Страх ли ви е от катерушките?

  • 6 116
  • 128
# 45
Мен ако ме питаш - всички люлки, катерушки и пързалки трябва де се изкоренят.  Embarassed Такъв страх ме гони от както детето ми тръгна по площадките. Особено ме е страх от люлките. Но пък и до сега си спомням колко аз самата съм играла и на люлки и на катерушки и как съм висяла с главата надолу. Затова пускам и детето. През цялото време съм на тръни, не ми е спокойно и се притеснявам. Постоянно съзирам опасности, предупреждавам я и й обяснявам кое-как. Моля се времето, което ще расте по площадки, да го изкараме без произшествия...  Praynig
Виж целия пост
# 46
но говоря за тези, които са от едно време - метално земно кълбо, ракета, къщичка и "мрежа на паяка".

Тези са ужасни наистина  Stop И обикновено са на асфалт направо, а не на трева или пясък и е още по-ужасно.
Не й забранявам обикновено, но избягвам площадките с такива катерушки или стоя плътно до нея.

Падала е 2 пъти от такива катерушки и двата пъти завършихме в Пирогов, като първият път беше с лепена глава, а вторият с разклатени предни зъби и опасност да й паднат  Tired Всъщност оттогава изпадам в ужас от подобни катерушки.
Иначе на нашата площадка са по-ниски и са в тревата, тъй че там съм по-спокойна.
Виж целия пост
# 47
Изпитвам ужас от всякакъв вид катерушки и люлки с много малко изключения. Пускам го, то не мога и да го спра, но винаги гледам да съм край него, не мога да стоя отстрани на пейката например и да наблюдавам.

Тези са ужасни наистина  Stop И обикновено са на асфалт направо, а не на трева или пясък и е още по-ужасно.

Ей това най - ме ужасява! До нашия блок има доста поляни, а наскоро монтираха нова детска площадка директно на асфалта. Вече има няколко инцидента.

Виж целия пост
# 48
От катерушките, честно казано, почти не се притеснявам. И двете ми деца имат дарбата да се катерят като маймуни, а и инстинкт да се държат и да внимават когато са на високо. Случвало се е и да ме викат на помощ, когато слизането се е оказвало по-сложно от качването Wink.
Обаче люлките ooooh!. Изпитвам панически ужас от тях. Почти не се доближаваме до тази част на площадките. Видя ли, че някое от децата ми отива натам започвам да крещя почти истерично Crazy. До вкъщи има площадка с нови люлки и пързалка - не смея да отида сама с двамата там именно заради люлките. Почти навсякъде по площадките има по-големи деца, които се засилват много и умирам от страх, защото е нормално по-малките да са разсеяни и не винаги да виждат точно накъде се движат в момента, особено ако се гонят с друго дете, например. Не знам дали някога ще го преодолея, може би единствено ако след времи ги видя, че са станали по-внимателни и се оглеждат като ходят насам-натам, но риск винаги има...
Виж целия пост
# 49
Изпитвам панически ужас от катерушките и люлките - противно на мен детето ги обожава. Мъжът ми го подкрепя - смята, че излишно му всявам страхове. Не мога да го опровергая съвсем, но и имам спомени от собствените си изпълнения по катерушките като малка. Най-съществения, от които е, че дори и след като паднах от земното кълбо (от върха) на асфалта и на главата си естествено, пак продължих да си се катеря. Т.е. принципа на пробата и грешката не винаги върши работа  Mr. Green при мен.
Гледам да съм до него постоянно, когато се катери и ... гледам да поемам по-малко рискове. Не, че мога да предотвратя всичко, ама поне мога да внимавам.
Панирам се и когато притичва засилен, гонейки се с другите деца, покрай залюляни люлки или когато се катери по високи пързалки, до които и с изпъната ръка не мога да го достигна, а съм 170 см все пак.
Детските площадки за мен са един малък ад - той се прибира ухилен от там, аз - емоционално изтощена. Момче е и е само на 3,5 години, като знам, че баща му (като малък) е скачал от втория етаж на строяща се сграда в купчина пясък ... не ми се мисли  ooooh!
Виж целия пост
# 50
Детските площадки за мен са един малък ад - той се прибира ухилен от там, аз - емоционално изтощена.
В абсолютно същото състояние сме и ние Confused.
Виж целия пост
# 51
Тук явно затова правят люлките или от една пластмасова дъсчица без облегалка или слагат автомобилна гума и там се люшкаш. И винаги върху пясък, защото от тия дъсчици много се пада, малко дете ако не може да се държи здраво. И висят не на железни пръти, а на вериги, а тези за домашна употреба на въжета. Моите деца колкото пъти съм ги люшкала толкова пъти са паднали от люлката. Ако не беше пясък до сега да не са сред живите. Няма от железните люлки за щастие, които ако те млатнат може да те осакатят за цял живот ако изобщо оцелееш.
Като дете бях много дива. Много се катерех, правех смъртното ако се сещате онова дето увисваш на краката си, засилваш се и си пускаш краката като трябва във въздуха да се превъртиш и да си паднеш на краката. Ама така паднах на главата си веднъж, че не знам как съм оцеляла. Сигурно щото беше пясък отдолу. Ама си ходех сума време с ожулена буза. Заведох веднъж сестра ми на лостовете. Тя локумена милата ама де се пробва да прави квото аз правех. Веднага падна и си счупи ръката. Това си и беше единственото посещение на лостовете, които за мен се бяха превърнали във втори дом, само там си киснех в междучасия и след училище. 
Аз си ходех къде си искам и си правех кво искам, майка ми изобщо не знаеше. Май и както някой беше писал по горе не искаше и да знае, за да не се притеснява. А гаранция щеше да се притесни с мен.
Кво ли ме чака с моите...  ooooh! не ми се мисли. От сега си личи, че са самоубийци.
Но това за циментените площадки в БГ... не ми го побира акъла как може. Племенника ми така падна на цимент от люлка  и едва не се спомина. От тогава се оплаква от главобол. А е много внимателно дете, никога не тича като бесно и изобщо по умно и предпазливо дете не съм виждала. Майка му много му има доверие щото вижда, че е като възрастен. Но все пак си е дете и трябва да си се гледа като дете.
Виж целия пост
# 52
Изобщо не се притеснявам. Дори виждам как на някои майки им става странно. Оставям го да се оправя сам и определено мога да кажа, че благодарение на това чудесно се справя.
Виж целия пост
# 53
Изобщо не се притеснявам. Дори виждам как на някои майки им става странно. Оставям го да се оправя сам и определено мога да кажа, че благодарение на това чудесно се справя.

Я пак си помисли дали наистина се справя, благодарение на това. Дали пък не е точно обратното, а именно понеже си забелязала, че се справя чудесно затова и не се притесняваш да го пускаш спокойно да си играе
Виж целия пост
# 54
Много ме е страх. Ама аз съм специален случай... пъзла...

Хората все гледам, че се забавляват и се смеят с децата си, а аз все гледат коя част на катерушката или каквото и да е там - пързалка, люлка с какви болтове е захваната, има ли остри ръбове, кое краче откъде може да се промуше или да заседне. Абе, шантава работа, ама....то на мен още лошо ми става от люлка та камоли за децата да съм спокойна. Сега ми предстои пак на ново през същата побъркация да мина.

А на всичкото отгоре се притеснявам и за чуждите деца и ми идва да задърпам за косите някои, които (не че не им завиждам за спокойствието от друга страна) не си гледат децата - в смисъл - все ми се струва, че не ги пазят.

Виж целия пост
# 55
Не,но дъщеря ми много добре се пази сама/пу,пу/.Като беше по-малка беше доста по-смела.Оставях я да се катери колкото си иска и стоях до нея.Сега аз я подтиквам към по-сложни изпълненеия  Confused
Виж целия пост
# 56
Пускам ги да се катерят където искат, като по-малки ги наблюдавахи ги пазех, после вече не толкова, според възрастта и уменията. Исках сами да се научат да преценяват кое е опасно и кое не, вместо да разчитат на мен да им кажа. Засега не сме имали големи аварии, да чукна на дърво Laughing
Моята логика е, че ако поставяш много ограничения, детето все някога пак ще се покатери на опасното място, но няма да е подготвено за опасността и по-лесно ще се нарани.
Виж целия пост
# 57
И до него да седиш - пак може да падне. И постоянно да го гледаш - пак може да падне. (Тук под "падне" не разбирам просто да се понарани, а по-сериозни падания с разцепени глави, избити зъби и др. подобни - тези неща са напълно възможни на металните катерушки върху асфалт). На съвременните хубави катерушки и мен не ме е страх, защото най-лошото е да се поодраска, поизплаши ... Но върху асфалт отвисоко, ама много високо - е, не може да не ме е страх.
Сцена: катерят се 5-6 деца и само аз до нея, и само аз протягам ръце да помогна, докато ... не ми каза " остави ме. Ти си единствена тук. Излагаш ме". Е, права е. Не трябва да се седи до децата докато играят. Така демонстрирсте подценяване и ги "Излагате" пред другите деца.
Виж целия пост
# 58
Страх ме е и то много. особено като си припомня ние като деца как висяхме на сгъвките на колената с главите надолу от земното кълбо ...

Те и сега така висят, като ги видя и откачам  Crazy
Съвсем скоро дъщеря ми си призна, че само чакат в градината госпожата да гледа в другата посока и увисват дружно  Confused
Виж целия пост
# 59
От катерушките не толкова, а от старите типове пързалки- изправят ми се косите- високи и необезопасени. Тук в Германия настилката по детските площадки е или пясък или дървени кори, надребнени.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия