.....

ест решението и поетият риск си е на майката

иначе както е писала горе Бояна Ламбер - моят на 2 се опитваше да прескочи перилата на балкона, от едногодишен много иска да пие от на баща си ракията...и ако питаш него ще е най-щастлив да се препитава на бонбони и  сладкиши....обаче за тези неща хич не се водя по неговият кеф....