Ако сте имали спонтанен аборт, в коя седмица загубихте бебчето?

Кафявата кръв е стара кръв. Явно в момента тялото ти се изчиства от нея. Важно е да не е червена, т.е. прясна.
Пий хапчетата и стискай зъби. Знам какво ти е 
Дано и при теб да отшуми както и при мен.

дано наистина всичко мине добре. Когато падна парчето имаше много червена кръв.а за парчето било съсирена  кръв или лигавицата ми е уголемена и падат парчета от нея. на ехографа  лекаря не видя кръв в матката. аз ходя при 2 лекаря - единия на частен преглед, а другия по програмата.

Може да е т.нар хормонално кървене. Ако не се е видяло отлепване на плодния сак би трябвало нещата да са наред. Почивай си повече, не се натоварвай с нищо и не прави нищо излишно (в месеца, в който само лежах, майка ми идваше да ни готви. Аз ставах само за до тоалетната).

благодаря ти за съветите! приятно е да поговориш с някого. и аз правя така - ставам само до тоалетната и хладилника. съпруга ми готви, чисти, пере и изобщо всичко

Точно така - нищо недей да правиш. Дори дребните ежедневни домакински нещица. Сега е най-важното да се пазиш, то домакинската и другата работа няма да се свърши. Гледай да си и психически спокойна. Ясно е, че няма да спреш да се тревожиш, но опитвай да мислиш за хубави неща. Не пропускай прегледи, не спирай да си пиеш изписаните хапчета. Най-критичният период са първите 12 седмици, т.е. до края на третия месец. След това вероятността да се случи нещо лошо е значително по-малка.
От сърце ти желая да няма повече никакво кървене и никакви други проблеми 

При мен се случи в 24 седмица.Бях бременна с близнаци, всичко си вървеше гладко до 22 г.с.,когато през нощта се събудих в локва кръв.Веднага ме приеха в болница.Овладяха кръвоизлива и точно преди да ме изпишат се повтори....и повече не спря.Показателите ми започнаха да се влошават,диагнозите да се променят,лекарите не ми вярваха,че всичко е било наред,постоянно ме питаха колко пъти съм била в болница,а аз не съм,безброй системи и инжекции,но така и не разбрах причината за всичко и така до фаталния 13.08 -тогава започнаха да ми изтичат водите и бебетата се родиха,но бяха прекалено малки и момиченцето живя няколко часа , а момченцето 2 дена.И сега ми остана само болката,че ги няма и надеждата ,че някога ще мога да гушна рожбата си.

Много много съжалявам!
Нямам думи с които да мога да те успокоя затова те прегръщам и ще се моля за теб    .
Аз съм с два спонтанни до момента в рамките на една година, но поне съм благодарна за едно, че при мен се случваха в 8-ма г.с. и не съм почувствала какво е бебешко ритниче,а камо ли да ги видя родени, защото тогава вече щях тотално да полудея. При всички нас болката е огромна, но се моля да не губим сили и надежда и всичко един ден да бъде забравено и да успеем да се радваме на най-прекрасните създания.
Успех на всички майки и ще се радвам да се подкрепяме!!! 

Здравейте ,

казвам се Ради на 33 г съм и искам да споделя моите най-големи притеснения, преживявания и  ужасни преживяни  страхове с Вас ако може някой да ми помогне или да ме насочи ще съм много благодарна.
И така със съпруга ми от 8 месеца опитваме да си направим бебче, преди 4 месеца имах съмнения ,че съм бременна така го усещах  бях сигурна дълбоко в себе си усещах го,имах и наличните  симптоми гадене, повдигане, сънливост, висока базална температура, и т.н. всички тестове , които си направих бяха или невалидни или отрицателни и малко преди датата на цикала ми започнаха страшни болки и се появи едно леко розово зацапване , обадих се на лекарят ми и те ми отговориха, че нищо не могат да направят и да съм оставила природата да си свърши работата, което за мен беше доста жестоко и непочтително, но тъй като живея в чужбина предполагам това е нормално, не след дълго може би след няколко часа започна обилно кървене с жестоки болки това продължи близо  ден и половина после спря и след около ден започна обилно кървене наподобяващо цикъл , което продължи около 10 дни. Отидох на преглед доктора каза ,че евентуално съм била бременна във втора  седмица но нищо вече не можел да направи и тъй като било много рано никой не можел да помогне в тази ситуация. Аз изподнах в страхотно отчаяние и депресия от това , което се случи. Няколко месеца по- късно  със съпруга ми си направихме всички възможни прегледи, тестове и всякакъв вид изследвания вкл. хормонални изследвания , както и спермограма  , оказа се ,че всико е наред и двамата сме абсолютно здрави и няма причина да нямаме детенце.Преди няколко дни 2 седмици след цикъла отидох при лекар на преглед и лекарката видя нещо на вагиналният видеозон , което приличаше на оплодена яйцеклетка ,но нищо още не можела да ми каже ,направи снимка и там се вижда едно кръгче с чертичка и точица по средата на снимката пише 1,34 предполагам мм, аз унемях и се разплаках ? Докторката каза ,че било още много рано и да не бързаме да се радваме трябвало да изчакаме датата на цикъла, което е след около 15 дни, аз не издържах и си направих днес  тест , който отново се оказа отрицателен , въпреки ,че знам , че е много рано, но имам на лице висока базална температура 37,10 вече втори ден, тяжест при яйчниците, като опъване , малко болки подобни на менструални, липса на апетит, раздразнителна съм , ту се смея , ту плача, много съм изплашена и незнам дали това е нашето бебче и ако е как ще го задържа ами ако отново го загубя, изпитвам панически страх , че пак нещо ще се случи ще прокървя  или че пак не съм бременна, не мога да преживея онзи ужас отново. Съжелявам ако Ви натоварвам, но това се оказа безкрайно  мъчение за мен затова се обръщам към Вас за помощ, съвет и препоръки.

Ради първо мисля че питането ти не е за тук. Второ много ми е чудно каква е тази лекарка където вижда оплодени яйцеклетки още около времето на овулацията. По принцип ембрионален сак може да се види едва след една седмица от закъснението на цикъла, а две седмици след цикъл по скоро си била в овулация тогава. Надявам се при вас всичко да е наред и в най-скоро време да се похвалиш че си бременна. Мисля че е много рано да изпадаш в депресия след 5 месеца опити. Пробвайте още 5-6 месеца и тогава вече според мен може да тръгнеш по изследвания.

Спонтаният аборт ми беше във втора седмица но се надявам никога повече това да не се наложи да го преживея тези болки и тази мъка ние толкова много се стараем и талкова много го искаме и правим и невъзможното да имаме детенце , благодаря Ви пожелавам успех и други такива дами като мен скоро да усетят как едно малко чудо расте в тях да имат възможността да го гушнат , целунат и това е според мен смисъла на живата пожелавам Ви успех мили дами  от сърце.

Пол:
Публикации: 5



 






Re: Моята изповед :Не мога да забременея, клинично здрави сме а все още няма бебче!

« #2 Четв., 04 Окт. 2012, 22:45 »

Здравейте отново  в отговор на въпроса Ви и относно изследванията правихме  : хормонални абсолютно всички хормони вкл. и тези по време на цикъла , кръвни тестове, хламидии, спермограми, вагинален видеозон, 3 D , 4D , ехограф и всичко това в чужбина в Норвегия в частна гинекологична клиника при Д-р Гюнхилд Берхейм , където уверявам Ви техниката е на най-високо ниво , лекарите също няма и не може да се прави никаква съпоставка с България с изключение на Майчин Дом Варна, там си правих абсолютно същите изследвания в Майчин Дом при Д-р Максим Яков , той е наш семеен гинеколог  и съм адски доволна от него , между другото изследванията при Д-р Яков бяха със същите резултати както и в Норвегия всичко в норма без отклонения.Ако желаете мога да ги сканирам и да ви ги покажа тук.

Този ужас не го пожелавам и на най-големите си врагове..
В 7 седмица отидох на лекар и се установи, че развитието е спряло и няма сърдечна дейност...
Лекарите казаха, че често при първа бременност се случвало така.. Болката от загубата не може да се опише....

Родих мъртвата си малка дъщеричка в 17-та седмица.
Това е втора бременност за мен. Имах полипи в матката, които се бяха свили и на последната женска консултация една седмица преди аборта всичко беше наред. Изследванията ми бяха перфектни. В хистологията е написано инфекция.
В деня на аборта вдигнах 40 градуса и нямаше сваляне. Нямах никакви други оплаквания освен тази супер висока температура. Следобед вече прокървих силно и отидохме в болницата. Там се установи, че плодът няма сърдечна дейност. Още ми кънтят думите на лекарите в ушите :съжаляваме, съжаляваме.... А тъкмо бях започнала да и чувствам ритничетата...
Родих вечерта в 23 часа, последва абразио.
Мъката ми е голяма.
Лекарят ми твърди, че е инфекция, но аз не знам сега накъде... Според него не трябва да се изследвам, случвало се, имаме едно дете и следващият път със сигурност нямало да има проблеми. Да, но аз няма да приема това и ще изследвам какво ли не....
 

Не мога да повярвам, че това са думи на лекар!  Ми то и тухла да ти падне на главата се случва...
Моят съвет е първо да смениш лекаря и после да си изследваш всичко възможно. Чак когато нищо не излезе при тези изследвания, ще може да се каже "случва се".
Много съжалявам за всичко, което си преживяла. Каквото и да ти кажа няма да те утеши. Само времето ще притъпи болката ти. Бъди силна. Звучи банално, знам.
Виждам, че си от София. Ако искаш на ЛС ще ти кажа аз къде се преглеждам, защото съм изключително доволна от лекарката си и от самото място.