Страх ли ви е от катерушките?

  • 6 116
  • 128
# 90
да,за прословутия диван,е ясно... Peace
добре че не се е сетил за гардеробите Crazy! Simple Smile
аз питах(съжалявам,че не се изразих по-ясно) по принцип как да се постъпва с деца,които са авантюристи,измислят какво ли не,катерят се нависоко,а не се пазят?
със сина ми два пъти сме ставали свидетели как люлка удари дете  единия път и още веднъж как едно дете падна от люлка в движение по очи на земята...страшни гледки...рев,писъци,побъркани от ужас родители и т.н.
той знае колко са опасни люлките и пак иска да го люлея много силно,а не се държи здраво...
като  тръгне да бяга,забравя,че има люлееши се люлки наблизо и ако не викам"далеч от люлката" или направо ако не го дръпна той изобщо не поглежда,че е близо и е опасно...гледам да не бяга в близост до люлките и т.н.,но той се движи със голяма скорост,знаете колко бързо бягат децата, и за отрицателно време от единия край на площадката отива до другия,където са люлките...
ей такива работи...за това ми беше мисълта и въпроса.
Виж целия пост
# 91
ами, преди всичко - гледам да има по-малко опасности....те. на катерушки където не е хубаво обезопасено избягвам да го водя...
ако е нещо по-опасно, гледам да съм макс близо - и повтарям до лудване - гледай си в краката, внимавай къде стъпваш, не се надвесвай от там....и още хиляди подобни....
в къщи общо взето има малко и не особено опасни мебели...единствено обича да скача от масата на пода, но все пак та не е чак толкова висока.....

въпреки че обикновенно вървейки към площадката се уговаряме, че ще внимава и т.н....ама как да внимава един 3 годишен шемет.....
ние за това и рядко ходим по площадки - живеем до парк и го пускам да спринтира по алеите, да се катери по хълмчетата, да се въргаля в тревата и разни такива.... като ходим на катерушки както писах ги избирам и гледам и много деца да няма....а люлките около нас са голяма рядкост......

Дори когато просто ходим ме е страх да го пусна, защото не ходи до мен а хуква, не спира като има улици и т.н. та извън парка и градинките - вечно за ръчичка...и така....

но да си призная, най-големият ми ужас са десетките колоездачи по алеите....особено децата.....силят се, не гледат, карат слалум между прохождащите бебета и фърчащите като свободни електрони 2-3-4 годишни.....въобще...не знам, това повече и от катерушките ме плаши...постоянно се оглеждам за колела...
Виж целия пост
# 92
mon4i , а колко ти е голямо детето? Най вече от това зависят съветите.  Simple Smile
Моя беше тип "самоубиец" до към 3 и половина, после взе да е очовечва и сега е почти пъзльо.  Party
На детски кът с люлки не се ходеше, дори и сега ги избягвам, защото се напрягам да внимавам.Сам в стая не го оставях, но пак най тежкото му падане с белег на устната и разкъсване, както и блъскане от голямо дете по гръб се случиха когато съм била на метър от него. Реакция е невъзможна, то става толкова бързо.
Виж целия пост
# 93
mon4i , а колко ти е голямо детето? Най вече от това зависят съветите.  Simple Smile
Моя беше тип "самоубиец" до към 3 и половина, после взе да е очовечва и сега е почти пъзльо.  Party
На детски кът с люлки не се ходеше, дори и сега ги избягвам, защото се напрягам да внимавам.Сам в стая не го оставях, но пак най тежкото му падане с белег на устната и разкъсване, както и блъскане от голямо дете по гръб се случиха когато съм била на метър от него. Реакция е невъзможна, то става толкова бързо.

Не веднъж съм казвала, че Давид скача в едно езеро и в басейна на двора точно под носа на баща си. Вчера пак под носа му Ева падна от трамплина, който е висок 1 метър. Така е, случват се такива неща много бързо и няма как да отреагираш АКО.... вниманието ти не е изцяло в детето,а някъде другаде. При мен не се случват, или поне много по рядко отколкото при баща им. И причината е, че аз не само че съм близо до тях ами и очите ми са в тях, следя и редвиждам в следващия момент какво може да стане. Става дума да се предотврати опасна ситуация. Няма как да я предотвратиш, ако не я видиш и не я прецениш като опасна. Баща им може да седи близо до тях, но обикновено си говори с някой или по телефона и цялото му внимание е насочено към нещо друго. Ами така не става. Ако вниманието ти е на друго място детето ти и от ръцете ти ще изпадне и ще се чудиш как така. Ами така, нещата са елементарни, просто трябва да ги погледем по внимателно, а не отгоре отгоре.
Виж целия пост
# 94
момичета,моят е на 3,7г.
като беше по-малък се надявах,че с възрастта нещо ще се промени,но уви...
и аз избягвам да го водя на лоши детски площадки,но около нас няма много хубави,а като почне да мрънка,че иска при децата,иска на люлките и ми става жал да го лиша.около нас няма и парк,морската градина е на около 30-40 мин пеш в едната посока,в двете само 1-1 и половина часа ние пътят и няма всеки ден няма как да се мъкнем до там...
обаче ви благодаря все пак за съветите,споделения опит и вниманието! Laughing
ако се сетите още неща давайте!ако авторката на темата няма нищо против,може да споделяме и опит как по-лесно и ефективно да ги научим да се пазят малко повече(децата,които имат нужда от това,браво на тези,които четох ,че се пазят). Thinking
Виж целия пост
# 95
Мончи, и на нас Морската ни е на мин 30 мин пеша. Но малкият обича да върви и правим много дълги разходки. Напоследък ходим на плажа с една приятелка и нейните деца, носим кофички, играчки... сега още е празно и спокойно. Ние си взимаме кафе от някое близко капанче седим и си говорим, а децата играят на спокойствие. На връщане вече доволно уморени, хващаме автобуса и се прибираме за обяд. Много съм доволна и ми е 100 пъти по-спокойно. А стане ли по-топло, всеки ден преди обед и следобед сме на плажа, сина ми вече си намери пояса от миналата година и само за морето приказва  Laughing
Виж целия пост
# 96
Аз започнах да я водя на скално катерене, обезопасено, с колани и инструктор. Дано си начеша крастата там
Виж целия пост
# 97
да, да копят в пясъка,а ние да си пием кафенце е супер.ние миналата година така правехме. Laughing
за тези,които са на морето е добра идея!
Виж целия пост
# 98
а как третирате сините крака?
Виж целия пост
# 99
ами няма много как...моят син освен навън,се блъска постоянно и в леглата вкъщи...хвърля се по тях и краката му от коляното надолу целите са в синини нон стоп...
ако някой знае лек да каже...
Виж целия пост
# 100
Май няма лек за синини .Моята дъщеря по коленете е ужас - целите са ожулени.Вечер след баня се маже с крем Здраве и внушава,че й минавали раните.
От катерушки ме е страх.И тя въпреки,че е пъзла се опитва на разни акробатики.Няма лошо, но ме е страх от падене и най вече удар по главата.Обикновеннно копира това което вижда от останалите.Ако е сама се заравя в пясъчника.Там съм най спокойна.
Виж целия пост
# 101
Да страх ме е.
Виж целия пост
# 102
Аз започнах да я водя на скално катерене, обезопасено, с колани и инструктор. Дано си начеша крастата там

Колко е голяма, къде живееш, колко струва?
Осигуряват ли детски седалки и еспадрили, тябва ли да се закупуват предварително?
Виж целия пост
# 103
Бих искала да припомня на майките, които толова се страхуват, че чак "задушават" децата си в своята паника, няколко странички от една... "детска" книжка.

"   — Можете ли изобщо да ми обясните как му е хрумнала тая идиотска мисъл да скача от стълбата с чадър?
   — Всички непрекъснато го ядосваха — подхвана, хълцайки Матиас, — казваха, че бил страхливец и какво ли не! — Матиас извади носна кърпа и си изтри носа. — А пък аз, говедото, вчера го посъветвах да стори някога пред всички нещо, което да ги смае…
   — Е, и той наистина успя да го стори — рече Юстуса. — Но вие се съвземете малко! Не забравяйте следното: по-добре подобно счупване на крак, отколкото малкият цял живот да се бои, че другите ще го смятат за непълноценен. Сега наистина ми се струва, че този парашутен скок съвсем не е бил толкова глупав, както то мислех отначало.
"



...


"Парашутният скок на Ули се превърна в злободневна тема за разговор във всички занимални. И всички бяха единодушни: малкият Зимерн бил страшен разбойник — никой не подозирал, че някога той ще бъде способен на подобна безумно смела постъпка.
   Възразяваше само Себастиан.
   — Този скок няма нищичко общо със смелостта — твърдеше настойчиво той. — Когато скочи от стълбата, Ули не беше по-смел от преди. Към този скок го тласна отчаянието.
   — Да, но смелостта на отчаянието! — извика един горнокласник. — Има много страхливци, който дори и насън не биха помислили да скочат от стълба. Пък макар и да са отчаяни до немай-къде!
   Себастиан благосклонно кимна.
   — Това е вярно — рече той. — Само че разликата между тях и Ули не трябва да се търси в пределите на смелостта.
   — Ами в какво тогава?
   — Разликата е в това, че Ули е в състояние да се срамува повече от тях. Защото Ули е съвсем простодушно, наивно момче. Неговата страхливост смущаваше най-много самия него!
   Себастиан се позамисли малко. След тока продължи:
   — Всъщност това което възнамерявам сепа да ви кажа, никак не ви влиза в работа. Но замисляли ли сте се вие някога дали аз съм храбър? Идвало ли ви е някога на ум, че съм страхлив? Не ви е идвало на ум! Ето защо сега ще ви съобщя съвсем поверително, че съм дори извънредно страхлив. Но аз съм разсъдлив човек и не допускам това да се забележи. Моята липса на смелост не ми пречи особено много. Аз не се срамувам от нея. И това се дължи пак на обстоятелството, че съм разумен. Зная, че всеки човек си има грвшки и слабости. Важното е само да не допуска тия грешки да се видят от другите.
   Естествено, не всички разбраха думите му. Особено по-малките никак не загряха.
   — Все пак според мен за предпочитаме е човек да може да се срамува — каза горнокласникът.
   — И аз мисля тъй — отвърна тихо Себастиан.
   Днес той беше забележително разговорлив. Навярно причина за това беше злополуката с Ули. Иначе той винаги казваше само присмехулни неща, които озадачаваха. Нямаше нито един приятел. И момчетата винаги бяха смятали, че той не се и нуждае от приятели. Ала сега почувствуваха, че все пак самотата го измъчва. Положително не беше твърде щастлив.
   — Впрочем — внезапно каза той неприязнено, — впрочем никой да не е посмял да намира смешно това, че ми липсва смелост. Инак ще се видя принуден, чисто и просто за поддържане на авторитета си да му обърша един. Защото дотолкова смелост все пак имам.
   Такъв си беше той! Тъкмо бяха почнали почти да му съчувствуват. И ето че пак тикна под носовете им опаката си страна.
"


...

Това, впрочем, е Кестнер, "Хвърчащата класна стая"...

Помислете, дали ако сега не се опитате да се подражавате на Себастиян няма да помогнете на детето си някой ден да не се чувства като Ули...


ПП
Грешките в цитираните участъци са на... може би преводача - във всеки случай, http://www.e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=doc … 539&Itemid=61
Виж целия пост
# 104
Аз започнах да я водя на скално катерене, обезопасено, с колани и инструктор. Дано си начеша крастата там

Колко е голяма, къде живееш, колко струва?
Осигуряват ли детски седалки и еспадрили, тябва ли да се закупуват предварително?

И мен ме интересува. Търсих доста в интернет, но така и не открих нищо за малки деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия