Страх ли ви е от катерушките?

  • 6 117
  • 128
# 30
Не се страхувам, но посещаваме детски площадки от нов тип!
Виж целия пост
# 31
Страхувам се много, седя до катерушката и непрекъснато давам съвети, обикалям кълбото, изобщо съм неприятна гледка, но просто не мога да си наложа да седна и да гледам спокойно как детето се катери.
Виж целия пост
# 32
 Страхувам се, но не ги спирам.
 Висят постоянно надолу с главата, катерят се до горе, скачат...
 Наблюдавам ги и ако ми се стори, че прекаляват ги поусмирявам малко.  Laughing
 Но иначе моите са едни от най-големите "катерици" и хвърлят в тих ужас повечето родители наоколо.  Whistling
Виж целия пост
# 33
Аз умирам от страх когато децата ми се кикерчат по катерушките, но говоря за тези, които са от едно време - метално земно кълбо, ракета, къщичка и "мрежа на паяка". Такива са пред нашия блок и съм единствената майка, която се изпотява и трепери и не разрешава на 4-годишния си син и 7 годишната си дъщеря да се катерят. Вкл. и по дърветата.
Единствената съм. Всички други се катерят и моите, горките ...
Е, вие страхувате ли се?

Ами да, страх ме е, но го оставям да се катери, а аз стоя до него.
Виж целия пост
# 34
Страхувам се ! Но, се старая максимално да опазя и предупредя !
Виж целия пост
# 35
Ох, много ме е страх. Буквално настръхвам, когато го видя да се качва по някоя от тях. Знам, че е по-добре да се научи да се катери и да се пази, защото някой ден така или иначе ще го направи, без да го видя, но се ужасявам и започвам да крещя като истеричка да слиза.
Виж целия пост
# 36
Мога само да споделя и то с майките на съвсем малки деца, за тях предимно има смисъл. Мисля, че към 10 месеца- годинка е нормалното време децата да бъдат стимулирани да се катерят и слизат, да се придвижват по различни приспособления, с различна форма, големина, материя дори. Колкото повече и по- рано неща опита едно дете, толкова по- голям е шансът му да развие природните си дадености в тяхната пълнота. За някои неща прескоченият момент означава никога да не се научат или придобият определени навици.
Детето трябва да се стимулира непрестанно, постоянно, по интересен за него начин. Само така то ще се развива пълноценно. Няма значение дали катерушката, играчката въобще е свръх модерна или не. Навремето най- обичах да се кътеря по дървета и постройки, не по направине специално за целта играчки. Колкото по- навреме се започне, толкова по- добре децата развиват своите качества и умения и свикват да се пазят дори сами. Лично за себе си съм възприела до около 6 годишна възраст, т.е. горе- долу до училище, с детето да има непрестанно възрастен, който, неслучайно отразих, да е "активно ангажиран"- т.е. до детето, наблизо, да може то да играе и да се движи възможно най- много с минимална опасност от нараняване.
От там нататък- и да искате и да не искате, ще се наложи да се справя и само. Само че ако до тогава не е научено, няма да е активно, няма да овладее доста необходими му умения. Просто времето за това е отлетяло.
Виж целия пост
# 37
и аз съм от страхуващите се майки. На площадката един нормален разговор не мога да проведа с някой, погледа ми постоянно в малкия, през 30 секунди викам "не там", "внимавай", "ще паднеш", "слез", "не към люлките", "не се навеждай от пързалката".... Смятам че всяка майка си познава детето и знае дали има основателна причина да се притеснява или не. Искам да кажа че например моето е ужасно непредпезливо и безрасъдно. Не мисли, не гледа, разсеян, с две думи не умее да се пази. Краката му кашкавелени, на равното се спъва и пада, а какво остава пък ако е нависоко. Изтръпвам. Едно падане има от люлка, резултата - сцепена глава. Едно падане от стола в къщи, както си стоеше, резултата - белег до окото. Още едно падане в нас, резултата - белег зад ухото. Един сблъсък със касата на вратата, понеже бяга и зяпа на страни, резултата - сцепена глава и белег по средата на челото. Е как да не се притеснявам на площадката...  Crazy
Виж целия пост
# 38
Това е един от хилядите ми страхове. Но гледам да го преодолявам по малко, защото не искам да превръщам детето си в страхливо и плахо добиче. На нея сякаш пъпът й е хвърлен на тези катерушки, душата й е там. Как да я ограничавам?!
Виж целия пост
# 39
Страх ме е много. Затова стоя плътно.
Виж целия пост
# 40
страх ме е много.

моето дете е комбинация от разсеяност,неумение да се пази и всякаква липса на предпазливост и инстинкт за самосъхранение. Mr. Green
качва се най-отгоре на най-високата пързалка и тръгва да се пуска прав,без да се държи никъде...полет над себе си.добре,че бях отдолу и успях да го уловя във въздуха... Praynig
както пише и друга мама преди мен,моето дете също се качва на високо на катерушката,вижда птица,облак или нещо друго ,което го впечатлява ,пуска се и почва да го сочи и да му се радва... ooooh!милион пъти съм обяснявала колко е опасно,че трябва да се дръжи с две ръце здраво,че трябва да се пази сам...няма голям ефект. Tired
естествено въпреки всичко това пак го пускам,защото прекаленото пазене прави децата страхливи и плахи,ужасно неуверени в себе си и това хич не е добре...и остава за цял живот.много трудно се преодолява след това.особено важно е това за момчетата.защото за едно момиче не е чак такъв проблем ако не се катери и не лудува до безкрай.те и нямат чак толкова голяма нужда от това и нямат чак такова голямо желание да го правят.
та,страх ме е -да.обаче го пускам и не спирам да го уча как се прави и как да се пази...дано все някога се научи и започне да го прави.
страх ме е и от люлеещи се люлки...уча да ги заобикаля,ама кой чува...
гледам да съм наблизо и да имам време за реакция.не прекалявам с пазенето,за да може да се научи и да свикне сам да се пази.
Виж целия пост
# 41
Аз пък по принцип имам много страхове, но точно от това не ме е страх.
Може би защото досега детето много добре си преценя, кое е във възможностите му и кое не.
Вика ме ако е високо и не може да слезе, или ако нещо я притеснява.
Даже понякога седя отстрани и я насърчавам да продължава сама.
Имам горчив опит от една катерушка навремето, сцепих си брадата много жестоко, но и давам да се катери на абсолютно същата. Според мен си е до късмет, рано или късно ще падне, дали на 2 или на 12. Само се надявам, да е лекичко и без последствия. Ако тръгне да пада няма как да го предотваря според мен. А не ми се ще да седя на 20 см от нея като орлица и да я дебна във всеки един момент.
Имам страх само от люлеещи се люлки, ако я видя да приближава хуквам веднага, ама то си ми е от горчив опит.
Виж целия пост
# 42
Незнам кой идиот ги е измислил тези катерушки и как може такова нещо да е предназначено за деца.
Виж целия пост
# 43
Страх ме е и за сега не го пускам моето дете. Знам, че трябва да се престраша, но...
В чужбина съм виждала по-безопасни варианти и там е играл синът ми.
Например такива в различни форми:

http://www.wattlerange.sa.gov.au/webdata/resources/images/Domain … layground_003.jpg
Виж целия пост
# 44
 Страх ме е и затова не гледам!  Mr. Green
 Шегувам се - наблюдавам го постоянно, не че би помогнало, но го пускам да се катери колкото и докъдето иска (само на една катерушка не го пускам защото е съвсем изгнила). Като по-малък го учех да се катери, а сега се опитвам да го уча да се прехвърля от едната си ръка на другата и така да е придвижва - малко му остава. Надявам се от догодина сам да си бере череши.

 И аз съм от тези които ги е страх от люлеещи се люлки, въпреки че нито мен, нито някой от братята ми или сестра ми ни е удряла люлка (но затова пък съм падала от катерушка на глвата си, то затова и не съм у ред). Забранила съм му да се люлее когато на площадката има малки деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия