През ДЕКЕМВРИ аз ще стана мама, от мене по-щастлива няма!

аз я родих в берлин,там живеехме тогава и на 6 и месец ме принудиха да влезнам в болница,надупкаха я от изследвания,накрая като нямаше нищо решиха,4е главата и е малка   и накрая решиха,че е просто такава.
но то това е др тема,те са мн наплашени от социалните,защото имаше бум на родители,които оставят децата си по килери и стаи да умрат от глад,буквално.голяма страна е германия и много кретени има.
та накрая на мъжът ми му писна и им каза,4е на наша отговорност прекратяваме всички  изследвания,защото дедтенцето е слабо,но не чак толкова и накрая заяви на лекарката,4е ние сме 4ужденци и си гледаме децата добре,та лекарката ме остави на мира.
тук вув виена,лекаря каза,ами слаба е ,но и вие с мъжа ви сте дребни.а аз съм 170,а мъжът ми 172  .та така,аз вече не се притеснявам,децата са различни,но след болицата бях като вманиячена и я гонех с купичката докато не почна да реве само акто видеше ядене...никога повече насила...

оооооо дано да не е прав за това....аз не вярвам много на такива неща.....за мен е все едно какво ще е ...момиченце, момченце ....аз съм го чакала толкова много време и не ме интересува какво ще е само да си ми е живо и здраво

И ти най-накрая се появи!Все се чудех къде си и сега те търсих,че бях пропуснала този ти пост!
Добре си се разходила до Гърция!И на мен ми се ходи,ама няма да е скоро!

hopen , казваш, че 10кг., така ли, че не ми изглежда, чак проблемно, просто е натура.
Моята тежи 12кг, след дни става на 2години, аз я виждам нормалкно детето

Внимание, докато пишехте, в темата бе публикуван нов отговор.

Маминка, ако не друго, то оживление в темата докара...

Внимание, докато пишехте, в темата бе публикуван нов отговор.
И пак....

eta , Collibri срахотни снимки. Да са ви живи и здрави слънчицата.

MaMuHka  не се притеснявай, че няма да си има празници. Дъщеря ми е родена на 06,01 - кръстих я Божидара с убеждението, че това е и именният и ден. Пък в последствие се оказа, че дори и в черквата не са единодушни кога празнува - та сега си имаме 3 именни дни освен рождения ден  

hopen като ти е здраво и жизнено детенцето няма за какво да се притесняваш. Моята не е дебела, но е набита - над 15 кг. е девойката и сериозно си тежи на мястото. Дори и небременна ми е доста трудно да я нося  

kostadinka79 наистина - живо и здраво да е. И аз искам момиченце, за да са сестрички, ама ако е момче пак ще си го обичаме  

краставичка  дано всичко е ОК при теб   И наистина трябва да се внимава, защото аз получих зацапване след цял ден мъкнене на Дари по планината на ръце /защото мързелана не иска да си стъпи на крачката/ Та сега съм си поседнала на дупето и гледам да не си надскачам възможностите

Леле Hopen добре са те сплашили. Ама напълно те разбирам, защото и аз съм стигала до вманиачаване, но не на тема храна

А сега и аз ще се пробвам да публикувам отговора, че вече 3ти път дописвам  

http://family.webshots.com/photo/1176586927058569136vNbUqs
http://family.webshots.com/photo/1176211751058569136kxuzeO

Ето ви още две бузесто-гушави снимки -  ей, да знаете само колко е сладко да си гушнеш бебето - толкова са мънички и сладички и миришат толкова божествено!!! Само като се сетя и тръпки ме побиват - в началото усещането е толкова странно - хем вече не ти е в корема, хем е твойто бебе, ама ти още не се чувстваш като майка - много е шантаво - и с всяка минута, ставаш все по и по-неразривно свързана с това малко същество, което зависи само от теб, за което ти си неговата вселена!!! Невероятно е! И как се учи да суче  - и то не знае и ти не знаеш кво да правиш- но природата сама ги стикова нещата и всичко се получава - магия ей! Всички ще гушкаме сладките си дечица декември - и ще си ходим на гости по болниците - една след друга родили!!! 

eta и Collibri,
Благодаря много за хубавите снимки. Много специални моменти! А колко обичам да разглеждам снимки...

В тази връзка, Collibri имам удоволствието да те познавам задочно. От времето, когато клубът "Бъдещи и настоящи майки" на дир.бг беше доста активен (2004г.).
Честичко надниквах в темите ви. На всичкото отгоре от всички теб те помня най-добре  .  Спомням си и фото-сесията за списание "9 месеца" (или нещо от рода). Срещите, които си организирахте и т.н.
Когато за първи път видях никът ти в нашата тема много се зарадвах. Тайничко се надявах да си същтата "Collibri" . И не съм се излъгала !

 

Е, след като ме зарадвахте много с тези хубави снимки от една страна, а от друга доста се посмях за лекаря на Костадинка - въпреки че в моя случай е точно така да питам - рано ли е да си уреждаме срещи за по на кафе и въобще как стават тези работи

Ох, ама верно е бузана, Колибри, много сладки снимки  

И аз си имам едно дребно и слабо момиченце, hopen. Голямата ни дъщеря, Кристина е най-дребната в класа си, от три години ходи с едни  униформени ризи на училище. Тази година ще й ги сменя, че се позахабиха, не за друго   Беше отишла на една олимпиада по математика, където не искали да я пускат с нейните връстници. Обаче пък е много здрава (да чукна на дърво), на две години я се разкашля я не.
А малката не е така, тя расте сравнително едра. Имат 5 години разлика двете, която става все по-незабележима  

Между другото, снимките през цялото раждане ги прави таткото. Много рано сам каза, че държи да присъства, та и до края не се отказа.

и ние сме така,и цял живот ще съм му благодарна,голяма опора ми беше 

Нашия татко като го питах дали иска да присъства, каза "Мммм незнам, не съм мислил." .. На мен пък ми се струва, че го е шубе  Иначе снимките са страхотни спомени!

She_R, оживление има - да, интересно, че сега се появи, когато е провокирано.
Puch4e, на мен ми се иска да са разкъсани празниците на детето през цялата година, за да има трепет и очакване. А не всичко да се струпа наведнъж и после стой та чакай. А пък именцето ни е харесало още преди да разберем, че ще си имаме декемврийче... много странна ситуация.

краставичка  и аз да те успокоя!  За първата си бременност разбрах чак 11седмица и 5 дена, тогава това показа ехографа. Направо бях зашеметена.
Месец по рано бях доста болна и преди да започна да пия някакви лекарства реших да си направя тест, защото ми закъсняваше. 1-ви ден- тест отрицателен, 2-ри ден тест отрицателен, 3-ти ден тест отрицателен/ три различни марки тестове/ И тъй като зет ми ми изписваше лекарства в къщи/ доктор е/ звънна на една позната АГ и пита може ли със закъснение 8-9 дена и три теста да има бременност, Тя - няма бременност, споко. И той ми предписа антибиотик, сиропи, хапчета- каквото се сетите. След 6-7-8 дена, вече не помня, започвам да кървя и аз си мисля, че ми идва МЦ. 15 дена кървих/и то не малко/, баба ми беше на легло и почина и аз я вдигах, помагах, пътувах по 250км, през 2 дена, защото се сменяхме със сестра ми. На следващия месец пак със закъснение, и аз пак тест. И този път видях 2 чертички. И седим с мъжа ми и се чудим кога е станало. Гледахме се умно, измислихме си кога, и отидох на лекар и тя като ми каза от кога съм бременна и като си представих какво съм правила през този месец и какво ми мина през главата. Едно мога да кажа, благодарна съм на Бог, че ме е опазил мен и рожбата ми и сега имам една голяма калпазанка в къщи, на която сърце не ми дава да се скарам и толкова много обичам. Знам, че с всяка една от вас е така или ще е така, децата ни са богатство и трябва да им се радваме всеки ден, и сега докато са още в нас и после, когато виждаш как растат пред очите ти.
Та съвета ми е да се успокоиш, каквото е писано ще стане, а ти трябва малко философски и много положително да гледаш в бъдещето, защото за всяка жена, което иска да стане майка е отредено да има своята рожба/ а понякога и повече от една /, понякога пътищата са трудни и различни, но затова и ние сме различни. Успех на всички сегашни и бъдещи майчета!

А и забравих да ви поздравя за чудесните снимки и силните татковци!

MaMuHka   а пък нашият татко още първия път ми отговори "Ще дойда, ако държиш" - съответно не дойде  И аз исках разпръснати празници, ама ...

Колибри, дъщеря ми беше същата бузана, само нямам свалени снимки да покажа