Страх ли ви е от катерушките?

  • 6 116
  • 128
# 60
Страх ме е и за това винаги съм се съобразявала на какъв тип детски кът го водя. С възрастта си позволявам все повече разнообразие, но пак съм нащрек в определени моменти. Предупреждавам го да внимава, той и стана доста предпазлив. До 3 години беше ужас, изобщо никакъв страх и предпазливост, но сега разликата се усеща. Най голям страх имам не от катерушки, а от люлки, все още не съм сигурна като се заплесне в игра дали няма да го удари някоя силно люлееща се. Предпочитам да съм по предпазлива и страхлива и да го спирам дори излишно, отколкото да се случи непоправимото. Детето на наши познати загина така нелепо на 5 годинки и от тогава още повече внимавам.
Виж целия пост
# 61
Страх ме е и за това винаги съм се съобразявала на какъв тип детски кът го водя. С възрастта си позволявам все повече разнообразие, но пак съм нащрек в определени моменти. Предупреждавам го да внимава, той и стана доста предпазлив. До 3 години беше ужас, изобщо никакъв страх и предпазливост, но сега разликата се усеща. Най голям страх имам не от катерушки, а от люлки, все още не съм сигурна като се заплесне в игра дали няма да го удари някоя силно люлееща се. Предпочитам да съм по предпазлива и страхлива и да го спирам дори излишно, отколкото да се случи непоправимото. Детето на наши познати загина така нелепо на 5 годинки и от тогава още повече внимавам.
Това е ужасно. Споделям твоята предпазливост.
Виж целия пост
# 62
Страх ме е и поради тази причина се старая да го водя на детски площадки, където съоръженията не са толкова опасни. Като, например, в детската градина до нас. Там пързалките са изключително обезопасени и Алекс се справя напълно сам с качването и пускането. Водя го също на детски кътове, където катерушките, пързалките и люлките са пластмасови.
В парка на Добрич е някакъв ужас - дървените пързалки са много високи и с ужасно стръмни стъпала. Алекс иска да се качи, но е абсурд да се справи сам. В същото време самата пързалка също идва доста висока спрямо моята височина и аз самата също не го кача. Затова много рядко ходим там.
Виж целия пост
# 63
Страх ме е разбира се . Но мисля , че не трябва да се прекалява и да им се натрапват нашите страхове  трябва и те да си изживеят детството!
Виж целия пост
# 64
Страх ме е разбира се Peace, но и аз гледам да не и натрапвам моите страхове. Оставям я да се наиграе хубаво. И затова често е със синини и рани, но и аз бях такава като малка. Wink
Виж целия пост
# 65
В парка на Добрич е някакъв ужас - дървените пързалки са много високи и с ужасно стръмни стъпала. Алекс иска да се качи, но е абсурд да се справи сам. В същото време самата пързалка също идва доста висока спрямо моята височина и аз самата също не го кача. Затова много рядко ходим там.
Точно така е. Peace
И аз съм от страхливките. Не знам кой, къде и как произвежда детските съоръжения, но като дизайн не помислени добре (меко казано). Нищо не пречи на някои ъгли да са заоблени, нали? Най-малкото. Или бордовете на пързалките да са по-високи. Например голямата пързалка до Ариана. Тя е направо опасна (особено сега, когато вече е поувиснала).
За дизайнерите май е по-важно да е шаренко, отколкото да е (поне сравнително) безопасно! ooooh!
Виж целия пост
# 66
Ох, тази пързалка до ариана....направо изтръпвах всеки път като се пускаше там....само веднъж сме го водили...хич не искам да повтаряме....

За мен най-перфектната площадка е до Земята и хората....е това наричам измислена....просто съм мнго спокойна там.....особено като няма и прекалено мн деца.

Виж целия пост
# 67
Изпитвам ужас само като го видя да се засилва към катерушка, пързалка или люлка. Веднъж вече падна от стълбата на една пързалка като се има в предвид че го държах. Изпаднах в такава паника тогава че още ме държи. Веднъж пък си удари челото в една катерушка и пак бях наблизо, даже си мисля че като съм до него повече му преча отколкото му помагам. Въпреки всичко не мога да седна и да стоя спокойно отстрани. Толкова е спънат още че все тичам след него.
Виж целия пост
# 68
Страх ме е разбира се.В градинката Света Троица махнаха всички катерушки и люлки и ги нахвърляха по тревата,така и не разбрах каква им е целта ,но така са още по-опасни.
Виж целия пост
# 69
Много, много, много ме е страх.
Затова и избягвам катерушки, пързалки и люлки, при които не мога да съм плътно до нея, още повече ако са пренаселени и децата се бутат и блъскат постоянно.
Сигурно не е правилно, но страха е много голям.
Виж целия пост
# 70
О,да страх ме е разбира се-лично аз съм падала много,пукала съм си главата само 4 пъти,и пр-да не изпадам в подробности,
но не смятам,че детето ми трябва да бъде роб на моите страхове.Все пак това е неговото детство Peaceи то трябва
да бъде изживяно пълноценно.
Виж целия пост
# 71
Умирам от ужас, особено като видя върху каква хубава циментирана земя може да си фрасне главата. Но все пак го оставям да се катери - тези старите катерушки гледам да ги избягвам, но си давам сметка, че и новите не са особено добре обезопасени. Затова гледам да съм повече до него в тези моменти.
Виж целия пост
# 72
Страхувам се от люлеещите се люлки, от недобре направени катерушки, общо взето на местата където ходим редовно махат по-опасни части, опасни люлки и пр. Тук пример мога да дам напр. парка в гр. Добрич където люлките са направени от дърво и децата ми с голямо удоволствие ги ползват. Сега за наша радост и едни други люлки оправиха - пребоядисаха, махнаха до основи всичко, което бе до този момент - пясък, премесен с кал и незнайни други материали,вкл. и камъчета и сложиха хубав пясък......

Но и с този ми страх съм все близо до децата, а и предарително обеснявам за рисковете...Но колкото ида приказвам...бързо се забравя всичко на площадката........Децата трябва да свикват да се оправят без нас, родителите....иначе им правим мечешка услуга......
Виж целия пост
# 73
да,вярно е,че не бива да ги пазим прекалено,защото така им правим мечешка услуга,така е.
обаче има деца и деца.виждала съм такива,които още от 2г. се пазят.има и такива като моят син,които не се пазят и това е.разсеян е,спъва се,не се държи,хем е безрасъден(катери се много на високо),хем не се пази изобщо...
ако не бях около него,досега не знам какво щеше да стане...пускал се от върха на катерушката като по-малък.решил че ще слиза и вместо да се върне обратно,пуска и двете ръце и полита надолу... ooooh!добре че го улових във въздуха...от пъразлаката пак същите неща... Crazy Crazy Crazy
така че подходът на родителя много зависи и от конкретното дете...
разбира се ,не бива да се прекалява с нищо. Peace
Виж целия пост
# 74
Не. Не ме е страх. По- добре от рано да се научи как да се катери, как да се хваща, как да балансира, как да се пази, от колкото да се претрепе, като вземе да излиза без мен да го гледам.

Всички деца се катерят. Аз и до сега обичам.

Ако от всичко ще ме е страх, по- добре изобщо да не правя деца.

Най- тъжната гледка - още от детството ми - за мен са били прекалено пазените, задушавани от майките си деца, които постепенно се превръщат - за мой ужас! - самите те в пазачи на вратите на затвора си... Ужасно е.

И ако ме е страх от нещо.. хм, сетих се - страх ме е от зъболекари- ще направя всичко възможно детето / децата ми да не разбере/рат за този мой страх - поне до прогимназията  Grinning - с надеждата да не го прехвърля и върху тях.

Бих ти препоръчала просто да не излизаш с тях по детските площадки. Пращай ги с някой, който няма твоята фобия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия