Да,идеалистка съм.И това много ми пречи в живота.Често ми се е случвало да ме питат в кой век живея,или в кой филм,щото ми се иска нещата да са ясни и точни и когато даваш добро,да получаваш добро.Ама не е така в нашия свят явно.А е трудно да се променям.Вече съм оформен характер и личност.А явно съм достатъчно глупава за да не мога да се преборя с живота и това,което ми се случва и се предавам, като търся най-лесния изход,в случая раздялата.
Но пък и живот граден на компромиси не ми се нрави.Незнам как сте вие,но аз все си мисля,че като не върви с даден човек,то значи той не е за нас и има някой друг някъде,който е нашата половинка.НО пък много е тъпо,щото до сега съм си мислела,че точно моят мъж е моята половинка и се реших да имаме дете след толкова дълго съжителство(5 години)Дефакто не очаквах тепърва някакви кой знае какви изненади.Обаче ето,че можело да стане и по-зле
А за брака-той е инициатора,аз все не бях готова(както и за детето) и накрая като се оженихме и стана по-зле
трябва да ви призная обаче,че много трудно ще взема решението за развод.По-скоро бих приела раздяла първоначално,но пък той ми казва,че ако не го искам вече да си подам молба за развод(иначе нямало да си ходи)....мисля,че понеже ме познава много добре и знае тази моя нерешителност я използва в момента като оръжие срещу мен