Страх от летене

  • 11 160
  • 33
# 15
Не само че не ме е страх, ами и обожавам да летя със самолет. И ми е странно, като виждам колко много хора имат такава фобия. Имах позната, която само при мисълта за самолет и й прилошаваше. Та тя е пътувала наложително два пъти през животът си, и то мнооого пияна. Mr. Green Не помни нито как са я качили, нито полета, нито как са я свалили от самолета. Mr. Green
Виж целия пост
# 16
Това със спането е хитър номер. Когато се връщах от САЩ не спах цяла нощ. Като излетяхме взех ударих едно питие и не съм се събул през целия полет, събудиха ме чак когато сме кацнали Simple Smile А имаше и друга екстра - директно си минах на БГ време така Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Водка с лед също помага.
Виж целия пост
# 18
Ти не си летяла затова е така.

не е 100% вярно това. може и да е затова (страх от неизвестното), но може и да не е затова. фобия от летене си има, имат я много хора и тя изобщо не преминава с нарастване на броя на летателните часове.
Виж целия пост
# 19
Страх ме е, въпреки че ми се налага да пътувам сравнително често.
Чуствам се ужасно несигурна когато самолета вече е във въздуха, на хиляди метри височина, най-малкото раздрусване ме побърква, а досега не съм била в сериозна турболенция.
Обикновено се хващам за човека до мен и си треперя....

Страх ме е, че ако не дай боже нещо стане, нямам шансове.
При другите видове транспорт има леки катастрофи, има и тежки.
А когато си на такава височина над земята - варианта е само един.

Отделно преди време имах чести сънища с падащи самолети, макар че в тях бях зрител, а не пътник и само гледах отстрани как пада.
Виж целия пост
# 20
Аз съм със страхотна фобия. Пия хапчета за сваляне на кръвното преди полет... Колкото по-ниско, толкова повече унася в сън. Като нямам хапчета пия алкохол - много алкохол. Последния път ме бъзикаха, че още глъдка и ще искам да подкарам аз самолета. Моята фобия е придобита след проблеми с вестибуларния апарат. Изпадам в ужак като се наклони самолета... Помагат ми много дъвките... Най-дългия ми полет е бил 6 часа - в едната посока на солидна доза хапчета за кръвно - издържах го геройски, на връщане на алкохол - много по-страшно беше... Гледам обаче да не се психясвам много на темата и дори качих детето - на него много му хареса...
Виж целия пост
# 21
Oooo, ако ще си говорим за сънища с прелитащи, точно над главата ми, ревящи пътнически самолети, мога да пиша до утре сутрин.
Най- често сънувам, как съм на голяма, широка поляна, вдигам поглед и виждам пътнически самолет да се насочва по глисадата за кацане точно срещу мен. А аз стоя като парализирана, не помръдвам и mm и единствената ми мисъл е как нямам никакъв шанс да се спася, как го гледам да се приближава и чувстовто на обреченост става толкова силно, че се събуждам преди да се сгромолясал върху ми. Simple Smile
Сега се сещам и друго, което малко ми помогна веднъж при полет - валидол. Поне не треперех като лист по време на целия полет.

А когато си на такава височина над земята - варианта е само един.
И аз това си мисля, как освен да се моля, ако има особен случай, друго нищо не мога да направя. А като си помисля как съм на.... майната си, на 10 000м. над Земята и се крепя на два мотора, направо ми призлява.
Разбирам, че всичките ми страхове са провокирани от мислите ми, но не ми се удава особено добре да ги контролирам.
Виж целия пост
# 22
Страх ме е, ама как щях иначе да обиколя света Wink Докато излети самолета съм на нокти, а при турболенция се изпотявам, призлява ми, след това хич и не се сещам.На последната почивка вътр. полет беше със самолет с перка, който така и не се издигна над облаците - аз там се чувствам вече спокойна, добре че полета беше само 1ч. че ме бяха хванали лудите.
Виж целия пост
# 23
Аз съм най-големия майтап - обожавам самолетите и всяко летене беше супер случка. И дори сега /като попремине кризата/ ще карам курса за любители. Дано! Но... като ми се роди втория син и още на третия месец го метнахме в самолета. Щях да пукна - не толкова от полета, колкото от мисълта, че цялото ми семейство е в самолета и ако нещо стане .... абе филм голям. След това още няколко пъти се налагаше и с него и без него - просто мисълта, че може да го оставя без баща, а има толкова пред него още и... да не продължавам. Някак си се редуват спокойни с тревожни полети, ама успокоението е само в самия теб според мен.
Не забравяйте, че самолетът е най-сигурния транспорт през последните 2-3 години!
Виж целия пост
# 24
Дотолкова ме е страх, че чак ми поставих диагноза паническо разстройство. След дълги години полети, в който страшно се кефих на усещането два полета един след друг едва не се разбихме. Беше много страшно и аз реших, че няма начин да предизвикам съдбата отново. Та затова сега два пъти месечно си карам сама 850 км софия-атина ама на самолет не се качвам. Добре, че и мъж ми е така, та всички пътувания са ни по земя. Мен, обаче проблемът ми е когато на щерката се налага да лети. Е тогава няма такъв ужас. Докато не ми се обади, че е кацнала не мога да дишам дажа. И нищо не ми помогна. Добре че пообиколих света преди да ме хване шубето.
Виж целия пост
# 25
И мен ме е страх, макар и да съм далеч по-запозната (по обясними причини) с емоцията "страх" - като процес с генезис и преодоляване Mr. Green Всеки път се навивам да се успокоя, да не се препотявам n на брой пъти в турбуленция, но май далеч не всеки път успявам Wink

За страхуващите се от полети като мен препоръчвам две неща: да преминат курс за преодоляване на страха от летене (има в нета подобни - Fear of flying help, etc., предназначени за често летящите американци) и да избягват полети (доколкото е възможно, разбира се) в лоши метеорологични периоди, вкл. преходните сезони пролет и есен, по време на които небето е много "активно" и има по-сериозна опасност от турбуленция заради облаци. (Най-кошмарният ми полет досега беше Виена-София през май месец, кацането през градоносни облаци над София ще го помня цял живот Sick)
Виж целия пост
# 26
По принцип ме е страх от високо,но имам голямо желание да се кача на самолет.
До сега обаче,не ми се е отдала възможност да летя със самолет.
Виж целия пост
# 27
Амиии.... страх ме беше.  #Crazy

Добре, че с мен беше тригодишната ми дъщеря, та трябваше да се правя на смела. Тя пък се държа, все едно че винаги е летяла - настани се до прозореца и се възползва от всички екстри.

Не забравяйте, че самолетът е най-сигурния транспорт през последните 2-3 години!

Това звучи успокоително, благодаря!
Виж целия пост
# 28
Ти не си летяла затова е така.

не е 100% вярно това. може и да е затова (страх от неизвестното), но може и да не е затова. фобия от летене си има, имат я много хора и тя изобщо не преминава с нарастване на броя на летателните часове.

Да, но ако се качи на самолет може и да й хареса. Тогава ще знае със сигурност дали се страхува. Много често живота ни изненадва приятно.  Peace
Виж целия пост
# 29
След няколко седмици ми предстои почивка и летене със самолет и отсега ми се е свило сърцето. А интересното при мен е, че за първи път съм летяла, когато съм била на около месец-в далечната 1976 г. и до 13-тата ми година много често летях със самолет. Не ме беше страх, даже си спомням как при един от полетите един дядо се прекръсти преди да се качи на самолета и на мен ми беше смешно. Но тогава нямах чувството, че съм смъртна и са забавлявах, а сега се притеснявам. Идеята за едно яко питие преди качване ми се струва добра.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия