Да помогнем на децата от дома в с. Горна Козница!

Завърнахме се вече в София и мога да пиша по-спкойно.

Искам да благодаря специално на Лили, че дойде чак до вкъщи, за да вземе дрехите! Хиляди благодарности! 

Аз за съжаление не мога да кажа от всяка дреха каква бройка имаше, просто не се сетих да преброя. Но грубо 3 чанти с дрехи за момичетата, основно блузки, потничета и дънки. Момчешки дрехи една чанта и една с плюшени играчки. Това, което със сигурност мога да кажа като бройка са 10 бр. бикини и 10 бг. книжки за оцветяване.

Относно това дали всичко стига до децата и аз много пъти  съм се чудила. Къщата ни в Кюстендил е на такова място, от където често се прибират лелките от дома. Майка ми ми е казвала, че ги е виждала сутрин като се прибират да мъкнат пълни до горе торби, а дома е в гората и там няма магазини. Т.е. са ги напълнили с нещо от дома  Не искам това да е причина да не се правят повече дарения в този дом, но се чувствам длъжна да ви го споделя, защото все пак никой не иска да бъде измамен и излъган. Искрено се надявам, че нещата вече са се променили.

Между другото мой познат ми каза, че в магазина му са дошли някакви британци, които се оказало, че подпомагат дома в Горна Козница. Много се радвам, че повече хора са чули за този дом.

Лили още си разхожда дрехите в багажника на колата. Дано успеем скоро да се организираме и да идем до там.
А тия британци май всеки ден ходят в дома и се забавляват с децата.Ако не се лъжа живеят в Кюстендил.
Евала им правя на такива хора.
Северинка, радвам се, че се запознахме и на живо, па макар и за минутки...

Момичета, да ви почерпя само...не е по темата, но няма как да не споделя с вас.
Моят номер три стана на три днес.Заповядайте- 

Лили, да ти е жив и здрав малкия мъж и много да те радва! 

  Да ти е жив и здрав , малкия Денис! Много да те слуша, да те радва  и само хубави неща да ви се случват  Пожелавам ви приятно изкарване на празника и много поздрави на МАМА ЛИЛИ!   

С малко закъснение 

да е здрав и палав малкия разбойник

утре Боби ще ви донесе гащите, а ако се справя и с времето -и лекарствата

Днес с Лили имахме среща с представител на Фондация "Сийдър"( http://www.cedarfoundation.org/bg/ ) в Кюстендил. Тя се казва Линдзи и е един невероятен човек, който "пръщи от позитивизъм" (както се изрази Лили). Мисля, че заедно можем да направим повече за тези деца.
Освен срещата ходихме и до дома. Занесохме ушитите чаршафи, калъфки за възглавници, дрехи втора употреба (които получихме от Severinka и Миглена), прословутите гащи, малко играчки и блокчета.

Ели, това е страхотно! Не бях чувала за тази фондация, но инициативата им е чудесна. Порзрових се в сайта им и открих информация за това как ще бъде подпомогнат дома в с. Горна Козница http://www.cedarfoundation.org/bg/Projects/Gorna-Koznitsa-Project.html

Ето ме и мен, като мерудия в манджите на Ели. Но пък с нея сме страхотен тандем, въпреки различните неща имаме и доста еднакви и страхотно се допълваме, плуваме в синхрон така да се каже. Понякога й се налага да ме издърпва нагоре като се нагълтам с вода и почна да потъвам, но...щом си ме харесва,  да си ме трае.За второто съм убедена де, а за първото ми трябва още малко време да преценя. 
Днес за първи път усетих, че казвам:-Аз съм от Движението на Българските Майки.Стана ми хубаво, някак странно се почувствах.Често казвам с гордост, че съм майка на три деца, не съвсем в същия тон, че съм българска майка, но сега пък и в движение някакво, абе различно си е. Шегувам се, разбира се...Знам, че щом не се отказах днес, значи лесно няма да се оттървете от персоната ми, дори напротив, доста ще ви досаждам.
Мислех си какво значи да си доброволец, чоплих в тая уж прота думичка и ми мина през главата, че най-напред трябва да си добър, и после да имаш воля, защото никак не е лесно.Но защо ви го обяснявам точно на вас, момичета? Не знам дали аз съм добра, често си задавам този въпрос, и предпочитам да оставя отговорите на хората, които ме познават по един или друг начин.
Съвсем се отплеснах, но ми се иска да кажа, че виновницата за това, което съм сега и което правя от сърце, без някой да ми казва, че така трябва, че тогава е необходимо и че там трябва да се иде е Дени/Големият Заплес, Нини и не знам как още се нарича това момиче/, което беше първото мило същество, с което се запознах виртуално тук, в благотворителния форум.Със сигурност ще пропусна някого, но не съм на раздаването на награди Оскар, и ще кажа само, че много се радвам, че познавам Рут, Чут чут, Лавандулката, Верчето/нейния ник пък изобщо не мога да го прочета читаво, камо ли да го напиша/ , Северинка и Ели.Дидка, която познавам от една друга тема, но няма как да пропусна и нея.
Момичета, щастлива съм, че ви познавам, па макар и само виртуално, а живот и здраве, надявам се и реално.     
Това беше инструменталната част, а сега ще грабна микрофона вече, с риск да прогоня всички ви с фалшивото си пеене.
Днес Линдзи, това невероятно слънчево момиче, ме изпълни с възторг и умиление.Когато прекрачихме прага на дома и видях как децата я посрещат и й се радват, се удивих.И си зададох въпроса, защо ТЯ, която дори не е БЪЛГАРКА, се грижи с толкова много любов за НАШИТЕ деца.Децата, които ние се опитваме да скрием някъде, където никой няма да ги види и да ги сочи с пръст, за да не се срамуваме от тях.Защо ние не отворим сърцата си и не подадем ръка към тези специални беззащитни създания, които са толкова нуждаещи се от нея, само от една ръка, от една прегръдка и мъничко внимание.Не е лесно, разбира се, изисква много сила и воля, но пък си струва.
Не знам колко пъти писах и трих, мислих, после пак писах и трих, но най-накрая ще пусна този пост, за да докажа на себе си и на тези, които само четат, скришом и плахо, както аз правех преди, че си струва.Въпреки сълзите, които се стичат по лицето ми сега, въпреки усилията, които са ми необходими, за да преглътна онази горчивина, дето е заседнала в гърлото ми, аз все пак се чувствам доволна и удовлетворена от себе си.Заради това, че накарах няколко деца да се усмихнат.Само и единствено заради това.
И като стана въпрос за усмивки, Линдзи много добре прие идеята за празник в дома, за общ рожден ден, с някакви дребни награди за всички, а те се радват на съвсем незначителни неща.Ще го направим, надявам се, с общи усилия, с вашата помощ, с нашия ентусиазъм, с подкрепата ви, с цялото желание, сърдечност и добрина, на която сме способни.Знам, че ще успеем, а пък и няма да са нужни кой знае колко средства-торти, балони, музика, разни лакомства и сокчета и присъствие.Това, на което децата най-много се радват, някой да ги хване за ръка, да поговори с тях и да им покаже, че не са незабележими.
Хареса ми много сензорната зала, която са направили англичаните с помоща на фондацията.За нея също може още да се направи, разни играчки, които издават звуци, различни предмети, стига да не са остри и опасни, неща, които помагат на дечицата да откриват света по начин, специално разработен от специалисти, като вид терапия за мозъка.Хубаво е, че се работи индивидуално с всяко дете.
И това с момичешките сбирки също е страхотно, Линдзи и други доброволци от пак същата фондация работят с момичета, като им показват как да се грижат за хигиената си, създават им разни навици, правят си прически, гримират се, лакират се, изобщо неща, които всяка тиинейджърка обича да прави.
Уф че дълго и отегчително стана.Край.Слагам точка...даже три
Поздрави от Лили. 

 

за Ели и Лили

Убеждавам се за пореден път ,4е всеки контакт ни е супер ценен.За нас и децата.
Моми4ета,ще помагаме както можем

Лили,скоро ще се видим 

Една китка за двете, нещо бой ли се опитваш да заформиш, Лавандулке?
За виждането... Ще повярвам, когато те видя.

 

Здравейте всички в форума!

Искам на бързо да се представям (имам много работа днес и малко време сега... ) и да кажа, че ми беше изключително приятно да се запознаем с Лили и Ели вчера.  Те са толкова свестни и лъчезарни - казах им, че в България има нужда от повече хора като тях.
Аз съм Линдзи от Фондация "Сийдър", ръководител-проекти, и работя от Кюстендил за фондацията.  Фокусирам работата ми най-много върху проекта ни за закриването на Дома в Горна Козница... тоест закриване по отговорен и етичен начин.  Работим съвместно с директорката и персонала на Дома, местните, регионалните и държавните власти, и директно с децата за да вкарваме най-добри практики за работа с деца с интелектуални затруднения от западни държави в България (работим и с експерти от ВеликоБритания и щатите)... подпомагаме да се откриват нови алтернативни услуги да децата и младежите от дома и да подберем и обучим персонала и други неща... проекта е доста сложен и мога да говоря цял ден за него но няма да ви скучая   

Благодариим ви всички за помощта, която давате на децата в дома и за вашите инициятиви да направите България по-добро място за децата - и най-вече за даренията ви за децата от Горна Козница.  Свалям ви шапка... ще се видим пак!

Лили и Ели, вие сте страхотни!

Линдзи

здравейте

аз съм Роси Букова и в петък имах удоволствието да се запозная с Тони  Надявам се скоро и с Вас да се запознаем.
Ще помагаме заедно на децата,важното е да има партньорство и координация,което е особено важно за нас в работата ни.
И ние благодарим за бързата реакция за среща с нашите прекрасни моми4ета от Кюстендил 

до скоро.

Роси.



Ели,лекарствата са ми в колата,но в момента Боби е в Кюстендил.Щом се появи наоколо му ги давам

Днес с Лили ходихме в дома и занесохме някои неща. Почистващи и перилни препарати, лекарства, дрехи, плюшени играчки за сензорната зала. Линдзи и Лили бяха взели гримове за женския клуб. Децата се забавляваха да ги гримираме, бяха истински щастливи да се видят в огледалото чисти, измити и красиви, с червило, сенки и спирала. Няма нищо по-хубаво от това да виждаш щастливи и усмихнати лица. Това ме прави горда, че се занимавам с това и помагам, че познавам хора като всички вас, че познавам хора като Линдзи. Пожеланието ми е да има повече такива хора като нас, които да направят повече деца усмихнати. Продължаваме в същия дух!